№ 114
Гр. Перник, 08.05.2019 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар ***, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 140/2019 година
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, местността „***“, представлявано от управителя В.Г.К.
против Заповед за налагане на санкции № ***от 07.02.2019 година, издадена от
директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Перник, с която на
лечебното заведение на основание чл. 402, ал. 3 от Националния рамков договор
/НРД/ за 2018 година е наложена финансова санкция в размер на 200 лева, за
извършено нарушение на установените с НРД за МД за 2018 година изисквания за
работа с медицинска документация, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 5
от ЗЗО и разпоредбите на чл. 287, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 16, т. 18, т. 19 и т.
20 от НРД за МД за 2018 година.
Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен,
неправилен и немотивиран, като в случая се касае за формално нарушение
допуснато при извънредна ситуация. Моли съда до отмени оспорения акт.
В проведеното съдебно заседание на 22.04.2019 година жалбоподателят
редовно призован се представлява от адвокат С.С. ***, която моли съда да се произнесе
с решение, с което да отмени оспорената заповед по изложените съображения в
подадената жалба. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 22.04.2019 година ответникът
по жалбата – директор на РЗОК Перник, редовно призован не се явява,
представлява се от процесуалния си представител главен юрисконсулт ***, която оспорва
жалбата и излага доводи за законосъобразност на издадената заповед, както от
формална така и от материалноправна страна. Моли съда да отхвърли жалбата.
Административен съд – Перник, като съобрази събраните
по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че между „***“ ЕООД /настоящ жалбоподател/ и
Националната здравноосигурителна каса е сключен Договор № *** от 28.05.2018
година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и Допълнително
споразумение № ***от 21.02.2019 година към цитирания по – горе договор.
Със Заповед № ***от 11.01.2019 година директорът на
РЗОК Перник на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, във връзка с Инструкция №
РД-16-31 от 23.06.2016 година за условията и реда за осъществяване на контрол
по чл. 72, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗО и Глава
двадесета от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 година
е наредил да бъде извършена тематична проверка от 11.01.2019 година до
17.01.2019 година включително на лечебното заведение /ЛЗ/ – „***“ ЕООД, със
задача: проверка на дейността на лечебното заведение във връзка с писмо от
управителя на ЛЗ вх. № 29-02-1 от 08.01.2019 година. С посочената заповед е
определен д-р ***– контрольор, който да извърши проверката. Заповедта е сведена
до знанието на управителя на „***“ ЕООД на 11.01.2019 година.
С Протокол № 13 от 17.01.2019 година на основание Заповед
№ ***от 11.01.2019 година на директора на РЗОК Перник, проверяващия контрольор
д-р ***е констатирал, че по отразените в „История на заболяването“ /ИЗ/ №
2/2019 година медицински дейности, извършени по проведено лечение по клинична
пътека /КП/ № 45 „Лечение на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност
при болести на дихателната система“ пациента *** е хоспитализиран на 01.01.2019
година, в 13.51 часа, съответно на 04.01.2019 година, в 11.37 часа е
дехоспитализиран по негово желание. При пациента не е спазен минималния
болничен престой, съгласно алгоритъма на клинична пътека № 45, поради
обстоятелството, че е декларирал писмено желанието си за напускане на лечебното
заведение, отразено в ИЗ № 2 и „Информирано решение за преждевременно
прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното
лечение/диагностициране“. В ИЗ № 2, в декурзуса при изписването му дежурния
лекар е отбелязал, че му е разяснил риска за здравословното състояние, под
което пациента се е подписал. По време на престоя на пациента са извършени
задължително три основни диагностични процедури и две основни терапевтични
процедури, определящи клиничната пътека за завършена. При извършената проверка
е установено, че в ИЗ № 2 липсва подпис на пациента, удостоверяващ, че при
напускане на ЛЗ е получил копие на епикризата, както и епикризата не съдържа
всички изискуеми реквизити, съгласно НРД за МД за 2018 година, а именно: липсва
статус при изписването, липсва назначено медикаментозно лечение след
изписването и препоръки за такова, липсват определени дати за два контролни
прегледи, които са включени в стойността на КП и липсват препоръки към ОПЛ на
пациента. Протоколът е връчен на ЛЗ – настоящ жалбоподател на 17.01.2019 година,
който се е запознал с неговите констатации, но е изразил несъгласие с тях.
По делото са представени и приети КП № 45 „Лечение на
декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната
система“, ИЗ № 2 на ***, с посочена дата на постъпване и извършени диагностични
и терапевтични процедури. Видно от Епикриза на *** се установява, че са
посочени окончателната диагноза, анамнезата, извършените изследвания, терапия,
ход на заболяването, но липсват: статус при изписването, назначено
медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова, определени дати
за два контролни прегледи, които са включени в стойността на КП и препоръки към
ОПЛ на пациента.
С Решение № 4 от 30.01.2019 година от заседание на
Арбитражната комисия по чл. 75 от ЗОО, сформирана със Заповед № ***от 23-01.2019 година са потвърдени
констатациите, отразени в Протокол № 13 от 17.01.2019 година.
Със Заповед за налагане на
санкции № ***от 07.02.2019 година /предмет на съдебен контрол/, издадена от
директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Перник на лечебното заведение на основание чл. 402, ал. 3 от
Националния рамков договор /НРД/ за 2018 година е наложена финансова санкция в
размер на 200 лева, за извършено нарушение на установените с НРД за МД за 2018
година изисквания за работа с медицинска документация, съгласно разпоредбата на
чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и разпоредбата на чл. 287, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т.
16, т. 18, т. 19 и т. 20 от НРД за МД за 2018 година.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на санкции № ***от
07.02.2019 година на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/
Перник на лечебното заведение на основание чл. 402, ал. 3 от Националния
рамков договор /НРД/ за 2018 година е наложена финансова санкция в размер на
200 лева, за извършено нарушение на установените с НРД за МД за 2018 година
изисквания за работа с медицинска документация, съгласно разпоредбата на чл.
55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и разпоредбата на чл. 287, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 16,
т. 18, т. 19 и т. 20 от НРД за МД за 2018 година.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган –директора на РЗОК Перник, при спазване на териториалните
предели на правомощията и в рамките на предоставената му материална
компетентност по чл.
72 от ЗЗО, в съответната писмена форма, което го прави валиден акт.
Заповедта е постановена в писмена форма и
съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59
от АПК. В нея са изложени както правните, така и фактическите основания за
издаването й. Административният орган се е позовал на съставения при проверката
протокол и решението на арбитражната комисия, поради което настоящата съдебна
инстанция намира твърдението на жалбоподателя за нарушение на формата, което
съгласно нормата на чл.
146, т. 2
от АПК за напълно неоснователно. В оспорената заповед достатъчно подробно е
описана фактическата обстановка, като са посочени и писмените доказателства въз
основа, на които тя е била установена, както и е посочено правното основание за
издаването й. Видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган
подробно е описал мотивите си въз основа, на които е приел, че са налице
основания от изпълнителя на медицинска помощ да се наложи финансова санкция. С оглед на това следва да се приеме, че оспорения
административен акт е мотивиран и законосъобразен от формална страна, поради
което не се налице отменителни основания по реда на чл. 146, т. 2 от АПК.
Между
страните е безспорно, видно от изложеното в жалбата, както и от приложените
писмени доказателства, че по КП № 45 „Лечение на декомпенсирана хронична
дихателна недостатъчност при болести на дихателната система“ и ИЗ № 2 на ***,
съответно при изписването на пациента на 04.01.2019 година е издадена епикриза,
в която са посочени окончателната диагноза, анамнезата, извършените
изследвания, терапия, ход на заболяването, но липсват: статус при изписването,
назначено медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова,
определени дати за два контролни прегледи, които са включени в стойността на КП
и препоръки към ОПЛ на пациента.
Съгласно
разпоредбата на чл. 287, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2018 година при
дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен
текст, която се издава в три еднообразни екземпляра, като първият екземпляр от
епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му или на
придружаващите го лица срещу подпис в „История на заболяване“ /ИЗ/. В настоящия
случай в ИЗ № 2 е доказано от събраните по делото доказателства, съответно не
се оспорва от ЛЗ, че пациента *** при изписването му на 04.01.2019 година не
положил подпис, удостоверяващ получаването на екземпляр от издадената епикриза,
поради което е нарушена посочената по – горе правна норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 3 от НРД за МД
за 2018 година епикризата съдържа следните реквизити:
1. паспортна част; 2.
окончателна диагноза, заболяване с код по МКБ 10 и номер на КП –
наименование; 3. придружаващи заболявания с изписано
наименование на диагнозата с код по МКБ 10; 4. анамнеза; 5. обективно състояние с локален, соматичен и специализиран
статус; 6. параклинични изследвания;
хистологичен резултат, потвърждаващ окончателната диагноза; 7. консултативни прегледи; 8. терапевтична схема – задължително вписване на използваните
в хода на лечението на ЗОЛ вид лекарства; 9.
задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства,
които НЗОК заплаща извън цената на КП и АПр /вид,
доза – еднократна и/или дневна, продължителност курс на лечение/, назначени от лекуващия лекар и/или лекар – консултант; 10. ход на
заболяването; 11. настъпили усложнения;
12. проведени инвазивни диагностични и терапевтични
процедури; 13. дата на оперативната
интервенция с оперативна диагноза; 14. извадка
от оперативния протокол – вид анестезия, находка, извършена интервенция;
15. постоперативен статус и ход на заболяването след
операцията; 16. статус при изписването;
17. изход от заболяването; 18. препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването и
назначено медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова;
19. необходимост от контролни прегледи в болницата
след изписването; 20. препоръки към ОПЛ на
пациента; 21. описание на съпровождащите
епикризата изследвания и други документи за служебно ползване; 22. имена и подписи на лекуващия лекар и началника на
съответното отделение или негов заместник, като лекуващият лекар може и да не
бъде изписващият лекар; 23. печат на лечебното
заведение върху екземплярите на епикризите, предоставени на пациента и/или ОПЛ.
В издадената епикриза на *** безспорно се установява, че са посочени
окончателната диагноза, анамнезата, извършените изследвания, терапия, ход на
заболяването, но липсват: статус при изписването, назначено медикаментозно
лечение след изписването и препоръки за такова, определени дати за два
контролни прегледи, които са включени в стойността на КП и препоръки към ОПЛ на
пациента, поради което същата страда от предвидените и посочено по –горе
задължителни реквизити. Ето защо оспорената заповед на директора на РЗОК Перник
е издадена и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
В конкретния случай административният орган правилно е
посочил като основание за издаване на оспорената заповед разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО и Решение № 4
от 30.01.2019 година от заседание на Арбитражната комисия по чл. 75 от ЗОО,
сформирана със Заповед № ***от 23-01.2019 година, с което са потвърдени
констатациите, отразени в Протокол № 13 от 17.01.2019 година. Съгласно чл.
76, ал. 1 от ЗЗО в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите
на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 се прилагат санкциите, предвидени в
договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или дентална помощ, а според ал. 2 на същия текст санкциите се налагат със
заповед на Управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава
в срок от един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия, че са
потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 и се съобщава на
лицето, обект на проверката. При налагането на санкцията по реда и условията на
чл.
76 от ЗЗО компетентния орган действа при условията на обвързана
компетентност и наличието на потвърдително решение от арбитражната комисия е
задължителен елемент от производството по постановяване на заповедта за
налагане на санкции.
В заключение оспорващия е нарушил разпоредбите на чл.
287, ал. 1, т. 1 и чл. 287, ал. 3, т. 16, т. 18, т. 19 и т. 20 от НРД за МД за
2018 година при дехоспитализацията на пациента *** на 04.01.2019 година. Изложените
доводи в жалбата за формално извършени нарушения и за липса на вина са напълно
неоснователни, с оглед характера и спецификата на обществените отношения
уредени в НРД за МД. Въз основа на гореизложеното при осъществения съдебен
контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл.
146 от АПК, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебните разноски следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, местността „***“,
представлявано от управителя В.Г.К. против Заповед за налагане на санкции № ***от
07.02.2019 година, издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса
/РЗОК/ Перник, с която на лечебното заведение на основание чл. 402, ал.
3 от Националния рамков договор /НРД/ за 2018 година е наложена финансова
санкция в размер на 200 лева, за извършено нарушение на установените с НРД за
МД за 2018 година изисквания за работа с медицинска документация, съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и разпоредбите на чл. 287, ал. 1, т.
1 и ал. 3, т. 16, т. 18, т. 19 и т. 20 от НРД за МД за 2018 година, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: