Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

гр. Перник, 22.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадест и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Георгиева КАНД № 156 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.В.В. ***, чрез адвокат П.В. – АК – Враца, със съдебен адрес ***, против решение № 701 от 10.12.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1782 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № *****, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на В.В.В., за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник, В.В.В. го обжалва, с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и по конкретно излага оплаквания за неправилно приложение на закона, състоящо се в потвърждаване на ЕФ за нарушение, по отношение на което е изтекла предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени електронния фиш.

Ответникът по касационната жалба–ГДНП, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1, предл. първо от АПК, чрез пълномощника си гл. ю. к. Тома Найденчовски, е депозирал отговор по същата в 14-дневния срок по чл. 213а, ал. 1, предл. последно от АПК. Възразява срещу жалбата, излага пространни доводи, относно характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура–Перник, в определения от съда срок по чл. 217, ал. 4, изр. последно от АПК, в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания не се представят писмени доказателства.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С електронен фиш серия: К № *****, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на В.В.В., в качеството му на собственик на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *****, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лв. затова, че на 31.07.2015г., в 15:59 часа, в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак (ПЗ) Е 24, при въведено посредством ПЗ В 26 ограничение за движение (вкл. в тунела) със скорост до 80км/ч, собственият му лек автомобил е управляван със скорост от 117км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1782 по описа на съда за 2018г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за водено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съобразно специалните процесуални правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено по делото от фактическа страна, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на В.В.В., е управляван в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин със скорост от 117км/ч при въведено ограничение за движение в процесния участък (в обхвата на действие на ПЗ В26) със скорост до 80км/ч. Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал, в неговата съвкупност. В съдебния акт е отговорено на всички наведени от жалбоподателя доводи.

По отношение приложения от наказващия орган материален закон районният съд е приел, че така установеното от фактическа страна изпълва състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което именно касаторът–собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, непосочил да е предоставял към този момент собствения си автомобил на друго лице, е административно наказан с процесния електронен фиш.

Наложеното административно наказание е преценено от решаващия състав за съответно по вид и в предвидения абсолютен законов размер, неподлежащ на преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Доводите на касатора са срещу изводите на районния съд за изтекла по отношение на процесното нарушение предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване, като конкретно се основават в разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „в“, изр. второ, предл. второ от ЗАНН.

Неоснователен е доводът на касатора, че решаващият първоинстанционен съд е приложил неправилно законa, досежно института на погасителната давност. Изложените доводи в проверявания съдебен акт изцяло се споделят от настоящия състав.

Видно е от доказателствата по делото е, че са извършвани действия прекъсващи давността относно процесното нарушение (арг. от чл. 81, ал. 2 от НК), след извършването на всяко от които е започвала да тече нова давност. От довършване на нарушението започва да тече 3-годишен срок за издаване на ЕФ. За процесното нарушение, извършено на 31.07.2015г., е издаден ЕФ в рамките на 3-годишния срок, каквито са изводите на районния съд, което е видно и от доказателствата по делото (л. 14). С издаването му давността за наказателно преследване е прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок – за връчването му. Този ЕФ е връчен също в рамките на 3-годишния срок (л. 14 от делото). След връчване на този първоначално издаден ЕФ и установяване действителния собственик на автомобила (настоящ жалбоподател), респ. анулиране на ЕФ, е издаден настоящият ЕФ (л. 8 от делото), връчен на касатора също в рамките на 3-годишния срок (л. 10 от делото).

Поради горното от момента на издаване на първоначалния фиш до момента на връчването му на касатора, тригодишният срок по чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК не е изтекъл.

Не е изтекъл и абсолютният давностен срок от 4 г. и 6 м. по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, въпреки прекъсванията на давността–нито към момента на постановяване на решението на районния съд, нито към момента на постановяване на настоящото решение. За нарушението, извършено на 31.07.2015г., този срок изтича на 31.01.2020 г.

Въз основа на изложеното и след извършената и служебно проверка за правилно приложение на материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд е правилно. Оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, свързано с ограничение на скоростта на движение, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, който фиш е с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, установили движение със 117км/ч в рамките на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 80км/ч. Въз основа на това е реализирано съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Административното нарушение е извършено с автомобил, собствен на касатора и на посочените място, дата и час, като е наложена предвидената и в абсолютен размер за това нарушение глоба.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Решението ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 701 от 10.12.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1782 по описа на съда за 2018г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: