Р Е Ш E Н И Е
№ 133
гр. Перник, 20.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание
проведено на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 135/2019 година по описа на Административен
съд-Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Ю.Б.А., с ЕГН **********,
с адрес *** чрез адв. Я.С.,*** против срещу Столичната дирекция на вътрешните работи за
присъждане на сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Исковата претенция се обосновава с
отмяната на наказателно постановление № 18-4332-006591 от 30.04.2018г.,
издадено от заместник началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Претърпените
имуществени вреди представляват разходи за защита в съдебното производството по
обжалване на наказателното постановление, по което е образувано НАХД №
11951/2018г. по описа на районен съд-София. По това дело жалбоподателят е
представляван от адвокат. Иска да се осъди Столичната дирекция на вътрешните
работи да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лева,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на съдебни разноски пред
настоящата инстанция.
В
съдебно заседание ищецът за представител изпраща адв.
Я.С.,***. Поддържа исковата молба. Пледира ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 300.0лв.. Прави искане
за присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Столичната
дирекция на вътрешните работи (СДВР) не
изпраща представил в откритото съдебно заседание. В писмен отговор на исковата
молба, изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на исковите
претенции и предлага същите да се уважат.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата
молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 28.03.2018г.,
при извършване на полицейска проверка от автоконтрольори
при отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
ищецът е спрян с автомобила си "***", с рег. № ***, за това, че
нарушил ПЗ В18. Служителите на пътна
полиция му съставили и връчили акт за установяване на административно нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на издадения АУАН е издадено наказателно
постановление № 18-4332-006591/30.04.2018г. от зам. началника на отдел
"Пътна полиция" при СДВР, с
което на основание чл.
183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП на Ю.А. е наложено административно наказание глоба
в размер на 30 лева. Наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред.
Образувано е НАХД № 11951/2018г. по описа на Софийския районен съд. В съдебното
производство пред Софийския районен съд, Ю.А. е представляван от адв. Красимир Сотиров, от АК-Перник, видно от приложено по
делото пълномощно. С договор за правна защита и съдействие от 19.06.2018г.,
приложен по делото страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на
300.0лв. По делото е постановено решение
№ 524907 от 05.11.2018г., с което е отменено наказателно постановление № 18-4332-006591/30.04.2018г.
издадено от зам. началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР. Решението не е обжалвано и е влязло в
сила на 29.11.2018г. По делото е прието и
НАХД № 11951/2018г. по описа на Софийския районен съд.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт, незаконосъобразно
наказателно постановление, издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи е юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, а съгласно чл.
9, ал. 2 от Правилника за устройството и
дейността на Министерството на вътрешните работи Областната дирекция на МВР в София-град се нарича Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР). СДВР е юридическо лице на бюджетна издръжка, в
състава на която, като структурно звено, влиза отдел "Пътна полиция",
чиито зам. началник е издал отмененото наказателно постановление. Исковете за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са
редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК.
В чл. 204
от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за
вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими
за разглеждане. Съгласно ал. 1, първата предпоставка за допустимост на иска,
когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен
административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред, т.е. изисква се
предварителното установяване по предвидения от закона ред на
незаконосъобразността на административния акт със съответен влязъл в сила
акт–решение, преди да се пристъпи към производството по чл. 203
и следващите от АПК по претендирането на вреди. В тази връзка ще
се отбележи, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат
сметка на какво основание е отменен акта. В настоящето производство е
недопустимо преразглеждането на отменения по съответен ред акт. Необходимо
условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая
тази отмяна е налице.
По
основателността:
Съгласно
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като отговорността на държавата се
характеризира като обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността.
В конкретния случай претенцията се основава на
това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се
претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
В случая е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен
по съответния ред акт на администрацията. Този акт е в изпълнение на административна дейност. В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто
адресат е ищеца, а именно – наказателно постановление № 18-4332-006591/30.04.2018г. от зам. началника на отдел
"Пътна полиция" при СДВР е
отменено като незаконосъобразено с влязло в сила съдебно
решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по ТД №
2/2014г. се приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат
от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е
отменено. Неоснователни са и доводите, че НП не са
административни актове по смисъла на чл. 21
от АПК, а актове с които се реализира административнонаказателна
отговорност. Постоянната съдебна практика е непротиворечива и е в смисъл, че НП
са актове издадени в резултат на административна дейност. В този смисъл е
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС. С оглед на това
е налице първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Претенциите
за обезвреда произтичат от отмяната на наказателно
постановление №
18-4332-006591/30.04.2018г. от зам.
началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР,
отменено с решение № № 524907 от 05.11.2018г. на СРС, постановено по НАХД № 11951/2018г.
по описа на съда. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 29.11.2018г.
Следващата
предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ е наличието на вредоносен резултат,
реално настъпили за ищеца вреди /имуществени или неимуществени/.
Отмяната
на наказателното постановление като властнически акт на административен орган,
представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, за търсене на причинените от него
щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по ТД № 2/2016г. на Върховен
административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Връзката между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие - ищецът не би потърсил помощ от адвокат, ако срещу него не е било
издадено процесното наказателно постановление, което
безспорно представлява акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Това е
така, тъй като за ищеца не е съществувал друг ред на защита срещу наказателното
постановление, освен оспорването му съдебен ред. Посоченото от защитата на
ответника тълкувателно решение № 2/03.06.2009г. по ТД № 7/2008г. на ВАС, касателно разноски в касационното производство не намира
приложение в казуса.
Предвид изложеното, вземанията за разноски,
представляващи сумите, заплатени на адвокат за осъществяване на защита при
оспорване на наказателни постановление пред съда, представляват имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
властнически акт и е непосредствена последица от него. С оглед на това,
неоснователни са доводите на ответника, че претърпените от ищеца имуществени
вреди не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно
постановление. Не се споделя и аргумента,
че ищецът доброволно е заплатил адвокатско възнаграждение и сам е избрал да се
защитава от адвокат при обжалване на наказателното постановление и реално по
този начин сам си е причинил вредите. Право на всяко лице, което е обвинено в
извършване на административно нарушение е да потърси защита на правата си и в
тази връзка да наеме адвокат, който да му окаже правна помощ. Причината, за да
се стигне до заплащането на адвокатски хонорар е единствено издаденото
наказателно постановление. Адвокатската защита по делата от административнонаказателен
характер не е задължителна, но право на всяко лице е да ползва такава защита ако
то прецени. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие.
При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази
напълно с изложените в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
По въпроса за доказването на разноските в исковото
производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на
ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по НАХД
№ 11951/2018г. има приложен договор за
правна защита и съдействие и в него е
отбелязано плащане в брой. Същият има значението на разписка за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева. Не е основателно
въведеното оплакване в отговора на исковата молба, че не е доказано реалното
намаляване на патримониума на ищеца, т.е., че не е
извършено плащане. Изготвения и своевременно представен пред съда договор има положени два подписа, като
автентичността им не се оспорва от ответника по иска. С тези два подписа се
удостоверява истинността на съдържанието му, в това число и заплащането на
сумата от 300лв. адвокатски хонорар. Законодателят е дал възможност на страните
по договор за правна помощ и съдействие
именно по този ред да установят действително извършените от тях действия във
връзка с определянето на правата и задълженията си и изплащането на адвокатско
възнаграждение. Представеният договор
съдържа всички необходими реквизити – страни, размер на сума, действия по
извършване на действително плащане и представлява именно разписка и доказателство
за извършеното плащане. Следователно същият отговаря изцяло и на изискуемия се
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор. Отчита се, че приложените към исковата молба
и в кориците на въззивното производство договори за
правна помощ и съдействие не са на бланки по образец, но това е ирелевантно /в тази връзка Решение № 13387 от 2.11.2018г.
на ВАС по АД № 8507/2017г./. С оглед на изложеното
искът е доказан и по размер.
По
разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство
за неоснователно обогатяване на ищеца. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.. В конкретния казус делото
пред Софийски районен съд е от
административно наказателен характер. Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното
постановление и е взел участие в производството по делото. Наложеното
административно наказание е глоба и адвокатското възнаграждение е определено в
минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тази причина договореното адвокатското
възнаграждение се основава на действащи
правни норми указващи начина на определяне на адвокатските възнаграждения и
заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Следователно
неоснователни се явяват аргументите на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предявеният иск е основателен и доказан.
С оглед на изложеното и разгледан по същество предявеният иск за сумата от 300
лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и
се установява и от приложените по НАХД № 11951/2018г. по описа на Софийски
районен съд, писмени доказателства, че ищеца, за да се защити против
незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат.
Между адвоката и наказаното лице на 19.06.2018г. е сключен договор за правна
защита и съдействие, с договорено
възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено веднага изцяло в брой
при подписване на договора. Така направените разноски представляват имуществена
вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в
извършено административно нарушение и тази вреда е пряка последица от проведеното срещу ищеца
административно наказателно производство приключило с отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Тези
разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение,
по което е оправдан ищеца, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата
на чл.
4 във връзка с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Не се
констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен.
С
оглед на това предявеният иск е основателен и доказан. Същият ще бъде уважен в пълен размер. Ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред акт.
При
този изход на спора е основателно и акцесорното искане за
присъждане на лихва върху претендираната сума от 300 лв..
Ответникът ще бъде осъден да заплати
законната лихва върху сумата от 300лева, считано от предявяването на
исковата молба-28.02.2019г. до датата на окончателното й изплащане. В тази връзка са Решение № 7709 от 19.06.2017г. на
ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД №
4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г. и др.
При този
изход от делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно. Придружено е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен изцяло. Поисканите разноски по
настоящето производство са в размер на 310.00лв.. Въз основа на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на
310.00лв. /триста и десет лева/, представляващи заплатена държавна такса
/10лв./ и възнаграждение
за един адвокат /300лв./. Възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
е неоснователно.
Претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение е неоснователна.
На основание чл. 203 от АПК във вр.
с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Столичната дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Антим І“ № 5 да заплати на Ю.Б.А., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна
на наказателно постановление № 18-4332-006591/30.04.2018г.
от зам. началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с влязло в сила съдебно решение № 524907
от 05.11.2018г., постановено по н.а.х.д.№ 11951/2018г. по описа на Софийски
районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-28.02.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Ю.Б.А., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 310.00 /триста и десет/ лева
съдебни разноски по АД № 135/2019г. по описа на Административен съд-Перник.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/