Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Перник, 23.04.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и трети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ:
Слава Георгиева
Силвия
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 148 по описа за 2019 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на А.С.Н.
с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител адв. Г. Т. от
ПАК, срещу Решение № 772/16.01.2019 г., постановено по АНД № 2034/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, в частта в която е потвърдено Наказателно
постановление № 18-1158-003699 от 17.10.2018 г., издадено от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на А.С.Н., е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба, уведомен за същата по реда
на чл. 213а, ал.1, предл. първо от АПК,
не депозира отговор в законоустановения 14-дневния срок по чл.213а,
ал.1, предл. последно от АПК.
Окръжна прокуратура–Перник, в
определения й от съда срок по чл.217, ал.4, изр. последно от АПК, депозира Становище вх. № 941/26.03.2019 година, в
което заявява, че касационната жалба е неоснователна и че районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Перник,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, след съвещание, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са
представени писмени доказателства.
В пределите на извършената
касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира
решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
18-1158-003699 от 17.10.2018 г., издадено от началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на А.С.Н., е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, и
административно наказание глоба в размер на 10,00 лв. на основание чл.188,
ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП. Решението се обжалва само в частта относно
наказанието по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В оспорваната част, наказанието е
наложено затова, че на 18.08.2018 г., в 22:25 часа в община Перник, а път І-ви
клас № 1, от село Рударци към гр. Перник, А.С.Н. е управлявал товарен автомобил с ДКН ****,
собственост на „****“ ЕООД, и след като бил спрян от контролните органи на
сектор ПП при ОДМВР – Перник до бензиностанция „Стемо Газ“ и му била направена
проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0017, уредът отчел положителен резултат
от 0,53 промила алкохол от издишания въздух в техническото средство. На водача
бил издаден талон за медицинско изследване № 0019194 до ЦСМП – гр. Перник.
Административнонаказващият орган приел, че извършеното съставлява нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което наложил на Н. административно наказание
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
–Перник и спорът е разгледан в производството по АНД № 2034 по описа на съда за
2018 г., като НП е потвърдено.
За да постанови този резултат районният
съд е приел от фактическа страна за безспорно установено отразеното в
съставения за процесните нарушения акт, каквато фактическа обстановка е
възприета за безспорна и от наказващия орган. От правна страна районният съд е
приел процесното административнонаказателно производство за водено от
компетентни органи, за проведено съобразно процесуалните правила - без
допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Актът и НП са приети за съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН, в съответна на законовите изисквания форма и с реквизитите, установени в
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
правилното приложение на материалния закон първоинстанционния съд е приел, че
установените по делото релевантни факти покриват всички обективни и субективни
елементи от състава на административното нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП, за които правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
При извършената проверка за законосъобразност,
както и за справедливост на наложеното административно наказание за нарушението
по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, решаващият първоинстанционен състав е приел
същото за законосъобразно по вид и в размер, съответно срок, абсолютно
определено в ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, решението
е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.218,
ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него
мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на
касатора напълно се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да
бъдат преповтаряни.
Касаторът е изложил доводи за
допуснато нарушение от районния съд само за административното нарушение по
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и е поискал отмяна на съдебното решение само в тази
му част.
Съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който управлява с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., каквото наказание е и наложено на
настоящия касатор.
Настоящият касационен състав изцяло
споделя извода на първостепенния съд, че деянието и авторството му са безспорно
установени. Последният е изложил подробни съображения относно възприетата
фактическа обстановка като е посочил, че редът по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС е уреден в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /обн., ДВ, бр.61 от
28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, сега Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Загл. Изм. ДВ, бр.81 от 2018 г./, и че в
чл.6, ал.3 от същата е изрично указано, че установяване с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване не се извършва,
в случаите когато е съставен АУАН за установена концентрация на алкохол над 0,5
на хиляда и на лицето е издаден талон за медицинско и химическо лабораторно
изследване, но то впише саморъчно, че приема показанията на техническото
средство. Именно такъв е и настоящия случай, тъй като в издадения на Н. Талон
за изследване № 0019194 е вписана точната стойност на установения с
техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол – 0,53 ‰, а
той е подписал същия без възражения и собственоръчно е написал, че приема
резултата. В този аспект, възраженията на касатора, че нарушението не е установено
по категоричен и несъмнен начин, е неоснователно и не се подкрепя от събраните
по делото доказателства, в т.ч. и от показанията на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели Тутулов и Чолев, които съдът е кредитирал,
излагайки ясни и логични мотиви за това.
За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказател-ната отговорност на касатора и да му бъдат наложени
предвидените в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право
да управлява МПС“, по делото трябва да е установено, че водачът управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително; това трябва да е установено с медицинско и химическо изследване
и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух. В настоящия случай установените пред
първоинстанционния съд обстоятелства, сочат на извършено от Н. нарушение по
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. Налице е единство в
описанието на нарушението и правната му квалификация в АУАН и НП. Нарушената
разпоредба е посочена точно, а от словесното описание в обстоятелствената част
на наказателното постановление става напълно ясно в какво се състои
нарушението.
От всичко гореизложено се налага
извода, че районният съд е приложил правилно материалния закон, а фактите и
доказателствата по делото са оценени правилно. Описанието на деянието покрива
от обективна и субективна страна съставът на административното нарушение по
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. В този смисъл и касационната съдебна инстанция
приема, че административното нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е
доказано, като е доказано и неговото авторство. Предвидените наказания за това
административно нарушение в посочената норма са определени по вид и размер -
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца
и глоба от 500 лева, като нито административнонаказващият орган, нито съдът
могат да наложат такива в по-малък от предвидения размер.
Предвид всичко изложено настоящият
състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за
отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК съдебният акт следва да
бъде оставен в сила.
Водим от изложеното, Административен
съд Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 772/16.01.2019 г., постановено по АНД № 2034/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник, в частта в която е потвърдено Наказателно
постановление № 18-1158-003699 от 17.10.2018 г., издадено от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на А.С.Н. с ЕГН ********** и
адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/