Р Е Ш Е Н И Е

№132

гр. Перник, 17.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

В присъствието на секретаря АННА МАНЧЕВА и прокурора , като разгледа административно дело № 54/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск, с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е.Г.Д., ЕГН ********** *** против Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. Антим І № 5.

Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 14-5285-002638/16.12.2014 г. на заместник началник отдел към СДВР, отдел ПП при СДВР на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 300 лв. Сочи, че наказателното постановление е отменено с решение № 476550/21.08.2018 г., постановено по АНД № 2420/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което на 19.01.2018 г. е сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 14-5285-002638/16.12.2014 г. на заместник началник отдел към СДВР, отдел ПП при СДВР, отменено с влязло в сила съдебно решение № 476550/21.08.2018 г., постановено по АНД № 2420/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението – 19.09.2018 г. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – СДВР. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че не дължи обезщетение за настъпилите имуществени вреди, тъй като наказателното постановление е отменено, поради изтичането на предвидения давностен срок, а не поради незаконосъобразност. Сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява имуществена вреда, причинена в резултата на незаконосъобразен акт на администрацията, тъй като ищецът не е бил длъжен да ангажира адвокат, който да го представлява. Счита, че като е упълномощил адвокат, който да го представлява, сам се е поставил в положение да дължи възнаграждение. Затова прави възражение за съпричиняване на настъпилите имуществени вреди. Заявено е и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на претендирането обезщетение. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Прокуратурата на Република – България не е изразила становище.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи по съображения подробно изложени в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. Представил е писмени бележки, докладвани в съдебно заседание, с които е заявил, че поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Искането му към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на Република България чрез прокурор при Окръжна прокуратура – Перник - Николай дава заключение за основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

От изисканото и представено АНД № 2420/2018 г. по описа на Софийски районен съд се установява, че с Решение от 21.08.2018 г., постановено по посоченото административнонаказателно дело, влязло в сила на 19.09.2018 г., е отменено наказателно постановление № 14-5285-002638/16.12.2014 г. на заместник началник отдел към СДВР, отдел ПП при СДВР, с което на ищеца са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП Затова настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията.

Видно от приложеното АНД № 2420/2018 г. по описа на Софийски районен съд, жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат Г.Б.. Той е представлявал ищеца, в качеството му на жалбоподател по административнонаказателнотот дело. Като негов процесуален представител е получавал изпращаните призовки и съобщения. Тези процесуални действия са извършени въз основа на упълномощаване от ищеца от 19.01.2018 г. и сключен на същата дата договор за правна защита и съдействие, приложен към андминистративнонаказателното дело. За предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат Б., в брой, сумата от 400 лв. Това е отразено в представения договор. Затова, съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Неоснователни са възраженията на ответника, че твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.

Неоснователно е и оспорването на ответника, основаващо се на обстоятелството, че наказателното постановление е отменено, поради изтичане на погасителна давност. Давността по чл. 80 от НК, приложима в административно-наказателното производство по препращане, с нормата на чл. 11 от ЗАНН е институт, по силата, на който правото на държавата, чрез административно-наказващия орган, да преследва нарушителя се погасява, поради неоправдано дълго продължилото нереализиране на административно-наказателната му отговорност. Изтекла погасителна давност е едно от основанията, предвидено в чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна. По тази причина не може да бъде споделено становището на ответника, че отмяната на издадения от административния орган акт, поради изтекла давност не може да обоснове отговорността му за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът му се определя по договаряне между адвоката и довереника. Той трябва да отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния случай съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за осъществената от адв. Б. правна защита и съдействие по АНД № 2417/2018 г. по описа на СРС, е 300 лв. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не се явява прекомерно, защото осъществяваната от адв. Б. правна помощ е за две административни нарушения, за всяко, от които е наложено административно наказание. Освен това производството по делото е протекло в три открити съдебни заседания. Затова, с оглед извършената дейност, заплатеното адвокатско възнаграждение е справедливо и не следва да бъде намалявано, като прекомерно. С оглед изложеното, предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Частично основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. По делото не са ангажирани доказателства ищецът да е поканил ответника да му заплати исковата сума преди датата на подаване на настоящата искова молба. Затова забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 29.01.2019 г. От този момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената главница. Затова акцесорният иск е основателен за периода 29.01.2019 г. до окончателното плащане и в тази му част следва да се уважи. Неоснователен е и следва да се отхвърли за периода от 19.09.2018 г. до 28.01.2019 г.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство. Съдът намира за не основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 17.01.2019 г., ищецът е заплатил за осъщественото от адв. Б. процесуално представителство, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Това е и минимално предвидения размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. По тази причина заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и разноските за него, както и за заплатената от ищеца държавна такса от 10 лв., следва изцяло да се възложат на ответника.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. Антим І № 5 да заплати на Е.Г.Д., ЕГН ********** *** по банкова сметка, *** „Алианц банка България“ АД, IBAN ***./четиристотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 14-5285-002638/16.12.2014 г., издадено от заместник началник отдел към СДВР, отдел ПП при СДВР, отменено с влязло в сила съдебно решение № 476550/21.08.2018 г., постановено по АНД № 2420/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за периода 19.09.2018 г. – 28.01.2019 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. Антим І № 5 да заплати на Е.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от общо 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ:/п/