Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

гр. Перник, 22.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 175/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция” при Министерство на вътрешните работи против Решение № 770/19.12.2018 г., постановено по АНД № 2071/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменен електронен фиш серия К, № 0913520 на Главна дирекция „Охранителна полиция” – София, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на В.С.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че районният съд е нарушил материалния закон, като е приложил института на давността и е приел, че административно-наказателната отговорност на нарушителя е погасена. Искането към съда е да отмени обжалвания съдебен акт и да реши спора по същество, като потвърди електронния фиш.

Ответникът по касационната жалба – В.С.Г., в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е изразил становище.

Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че на 27.10.2014 г., в 13.55 ч., на Автомагистрала „Люлин”, в района на тунел Голямо Бучино, на територията на община Перник, в посока София – Перник се движел лек автомобил марка „Ауди А7”, с рег. № *****. Същият преминал през обсега на автоматизирано техническо средство 3М – „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен № 388, автоматично измерваща средна скорост на движение между контролните точки, със скорост 104 км./ч., при въведено с пътен знак В 26 ограничение - до 80 км./ч. Собственик на лекия автомобил бил „*****– гр. София, а негов ползвател – В.С.Г.. Срещу последния, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, на 03.04.2015 г. бил издаден електронен фиш № 0913520 от Главна дирекция „Охранителна полиция” – София, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Електронният фиш е бил изпратен за връчване на санкционираното с него лице на 17.04.2015 г. и е му е бил връчен на 03.10.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че съгласно правилата на чл. 81, ал. 2, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН административно – наказателната отговорност на нарушителя е погасена по давност, поради бездействие на административно-наказващия орган в периода 17.04.2015 г. – 03.10.2018 г.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и законосъобразно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложение на закона. Настоящият състав споделя изцяло изводът на Районен съд - Перник, че съгласно чл. 11 от ЗАНН институтът на погасителната давност, уреден в НК е приложим и в административно-наказателното производство. В този смисъл е и Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/2014 г., което на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Затова и изложените в касационната жалба аргументи в противния смисъл са неоснователни и като противоречащи на цитираното тъкувателно постановление не се споделят от съда.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН давностният срок за погасяване правото за административно-наказателно преследване е три години. В настоящия случай той е започнал да тече от извършване на нарушението – 27.10.2014 г. На основание чл. 81, ал. 2 от НК е прекъснат с издаването на електронния фиш – 03.04.2015 г. и с изпращането му за връчване на нарушителя – на 17.04.2015 г. На основание чл. 81, ал. 2, изр. 2-ро от НК от прекъсванията е започвала да тече нова давност. От 17.04.2015 г. до връчването на електронния фиш на адресата му – 03.10.2018 г., е изтекъл срок по-дълъг от тригодишният, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. През този период административно-наказващият орган не е извършвал действия, от категорията на посочените в чл. 80, ал. 2 от НК, прекъсващи давността. Затова административно-наказателната отговорност на нарушителя се е погасила по давност. Идентичен е изводът на Районен съд – Перник в съдебното решение, предмет на касационен контрол.

Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 770/19.12.2018 г., постановено по АНД № 2071/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/