Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

гр. Перник, 22.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Георгиева КАНД № 153 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Ж.Н.Ж.,***, чрез адвокат В. Ж., от АК–София, против решение № 761 от 13.12.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1145 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20 от 21.05.2018г., издадено от началника на Второ районно управление (РУ) към ОД на МВР – Перник, с което на Ж.Н.Ж., за извършено административно нарушение по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 257, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник, Ж.Н.Ж. го обжалва, с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като конкретно излага оплаквания срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Сочи, че актът за установяване на процесното нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че наказващият орган е присъствал при установяване на процесното нарушение, което го прави предубеден, че по делото не е изяснено в какво точно се състои нарушението – какви точно са обидните думи, с които е наричал служителите, като това не било ясно и от съдържанието на НП, сочи да няма по делото доказателства, че касаторът е бил под въздействието на алкохол или лекарства, твърди, че е неясно как контролните органи са установили самоличността на касатора. От касационния съд се иска да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба–ОД на МВР–Перник, Второ РУ, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1, предл. първо от АПК, не депозира отговор по същата в 14-дневния срок по чл. 213а, ал. 1, предл. последно от АПК.

Окръжна прокуратура–Перник, в определения от съда срок по чл. 217, ал. 4, изр. последно от АПК, в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК–страна в производството пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания не се представят писмени доказателства.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С НП № 20 от 21.05.2018г., началникът на Второ РУ към ОД на МВР–Перник, е наложил на Ж.Н.Ж. административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 12.05.2018г. около 17:30 часа в гр. Перник, на ул. „Димитър Благоев“ № 280А, пред гостилница „Кралевски път“, след отправено устно полицейско разпореждане да преустанови действията си, като спре да крещи и да отправя обидни думи към мен и колегите ми, както и да представи документ, удостоверяващ самоличността му, същият категорично отказал да изпълни отправеното му полицейско разпореждане, влязъл в заведението и продължил да обижда – деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 1145 по описа на съда за 2018г., като с процесното решение наказателното постановление е потвърдено. За да постанови този резултат районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорното НП, е приел същото за водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

По същество и след анализ на събраните по делото доказателства районният съд е приел за доказано от фактическа страна, че на посочените в НП дата и място, към посочения час, касаторът не е изпълнил издадено му от полицейски служители устно разпореждане.

При извършената проверка на приложения от наказващия орган материален закон районният съд е приел, че така установеното от фактическа страна изпълва административнонаказателния състав именно на чл. 64, ал. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за което е и ангажирана административнонаказателната отговорност на настоящия касатор.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 1, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).

Без основание възразява касаторът срещу изводите на районния съд за валидност и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. В жалбата не се сочи нарушената според пълномощника на жалбоподателя разпоредба на ЗАНН във връзка с твърденията за присъствие на наказващия орган във време на процесната проверка, но предвид съдържанието на доводите, същите се възприемат, като отнасящи се до императивната забрана на чл. 51, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН. Цитираната разпоредба забранява участие в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаването на наказателното постановление на лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него, както ал. 2 на с. чл. вменява задължение на това лице да се отведе при наличието на някое от посочените в ал. 1 основания. По делото не е установено, което се основава в събраните, относими към този факт доказателства, издалият наказателното постановление началник на Второ РУ към ОД на МВР-Перник да е съставил АУАН или да е вписан като свидетел по същия, като освен това не е установено последният и да е присъствал на проверката.

Без основание, както и бланкетни са оплакванията на касатора за нарушаване при съставянето на АУАН и издаване на НП на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И двата акта са в законоустановената форма, като имат за съдържание изискваните в посочените процесуални норми реквизити.

Несъстоятелни са и доводите за неустановеност по делото какви именно действия е извършвал касаторът. Вменено му е да не е изпълнил устно полицейско разпореждане, като е продължил „да крещи и отправя обидни реплики“, каквото му е разпоредено да преустанови. Тези обстоятелства по делото са безспорно установени както посредством потвърждаване от актосъставителя и свидетеля по акта на съдържанието на АУАН–годно доказателствено средство в процеса, проверено по надлежния ред от съда, относно обстоятелствата, вписани в същия, така и са установени от съдържанието на обясненията на същите тези свидетели, на които съдът е дал вяра. В тази връзка доводите в жалбата за „допълване“ и „защита“ на „актовете на други държавни и местни власти“ от страна на районния съд категорично не се възприемат от настоящия съдебен състав. При съобразяване с правилото на чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН районният съд е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебния акт е отговорено на всички наведени от жалбоподателя доводи, а съдът се е произнесъл въз основа на закона, воден от вътрешното си убеждение по релевантните за вмененото нарушение факти, формирано при спазване на изискването по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Съобразно принципа, залегнал в чл. 14, ал. 1 от НПК и правилото на ал. 2 от с. чл. във вр. с чл. 84 от ЗАНН, са събрани писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото, без на нито едно тях, вкл. и на свидетелските показания, да е придадена предварителна сила.

И при извършената от касационния съд служебно проверка за правилно приложение на материалния закон не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт в условието на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Безспорно установеното по делото неизпълнено и при вписаните обстоятелства полицейско разпореждане от страна на Ж., негов адресат, съставлява административно нарушение по чл. 64, ал. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като същото е в законоустановения вид, в границите на глобата, предвидена за същото, както и е съобразено със степента на обществената опасност на процесната деятелност и обществените отношения, охранявани с издадения административен наказателен акт.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно и законосъобразно, ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 761 от 13.12.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1145 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/