Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
Гр. Перник, 18.04.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в закрито
заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло И.
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Лора Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Ивайло И. КАНД № 154 по описа за 2019 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на К.И.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат ***от АК
София, с адрес гр. София, ул. „Шейново“ № 13А, ет. 1, ап. 3 срещу съдебно
решение № 636 от 13.12.2018 година, постановено по а.н.дело № 1 301/2018 година
по описа на Районен съд Перник, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 22/14.06.2018 година, издадено от началника на Второ РУ при ОДМВР Перник, с
което на К.И.И. с ЕГН ********** *** е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/,
за извършено административно нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР.
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно,
както постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и
по същество постанови друго с което да отмени обжалваното НП.
Ответникът по
касационната жалба – началника на Второ РУ при ОДМВР Перник е получил препис от
касационната жалба, по която не е подал отговор в дадения законоустановен срок.
Със заключение вх. №
977/27.03.2019 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, прокурор
Моника Любомирова заявява, че касационната жалба срещу решението на Районен съд
Перник е неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила
като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
Със
съдебно решение № 636 от 13.12.2018
година, постановено по а.н.дело № 1 301/2018 година по описа на Районен съд
Перник е потвърдено наказателно постановление № 22/14.06.2018 година, издадено
от началника на Второ РУ при ОД на МВР Перник, с което на с което на К.И.И. с
ЕГН ********** *** е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 257,
ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, за извършено
административно нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, за това че неизпълнява
надлежно устно полицейско разпореждане, а именно да престане да крещи, да не
използва нецензурни думи към служителите на МВР.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по
делото свидетелски показания, както и писмените доказателства, представени с
наказателното постановление, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на
тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел
за установено нарушение на възложените полицейски функции дадени устно, относно
действия представляващи нарушение на обществения ред, изразяващи се в крещене,
отправяне на нецензурни думи към служители на МВР. Първоинстанционният съд е
достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и НП не са допуснати
нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, тьй като е
осъществен състава на нарушението по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР и при
съобразяване с нормата на чл. 27 от ЗАНН е потвърдил НП.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект,
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ същият е
постановил правилно решение.
Първоинстанционният
съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата
страна на спора. Настоящата касационна инстанция споделя направените от районни
съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл.
64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на настоящия касатор. Настоящата касационна инстанция
счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на
събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото
по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното
производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав
намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Перник за
законосъобразно, правилно и обосновано.
Наведеното
касационно основание от касатора за наличие на допуснато нарушение на
материалния закон е напълно неоснователно. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за
неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. В този смисъл фигурата на
актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението,
да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално
условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление,
т.е. да установи по безспорен начин въз основа на събраните доказателства
извършеното нарушение. Законът предвижда редица гаранции за съблюдаване
принципа на обективност и бързина още при започване на производството. Една от
тези гаранции е съставянето на акта в присъствие на свидетели. По този начин
винаги при съставяне на акт за нарушение, тези, които стават свидетели на съставяне
на акта, имат пряка и непосредствена видимост както към лицето, на което се
съставя акт, така и обективна възможност да се убедят в констатациите на
актосъставителя при съставяне на акта. В допълнение настоящата касационна
инстанция намира, че следва да направи следното уточнение, а именно позоваването в съставения АУАН и издаденото
НП на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР не е в
противоречие със санкционната такава, визирана в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, доколкото в чл. 64, ал. 2 от
ЗМВР е разписано правото на полицейските органи да издават
разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции, чието неизпълнение е въздигнато в административно нарушение с
процесния административнонаказателен състав.
На следващо място наложеното административно наказание
съответства по вид и размер на визираното в санкционната правна норма, като е определено
в минимално предвиден размер.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 636 от 13.12.2018 година, постановено
по АНД № 1 301 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: