Р Е Ш E Н И Е
№115
Гр. Перник, 20.05.2019 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова и с участието на прокурор *** от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 83 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на И.Р.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Ф. ***,
ул. „***“, ***, ***,
***, моб. тел. *** срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 за присъждане на имуществени вреди в общ размер на 7 040
лева, представляващи пропуснати ползи от ищеца за периода от месец ноември 2017
година до месец декември 2018 година или общо 14 месеца, вследствие на отменено
НП и бездействие от ответника по иска. Ищецът твърди, че на 20.10.2014
година му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ***,
за това, че управлява МПС – лек автомобил с рег. № *** след употреба на
алкохол, установена с техническо средство „Дрегер 7510“, което е отчело 1.02
промила, както и е управлявал без да представи свидетелство за управление на
МПС /СУМПС/. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление
/НП/ № *** от 10.11.2014 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Перник, с което на настоящия ищец е наложена „Глоба“ в размер на
1 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца и
„Глоба“ в размер на 10 лева, за извършени административни нарушения на чл. 5,
ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. През
месец ноември 2017 година ищецът установил, че срокът на притежаваното СУМПС изтича
и отишъл в ОДМВР Перник да го смени, при което му било обяснено, че не може да
му се издаде ново СУМПС, преди да му се връчи издаденото на 10.11.2014 година НП
и заплати дължимите глоби. Ищецът отказал да получи издаденото НП, като след
това подал жалба срещу НП, по която била образувано а.н.дело № *** по описа за
2018 година на Районен съд Перник, който с решение № *** от 24.10.2018 година
отменил обжалваното НП. Така постановено решение не било обжалвано от страните
и е влязло в сила на 05.12.2018 година. В тази връзка ищеца заявява, че в
периода от месец ноември 2017 година до месец декември 2018 година бил лишен от
възможността да работи и да получава трудово възнаграждение, тьй като не
притежавал СУМПС и не могъл да намери подходяща работа. Ищецът твърди, че
вследствие на отмененото като незаконосъобразно НП и бездействието на ОДМВР да
му издаде ново СУМПС е претърпял имуществени, представляващи пропусната полза в
общ размер на 7 040 лева за период от 14 месеца, а именно от месец ноември 2017
година до месец декември 2018 година. Върху така определена имуществена вреда
претендирана и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, за това че е бил лишен от възможността да полага
труд, съответно да увеличи имуществото си. Ищецът
претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В хода на устните състезания по делото процесуалния представител
на ищеца адвокат В.Ф. *** моли съда да уважи предявения иск, като основателен и
доказан, като развива подробни съображения. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В хода на устните състезания по делото ответника Областна дирекция на МВР Перник, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт *** моли съд да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан по подробно изложени съображения в отговора по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник прокурор *** дава заключение
за неоснователност на предявения иск, поради което моли съда да не го уважава.
Заявява, че ищеца не е доказал кумулативните предпоставки за търсената
имуществена отговорност, съответно не е ангажирал доказателства за факта на
търсене на работа.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № *** на 20.10.2014 година от младши автоконтрольор *** се
установява, че настоящия ищец на посочената по – горе дата е управлява МПС –
лек автомобил с рег. № *** след употреба на алкохол, установена с техническо
средство „Дрегер 7510“, което е отчело 1.02 промила, както и е управлявал без
да представи свидетелство за управление на МПС /СУМПС/.
С Решение № *** от 24.10.2018 година, постановено по
а.н.дело № 00***
по описа за 2018 година на Районен съд Перник е отменено обжалваното НП от
настоящия ищец.
От справка картон на водача – настоящ ищец е видно, че
на последния са налагани множество наказания за извършено нарушения по ЗДвП,
съответно на 14.12.2018 година е издадено СУМПС.
От Удостоверение за декларирани данни изх. № *** от
25.01.2019 година, издадено от ТД София на НАП се установява, че за И.Р.Д. –
настоящ ищец за периода от 01.11.2017 година до 31.12.2018 година няма данни за
наличие на трудов договор и получени доходи по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля ***, воден от
страна на ищеца. От показанията на свидетеля *** се установява, че познава
ищеца от 1997 година, с който са работили заедно в „Заводски строежи“, както и
живеят в един и същи вход. Заявява, че към настоящия момент ищеца не работи,
като последно е работил до есента на 2017 година в „***“ гр. Перник, в обслужващо
звено, когато общинското дружество е закрито и вече в гр. Перник няма тролеи.
Свидетелят заявява, че не знае защо ищеца е останал без СУМПС. Заявява, че е
работил като шофьор, но не знае дали е търсил работа. Не е коментирал с ищеца
защо няма СУМПС, тьй като рядко го вижда, защото живее в с. Друган. Случайно,
когато си е сменял шофьорската книжка видял И. и разбрал от него, че той вече
има шофьорска книжка, но не работи. Така
дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като непосредствено
възприети, обективни, последователни и кореспондиращи с приетите по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество предявения иск за имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи е неоснователен.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявения иск е допустим, като предявени от лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и бездействие да му бъде издадено ново СУМПС от ОДМВР Перник. Спазена
е разпоредбата на чл. 205 от АПК,
съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Ето защо е редовно предявен иск,
от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността на
държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на
вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и
вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е
обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на
отговорността.
Ищецът претендира
имуществени вреди в размер на 7 040 лева, представляващи пропусната полза
за периода от месец ноември 2017 година до месец декември 2018 година или общо
14 месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, за това че е бил лишен от възможността да полага
труд, съответно да се увеличи имуществото му.
Както се посочи по – горе фактическият състав на
отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна
дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна
връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на
държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от
елементите от състава на отговорността. В случая ищеца претендира имуществени
вреди, представляващи пропусната полза. Пропусната
полза е неосъщественото увеличаване на имуществото на ищеца в резултат от
деянието. В доктрината и в съдебната практика „Пропуснатата полза“ се дефинира
като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда.Това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването, в който смисъл е Тълкувателно решение
№ 3 от 12.12. 2012 година на Върховния касационен съд по Тълкувателно дело № 3/2012
година. В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че издаденото НП срещу настоящия ищец е отменено, видно от посоченото
по – горе съдебно решение, съответно не му е издадено ново СУМПС, тьй като с НП
има наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с определен срок и
наложена глоба в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за управление след употреба на
алкохол и управление без СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП
не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов
дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на
дължимите глоби. В настоящия случай от събраните по делото доказателства е
безспорно, че за настоящия ищец е приложима нормата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно
служителя на ОДМВР Перник е отказал да му издаде ново СУМПС. Наред с това е
безспорно, че ищеца е отказал да му бъде връчено издаденото НП, съответно да
заплати дължимата глоба, поради което с негово недобросъвестно поведение е
допринесъл да изтече определения срок, представляващ изпълнителна давност по
реда на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. От
друга страна не се ангажираха доказателства по делото, че в претендирания срок
по исковата молба /месец ноември 2017 година – месец
декември 2018 година/ ищеца да е търсил работа, както и след получаване
на новото СУМПС да е търсил, съответно започнал работа. Напротив от
свидетелските показания на свидетеля *** се установява, че към настоящия момент
ищеца не работи, като последно е работил до есента на 2017 година в „***“ гр.
Перник, в обслужващо звено, когато общинското дружество е закрито и в гр.
Перник вече няма тролеи, съответно не знае да е търсил работа. Свидетелят
заявява, че ищеца вече има СУМПС, но не работи. С така дадените свидетелски
показания ищеца не доказа, че липсата на СУМПС е причина да остане без работа,
съответно да е търсил такава и да е пропуснал да реализира доходи.
Ето защо наличието на отменено
незаконосъобразно НП и отказа на служителя на ОДМВР Перник да издаде ново СУМПС
не е достатъчно основание да се приеме, че искът е основателен и доказан.
Напротив от събраните писмени доказателства не е налице твърдяната пропуснатата
полза, както и е не е налице причинна връзка между твърдяната имуществена вреда
и отмененото НП и бездействието на ответника по иска. В случая няма данни да е
настъпило неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца.
С оглед на
изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице изискуемите
кумулативни материално предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с
претендираните имуществени вреди, представляващи пропусната полза. Ето защо исковата молба за присъждане на имуществени
вреди, представляващи пропуснато полза в размер на 7 040 лева за периода от месец
ноември 2017 година до месец декември 2018 година, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, следва да се
отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния
представител на ищеца следва да се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Р.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Ф. ***, ул. „***“, ***, ***, ***,
моб. тел. *** срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 за присъждане на имуществени вреди в общ размер на 7 040
лева, представляващи пропуснати ползи за периода от месец ноември 2017 година
до месец декември 2018 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: