Р Е Ш Е Н И Е

№125

гр. Перник, 20.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

В присъствието на секретаря АННА МАНЧЕВА и прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа административно дело № 127/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б.Г.Г., ЕГН ********** *** против ОДМВ – Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1.

Ищецът твърди, че с електронен фиш серия К № 2034336, издаден от ОД на МВР - Перник му е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Сочи, че наказателното постановление е отменено с решение № 514/11.10.2018 г., постановено по АНД № 1118/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, влязло в сила на 06.11.2018 г. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което на 04.06.2018 г. е сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че посочената сума представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията - електронен фиш серия К № 2034336, издаден от ОД на МВР – Перник, отменен с влязло в сила съдебно решение 514/11.10.2018 г., постановено по АНД № 1118/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, влязло в сила на 06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2019 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното постановление не представлява акт, действие или бездействие на администрацията, поради което не могат да се търсят вреди от адресата му, в случай, че същото е отменено. Сочи, че съгласно ЗАНН в производствата по административно наказателни дела страните нямат право на разноски, затова с претендирането им в отделно исково производство се заобикалят уредените в него процесуални правила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда. Твърди, че електронният фиш е отменен на процесуално основание, поради което не е отречено извършването на нарушението от ищеца и по тази причина присъждането на обезщетение в негова полза е несправедливо.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Прокуратурата на Република България не е изразила становище.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Искането му към съда е да отхвърли като неоснователен.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

От изисканото и представено АНД № 1118/2018 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че с Решение № 514/11.10.2018 г., постановено по посоченото адмистистративно-наказателно дело, влязло в сила 06.11.2018 г., е отменен електронен фиш серия К № 2034336, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на ищеца е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Затова настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията.

Неоснователно е възражението на ответника, че наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му не е основание за търсене на отговорност, за следващите от него вреди. Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща управленска дейност, която е една формите на административна /изпълнителна/ дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Затова в обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат и наказателните постановления, отменени в с влязло в сила съдебно решение. За определяне приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е основание за търсена на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Видно от приложеното АНД № 1118/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат Красимир Сотиров. Той е представлявал ищеца, в качеството му на жалбоподател по АНД № 1118/2018 г. по описа на ПРС в проведеното едно открито съдебно заседание, в което са събрани гласни и писмени доказателства. Като негов процесуален представител е получавал изпращаните призовки и съобщения. Тези процесуални действия са извършени въз основа на упълномощаване от ищеца от 04.06.2018 г. и сключен на същата дата договор за правна защита и съдействие, приложен към андминистративно-наказателното дело. За предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат Сотиров, в брой, сумата от 300 лв. Това е отразено в представения договор. Следователно, съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Настоящият състав не споделя становището на ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото производство, при положение, че ЗАНН и НПК не предвиждат присъждането на такива. Направените в административно-наказателното производство разноски се претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските в административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на причинените на другиму вреди.

Неоснователни са и възраженията на ответника, че твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.

Предвид изложеното, предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК в тежест на ОДМВР – Перник следва да се възложат направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство в общ размер на 310 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на Б.Г.Г., ЕГН ********** *** по банкова сметка: *** ***, BIG BUINBGSF сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – електронен фиш серия К № 2034336, издаден от ОД на МВР – Перник, отменен с влязло в сила съдебно решение 514/11.10.2018 г., постановено по АНД № 1118/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, влязло в сила на 06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на Б.Г.Г., ЕГН ********** *** по банкова сметка: *** ***, BIG BUINBGSF сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ:/п/