№ 134
гр. *, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-*, в публично заседание проведено на десети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
участието на секретаря Е.В., като разгледа административно дело 85 по описа за
2019 година докладвано от съдия Георгиева, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на В.Н.С., с адрес *** против решение на комисия по чл. 210 от ЗУТ, обективирано в
протокол от ***г.. С решението е приета пазарна
оценка и е определено еднократно обезщетение в размер на 1 638,00 лева за площ
от 585 кв.м. от имот с № ***** от КВС, непосредствено засегнат от
предвижданията на специализирания ПУП-Парцеларен план за изграждане на
техническа инфраструктура-Трасе на канализационен колектор Ф400 и водопровод Ф225
в участък от гр. * до с. Драгичево, общ. *.
В
жалбата се излагат общи възражения против решението на комисията по чл. 210 от
ЗУТ. В уточнителна молба се сочи, че се оспорва определената цена за право на
прокарване на техническта инфраструктура, тъй като същата била в занижен
размер. Иска решението да се отмени.
В
съдебно заседание проведено на 10.05.2019г. жалбоподателят чрез адв. М.С. моли
за уважаване на жалбата. Пледира жалбата да се уважи като решението на
комисията по чл. 210 от ЗУТ се измени до размера, посочен от вещото лице по приетата
съдебно-оценителна експертиза.
Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата-Община * чрез процесуалният си представител юк. К. Л. оспорва
жалбата. В нарочно депозирана молба прави искане жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Алтернативно жалбата да се уважи до оценката дадена от вещото
лице по съдебно-оценителната експертиза.
Заинтересованата
страна-Ю.Н.С. не се явява.
Съдът,
като се запозна с изложеното в жалбата, становището на ответника и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
С решение
№ *** от ***г. на поземлена комисия с. Драгичево е възстановено на наследниците
на В. В. Д., бивш жител на с. Драгичево, в съществуващи стари
реални граници правото на собственост върху ливада от 2.365кв.м., пета
категория в местност „***“, имот № *** по картата на земището.
В
регистъра на земеделските земи за землището на с. Драгичево, съответно е
включен имот № *****, с начин на трайно ползване-ливада, с площ от 2.366кв.м.,
възстановен на н-ци на В. В. Д..
Жалбоподателят
и заинтересованата страна са наследници на В.В.Д., видно от удостоверение за наследници с изх. № *** от
12.02.2019г..
С Решение № ***от ***г. Общински съвет-* е
одобрил подробен устройствен план-парцеларен план за обект: Трасе на
канализационен колектор Ф400 и водопровод Ф225 в участък от гр. * до с. Драгичево,
общ. *. Съгласно одобрения ПУП трасето преминава през поземлени имоти с номера *****,
***, ***, ***, ***, ***, ***, *** по КВС на с. Драгичево и поземлени имоти с
конкретно посочени идентификационни номера. Решението е обнародвано в Държавен
вестник бр. 34 от 20.04.2018г.. Видно от удостоверение изх. № ***от
22.01.2019г. решението не е обжалвано и е влязло в сила на 21.05.2018г..
Трасето
на канализационния колектор и водопровода засяга и преминава през имоти
държавна, общинска и частна собственост. Преминава и през имота на
жалбоподателя.
Със
заповед № *** от 09.05.2018г. кмета на община * е назначил комисия, която да
изпълнява функции и дейности разписани в чл. 210 от ЗУТ, свързани с изготвяне
на оценки и определяне на размер на обезщетения.
В
изпълнение на заповедта комисията е изискала от лицензиран оценител да се изготви оценка на терените, част от поземлените
имоти предназначени за трасето и сервитута на колектора и водопровода.
Оценката
е изготвена от лицензиран оценител, регистриран в Камарата на независимите
оценители в България. Пазарната оценка на засегнатата площ от имота на
жалбоподателя е в размер на 1638.00лв.
С
оспореното в настоящото производство решение, комисията по чл.
210 от ЗУТ при община * е приела предложената експертна оценка и е
предложила определеното еднократно парично обезщетение да бъде внесено в
търговска банка на разположение на правоимащите.
