Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр. Перник, 22.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 166/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Х.П., ЕГН ********** *** против Решение № 6/05.02.2019 г., постановено по АНД № 4/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0328-001044/22.11.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР – Перник, РУ – Радомир, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното административно наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Според жалбоподателя административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН, който не отговаря на изискванията на ЗАНН, а наказателно постановление, предмет на съдебен контрол не съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН. Изложени са съображения за явна несправедливост на наложеното административно наказание, като се твърди, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи определянето му в максимален размер. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Радомир при ОДМВР – Перник, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е изразил становище.

Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 05.11.2018 г., в гр. Радомир на кръстовището на ул. Шар и ул. Райко Даскалов, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил – марка „Ситроен Ксантия”, с рег. № ******. При извършена проверка от служители на РУ – Радомир било установено, че водачът е неправоспосоебн и не притежава валидно СУМПС, тъй като са му отнети всички контролни точки и е загубил правоспособноста на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За така установеното нарушение свидетелят Д. В., в качеството си на младши автоконтрольор при ПП – РУ - Радомир е съставил АУАН № 1111/05.11.2018 г. Същият е подписан от актосъставителя, свидетеля при извършването на нарушението и нарушителя, и е връчен на последния. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателното постановление, предмет на съдебно оспорване.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че административното наказание е определено в съответствие с критериите на чл. 27 от ЗАНН. По посочените мотиви е потвърдил издадения от административно-наказващия орган правораздавателен акт, с който на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за административно нарушение по чл. 150 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и законосъобразно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН № 1111/05.11.2018 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при извършване на нарушението и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи - началник група към ОДМВР – Перник, РУ – Радомир, е издал НП № 18-0328-001044/22.11.2018 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба всяко моторно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Видно от приложената справка за нарушител, свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е отнето на 15.10.2008 г. и срокът му на валидност е изтекъл на 28.11.2016 г., като не е издавано друго. Изземването на свидетелството за управление на МПС е извършено на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки на водача. Затова същият е загубил правоспособност. Неоснователни са доводите му, наведени в жалбата, че не е бил уведомен за посоченото обстоятелство. Видно от справката за нарушител, СУМПС, ведно с контролния талон към него, е било иззето на 15.10.2008 г. и от тогава жалбоподателят не възстновил правоспособността си и не му е издавано друго СУМПС. Затова като е управлявал МПС, той е осъществил състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. За извършването му е предвидено административно наказание в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер от 100 лв. до 300 лв. Правилен е изводът на районния съд, че в случая, налагането на административно наказание в максимално предвидения от закона размер от 300 лв. е в съответствие с критериите, посочени в чл. 27 от ЗАНН. Съобразено е, че предвид многобройните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, за които същият е наказван по административен ред и по отношение на него са прилагани принудителни административни мерки, са налице само отегчаващи отговорността обстоятелства, водещи до необходимостта от налагане на най-тежко предвиденото наказание за извършеното административно нарушение. Предвид изложеното, неоснователно е оплакването на касатора за явна несправедливост на административното наказание.

С оглед всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство. Правилно е приложен материалния закон и наложеното административно наказание е справедливо. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/05.02.2019 г., постановено по АНД № 4/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/