Р Е Ш Е Н И Е №112

гр. Перник, 10.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря Т. М., като разгледа административно дело № 143/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2, във вр. с чл. 121, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ***********, представлявано от Е.Д.И. – управител, със седалище и адрес на управление с. ***, общ. Земен, ул. *** № *** и адрес за кореспонденция: гр. Перник, ул. *** № *** против Решение № ПИ-61/19.02.2019 г. на заместник - директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, действащ в качеството на директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, в частта, с която е оставена без уважение жалба с вх. № С190014-000-0062334/07.02.2019 г. по регистъра на ТД на НАП - София срещу постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № ****г., издадено от ****– ****в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София.

В жалбата са изложени съображения за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изразено е становище за нарушаване принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, поради налагането на обезпечителни мерки върху имущество, чиято стойност надвишава размера на установените с ревизионния акт публични вземания. Посочено е, че не са налице предпоставките на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, тъй като жалбоподателят притежава имущество на стойност по-висока от установените задължения и не е съобразена разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, която изисква да не се възпрепятства сериозно дейността на задълженото лице. Твърди се, че не е съобразено изискването на чл. 195, ал. 7 от ДОПК за съответност на обезпечението с установения размер на вземането, с оглед стойността на имуществото върху което е наложено, определена по правилата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК. Искането към съда е да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители – адв. Д. и адв. Ш. уточняват, предмета на спора, като конкретизират, че оспорват решението само в частта, в която е потвърдено постановлението за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки. Подържат жалбата в посочената част. Искането към съда е да я уважи по изложените в нея и в съдебно заседание съображения. Заявяват претенция за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът – директор на ТД на НАП – София, чрез процесуалния представител юрисконсулт **** оспорва жалбата. Излага съображения за нейната неоснователност. Искането към съда е да я отхвърли като неоснователна. Заявено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 144, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от страна в производството, за която оспореният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт на орган по приходите, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение на заместник директора на ТД на НАП – София е оставена без уважение жалбата срещу постановление за продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки, наложени с постановление № С180022-023-0003607/15.10.2018 г., а именно: възбрана върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. ***, обл. Перник, който по плана на гр. ***, общ. Перник, одобрен със заповед № 2752/28.12.2007 г., представлява УПИ *** – *** – за производствени и складови дейности, кв. ***, целият с площ от *** кв/м, ведно с построената в него масивна производствена сграда – дърводелска работилница, със застроена площ от *** кв/м, със статут на търпим строеж, с балансова стойност *** лв.

Решението е постановено от компетентен орган съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК, при наличие на надлежно оправомощаване, извършено със заповед № ****на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. Издадено е по допустима жалба, подадена в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК от лице, с правен интерес. Отговаря на изискванията на закона за писмена форма и мотивираност. Постановено е в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Затова съдът го намира за валидно и допустимо.

Същото е и законосъобразно, като постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.

За да остави без уважение жалбата срещу постановлението за продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки решаващият орган е приел, че то е издадено от компетентен орган и при условията на чл. 121, ал. 6 от ДОПК. Посочил е, че не е налице съществена несъразмерност между наложените обезпечителни мерки и установените публични задължения, което да обосновава отмяната им. Настоящият състав на Административен съд – Перник напълно споделя така изложените съображения.

Оспореното постановление за продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК.

Правомощията по осъществяване на действия по обезпечаване принудителното събиране на публични вземания съгласно чл. 167 от ДОПК са възложени на публичните изпълнители. Следователно проверяваното постановление е издадено от компетентен орган. То е обективирано е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 196 от ДОПК.

Процесуалните и материалните условия за законосъобразността му са визирани в чл. 121, ал. 6 от ДОПК. Разпоредбата предвижда, че действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечен срок от налагането на първата обезпечителна мярка или в срока, определен от съда по реда на чл. 121, ал. 5 от ДОПК.

Видно от ревизионната преписка, първата предварителна обезпечителна мярка е приложена с постановление изх. № С180022-023-0003607, издадено на 15.10.2018 г. от ****при ТД на НАП – гр. София. С него е наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. ***, обл. Перник, който по плана на гр. ***, общ. Перник, одобрен със заповед № 2752/28.12.2007 г., представлява УПИ *** – *** – за производствени и складови дейности, в кв. ***, целият с площ от *** кв/м, ведно с построената в недвижимия имот масивна производствена сграда – дърводелска работилница, със застроена площ от *** кв. м., със статут на търпим строеж, с балансова стойност *** лв. При провеждане на ревизията не са вземани други мерки за обезпечаване на предполагаемите публични вземания.

Ревизионното производство е приключило с ревизионен акт № Р-22001418002117-091-001/ 10.01.2019 г., издаден от Т. П. Н. – началник сектор – възложител на ревизията и С. М. Узунова – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който са определени за внасяне публични задължения в размер на *** лв., ведно с лихва в размер на *** лв. Ревизионният акт е издаден в четири месечния срок, визиран чл. 121, ал. 4 от ДОПК.

Постановлението за продължаване действието на предварителните обезпечителни мерки е издадено на 28.01.2019 г. – в едномесечния срок по чл. 121, ал. 6 от ДОПК.

От приложените към ревизионната преписка постановление № С180022-023-0003607/ 15.10.2018 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки и постановление № ****г. продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки е видно, че в съответствие с разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК е продължено действието на обезпечителни мерки от същия вид /възбрана на недвижим имот/ и върху същото имущество/УПИ VІІІ – ***, кв. *** по плана на гр. *** и построената в него масивна производствена сграда/, като първоначално наложените.

От систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 121 от ДОПК и уредбата на глава ХХІV от ДОПК се налага извода, че дейността на публичния изпълнител във връзка с обезпечаване принудителното изпълнение на публични вземания има различни проявни форми. Той разполага с правомощия на да налага предварителни обезпечителни мерки; да продължава действието им; да обезпечава изпълнението на установени по вид и размер публични вземания; да изменя наложените обезпечителни мерки и да ги отменя. Предпоставките, реда и условията за упражняването на всяко от тях са уредени в самостоятелни производства/чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл. 121, ал. 6 от ДОПК, чл. 195 от ДОПК, чл. 199 от ДОПК, чл. 208 от ДОПК/. С препращи разпоредби е предвидено постановленията на публичния изпълнител в изпълнение на правомощията му по обезпечаване на публичните вземания да подлежи на обжалване по реда на чл. 197 от ДОПК. В производствата по обжалването им по административен и съдебен ред, се дължи преценка за наличие на предвидените за издаването на всяко от тях, предпоставки и спазване на специфичните условия и ред за това. Решаващият орган, респективно съдът са длъжни да изследват и въпроса за наличие на някое от условията по чл. 197, ал. 3 от ДОПК, представляващи основание за отмяна на наложената обезпечителна мярка.

Изложеното, отнесено към настоящия случай, означава, че в настоящото съдебно производство преценката на съда се свежда до установяване наличието на предпоставките и условията, визирани в чл. 121, ал. 6 от ДОПК за издаване на оспореното постановление, спазването на предвидения в същата разпоредба ред и отсъствието на обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.

С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че условията за издаване на оспореното постановление, посочени в чл. 126, ал. 6 от ДОПК са били налице, спазени са предвидените в същата разпоредба срокове и ред за произнасяне на публичния изпълнител.

От материалите по делото е видно, че съществува изпълнително основание за събиране на обезпечените вземания – издаден е ревизионен акт и че предлаганото от жалбоподателя обезпечение – запор върху моторни превозни средства, не е сред посочените в чл. 197, ал. 3 от ДОПК обезпечения – пари, държавни ценни книжа или неотменяема банкова гаранция, които представляват основание за отмяна на наложената обезпечителна мярка.

Предвид горното следва извода, че постановлението на публичния изпълнител, предмет на съдебен контрол е издадено при наличие на посочените в чл. 121, ал. 6 от ДОПК материални предпоставки и съобразяване на предвидените в същата норма процесуални правила. Така приетото обуславя неговата законосъобразност и отсъствието на основания за отмяната му, до какъвто извод е стигнал и заместник директора на ТД на НАП – София, действащ в качеството му директор на ТД на НАП – София при постановяване на оспореното решение.

Поради неотносимост към настоящото съдебно производство не следва да се обсъждат аргументите на жалбоподателя за замяна на наложената обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, с предложената от него – запор върху моторни превозни средства, както и тези за отмяната и, основани на нарушаване принципа съразмерност между обезпечението и публичното вземане. Те могат да бъдат предмет на разглеждане в производствата по чл. 199 от ДОПК и чл. 208 от ДОПК, каквито жалбоподателят е надлежно процесуално легитимиран на инициира. Съдът може да провери основателността им в евентуално съдебно оспорване на постановените в хода им, актове на публичния изпълнител, респективно решаващият орган по приходите.

При продължаване действието на предварителното обезпечение, публичният изпълнител е обвързан от разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК за налагане на обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, като наложените по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Това изключва възможността той да извършва преценка за прилагане на по-подходящи или по-съразмерни обезпечителни мерки. По този начин не се нарушават правата на длъжника, тъй като във всеки един момент той разполага с право да поиска замяна на обезпечителните мерки или тяхната отмяна, а също така, при условията на чл. 199, ал. 2 от ДОПК да ги замени без съгласието на публичния изпълнител.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира обжалваното решение на заместник директора на ТД на НАП – София, действащ в качеството на директор, за законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 144 от ДОПК и чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираното възнаграждение, тъй като то е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредбата, в какъвто следва да се присъжда според чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от Е.Д.И. – управител, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. ***, ул. *** № 1 и адрес за кореспонденция: гр. Перник, ул. *** № ***, против Решение № ПИ-61/19.02.2019 г. на заместник - директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, действащ в качеството на директор на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – София, с което е оставена без уважение жалба с вх. № С190014-000-0062334/07.02.2019 г. по регистъра на ТД на НАП - София срещу постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № ****г., издадено от ****– ****в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София.

ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „****“ ЕООД, ЕИК ************, представлявано от Е.Д.И. - управител със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. ***, ул. *** № *** да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ:/п/