Оспореният
акт е съобщен на жалбоподателя В.Н.С. на 07.02.2019г., а жалбата срещу него е заведена в деловодството на Община *
и в Административен съд-* на 12.02.2019г.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието заключение на
съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Я.А., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Същото като неоспорено от
страните се цени в цялост. От заключението на вещото лице и обясненията, дадени
от него в съдебно заседание се установява, че имотът на жалбоподателя попада в
КВС в близост до имоти в регулация. Същият представлява естествена ливада и
предназначението му е естествена ливада. С
Решение № ***от ***г. Общински съвет-* е одобрил подробен устройствен
план-парцеларен план за обект: Трасе на канализационен колектор Ф400 и
водопровод Ф225 в участък от гр. * до с. Драгичево, общ. *. Трасето преминава
през имот № *****. С това решение не се променя предназначението на
териториите, а само се ограничава вещното право на ползване на процесния имот. Процесният
имот не се отчуждава, тъй като трасето на съоръженията ще бъде прокарано
подземно. С оглед начина на изграждане на трасето възниква сервитут.
Сервитутните ивици, засягат северната и
източната част на имот № *** и същите са с площ от 585кв.м..
При
определянето на пазарната стойност на частта от имота, вещото лице е приложило
метода на пазарните сравнения и нормативен метод. Направило е оценка по Наредба
да определяне на цените на земеделските земи, тъй като процесния имот
представлява земеделска земя-естествена ливада. При отчитане на нормативно
разписаните коефициенти е получило оценка за 585кв.м. в размер на 281.09лв.
Заключението е изготвено и във вариант на оценка по метода на пазарните
сравнения, като е използвана съпоставителна информация за офертни цени по
отношение на 18 сходни обекта в землището на с. Драгичево, включващи и имоти в
близост до регулация. Отчитайки площта на сервитутната зона на трасето на
инфраструктурата и срока на учредяване правото на ползване, и по изчислителен
път е получила пазарна стойност на 585кв.м.,
включени в трасе и сервитут на канализационен колектор и водопровод в размер на
1972.00лв..
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима като насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт
по арг. от разпоредбата на чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, от лице, което е адресат на
акта и е неблагоприятно засегнато от него, което обосновава и наличието на
правен интерес от оспорването. Съдът намира, че е спазен и преклузивният срок
за оспорване – актът е съобщен на оспорващия на 07.02.2019г., а жалбата срещу
него е подадена на 12.02.2019г.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Като
извърши дължимата на основание чл.
168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички
основания по чл.
146 АПК, съдът намира, че актът е издаден от компетентен административен
орган. По делото е приета като доказателство Заповед № *** от 09.05.2018г. на кмета
на община *, с която и на основание чл.
210, ал.1 от ЗУТ, е назначил комисия в състав от председател и четирима
членове, която да изготвя оценки и да определя размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените от закона случаи. На заседанието, проведено
от комисията на ***г., са присъствали всички нейни членове като протоколът, в
който е обективирано оспореното решение е подписан от тях. Не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата от закона форма – писмена. Същото съдържа
реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК, както и има изложени фактически и правни основания. В
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да се ценят като самостоятелно основание за отмяна на
решението. Страните надлежно са уведомявани за хода на процедурата по
одобряване на проекта на ПУП-Парцеларен план за изграждане на трасе на
канализационен колектор Ф400 и водопровод Ф225 в участък от гр. * до с.
Драгичево, общ. *. Съответно специализираните устройствени планове, цитирани в
протокола да са влезли в сила, към дата на изготвяне на оценката за определяне
на обезщетение за площите с ограничено вещно право на ползване-сервитут. Има
изготвен оценителен доклад и въз основа на него е определен размера на
пазарната стойност на обезщетението. Въз
основа на това се приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т.
2 и т. 3 от АПК.
По
отношение на определения размер на обезщетението и съответствието му с
материалния закон се констатира следното:
Комисията
по чл. 210 от ЗУТ се е позовала на чл.
193, ал. 3 от ЗУТ. В процедура по
чл. 193, ал. 3 от ЗУТ
право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура се учредява със заповед на кмета на общината, когато не е
постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо
решение е явно икономически нецелесъобразно. Разпоредбата на чл.
193, ал. 8 от ЗУТ урежда начина на
обезщетяването, като изрично препраща към предвидения в чл.
210 от ЗУТ ред, а ал.
4 на чл. 193 от ЗУТ императивно изисква решението по оценката да е влязло в
законна сила. Съгласно изричната норма на чл. 210,
ал. 3 от ЗУТ, решението на
комисията се съобщава на страните по реда на АПК, които могат да
го обжалват по реда на чл.
215, ал. 1 от ЗУТ. Законодателят му е придал статут на самостоятелен
административен акт, който следва да влезе в сила, изхождайки от чл.
210, ал. 4 от ЗУТ, а обезщетението да се изплати на правоимащия преди
издаването на заповедта по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ. Това е специална
процедура, уредена именно с оглед придобиването на сервитутни права при
изграждане на техническа инфраструктура. Разпоредбата
на чл.
210, ал. 1 от ЗУТ изрично предвижда оценката и определянето на размера на
обезщетението да се определят по пазарни цени. В приложимия закон няма легална
дефиниция на понятието "пазарни цени", нито е посочен редът, по който
следва да бъде определена една цена като пазарна. Поради това според настоящия
състав за пазарна цена следва да бъде възприета тази, определена по метода на
пазарния аналог. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че собственикът на
имота не се лишава от правото на собственост, т.е. имотът не се отчуждава, но
въпреки това мероприятията, които може да извършва в него в участъка върху
подземното трасе, са ограничени. В тази връзка обезщетение се дължи само за
засегнатата част, т.е. тази, под която ще премине подземно съответното
съоръжение. Поради това съдът намира, че с оглед изискването на посочената
разпоредба – за определяне на обезщетение по пазарни цени, следва да бъде
кредитирана оценката, изготвена от вещото лице по приетото по делото
заключение. Същото е посочило конкретни аналози по които е работило и които могат
да се проверят от съда, за разлика от приетата в хода на административното
производство оценка, при което липсват мотиви как се е стигнало до получения от
експерта краен резултат. При изготвяне на съдебно-оценителната експертиза
вещото лице е използвало метода на пазарните сравнения като на база получените
изчисления е получило действителна пазарна цена на правото на ползване от имот
№ ***** с площ от 585кв.м, в която е включено еднократно обезщетение, въз
основа на която е изчислило размера на обезщетението на 1972.00 лева. Въз
основа на изложеното съдът намира, че оспореното решение следва да бъде
изменено относно размера на определеното обезщетение като същото се определи в
размера, посочен от вещото лице, а именно от 1972.00лв.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Същите са
своевременно поискани и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от
ГПК. При това положение и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по
жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на
800.00лв., представляващи 200.00лв., депозит за
възнаграждение на вещо лице и 600.00лв., адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 28.02.2019г., определено на
основание чл.
8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в минимален размер.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
по жалба на В.Н.С. решение
на комисия по чл. 210 от ЗУТ,
обективирано в протокол от ***г., по отношение 585кв.м. от поземлен имот № *****
по Картата на възстановената собственост, находящ се в землището на с.
Драгичево, общ. * като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за площта с
ограничено право на ползване от 585 кв.м, от поземлен имот № ***** по
Картата на възстановената собственост, находящ се в землището на с. Драгичево,
общ. *, която площ непосредствено е засегната от
предвижданията на специализирания ПУП-ПП за изграждане на Трасе на
канализационен колектор Ф400 и водопровод Ф225 в участък от гр. * до с.
Драгичево, общ. * от 1638.00 /хиляда шестстотин тридесет и осем/ лева на
1972.00 /хиляда деветстотин седемдесет и два/ лева.
ОСЪЖДА
Община * да заплати на В.Н.С., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по АД № 85/2019г. в
размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия: