РЕШЕНИЕ

№ 105

гр. Перник, 08.05.2019 година.

Административен съд – Перник, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Силвия Димитрова

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 185 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Образувано е по жалба на Община П., представлявана от кмета д-р В.Ц., чрез адв. И.А. от САК, против Решение №*** от 16.01.2019 г., издадено от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., с което е изменено Решение № *** от 07.06.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.

В жалбата се сочи, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като постановената поправка всъщност представлява поправка на явна фактическа грешка в друг административен акт - Решение № *** от 07.06.2018 г., който не съществува в правния мир, тъй като е отменен с влязло в сила съдебно решение, а именно: Решение № *** от 17.12.2018 г., постановено по адм.дело № 6870/2018 г. по описа на АССГ, ІІІ-то отделение, 34-ти състав.

В жалбата, като отделно основание за незаконосъобразност на оспорваното решение, се сочи, че в него е налице противоречие между фактическите и правни основания за издаването му - от една страна: с него се „изменя“ Решение № *** от 07.06.2018 г. на зам.-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020, а от друга страна: в мотивите на процесния акт е посочено, че изменението се налага, за да се поправи допусната явна фактическа грешка.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя адв. И.А., поддържа жалбата и доводите в нея, доразвива същите и моли за отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането на сумата: Договор за правна защита и съдействие №*** от 28.03.2019 г., Фактура № *** от 29.01.2019 г., платежно нареждане и банково извлечение за получената по фактурата сума.

Ответникът - заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., представляван от адв. Б. Б.-А. /преупълномощена от Адвокатско дружество „***“/, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че с обжалвания административен акт е извършена поправка на явна фактическа грешка в друг акт, който към момента на постановяването му все още е бил съществуващ в правния мир, тъй като съдебното решение, с което е отменен, е влязло в сила в по-късен момент. Моли за присъждането на разноски в размер на 4490,19 лв. и представя списък на разноските по чл.144 от АПК, във вр. чл.80 от ГПК, Анекс № 37/26.02.2019 г. към Договор за правни услуги № РД-02-29-119/13.04.2018 г., Фактура № 89/27.02.2019 г., преводно нареждане за плащане от бюджета.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. С оглед на това същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По фактите:

С Решение № *** /07.06.2018 г. заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. приключил сигнал с рег. № ***, регистриран в регистъра за сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към МРРБ на Република България, като същевременно определил финансова корекция на стойност 1009 854,61 лв. без ДДС на община П. – бенефициент по Договор № *** от 03.02.2017 г. с изпълнител „***“ ЕАД, с предмет на договора „Извършване на СМР за подобряване на градската среда в гр. П.и благоустрояване на кв. ***“.

Решение №***от 07.06.2018 г. на зам.-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 е обжалвано по съдебен ред, за което е образувано адм.дело № ***/2018 г. по описа на Административен съд – С. – град, приключило с Решение № ***/17.12.2018 г., с което е отменен обжалвания административен акт. То е влязло в сила на 22.01.2019 г. без да бъде обжалвано от която и да е от страните по делото: община П. или ръководителя на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020. След приключване на устните състезания, в периода след постановяване на Решение № ***/17.12.2018 г. и преди влизане на същото в сила на 22.01.2019 г. заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 издал Решение № *** /16.01.2019 г. – предмет на настоящото производство.

С процесното Решение №***/16.01.2019 г. заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 изменя своето Решение № *** от 07.06.2018 г., както следва: „в част ІІ Анализ на сигнала за нередност от правна страна: навсякъде, където е посочен договор № *** от 11.08.2016 г. с изпълнител „***“ ООД на стойност 307,485,60 лв. без ДДС ДА СЕ ЧЕТЕ, КАКТО СЛЕДВА: Договор № *** от 03.02.2017 г. с изпълнител „***“ ЕАД на стойност 1009854,61 лв. без ДДС. Административният орган, изрично, в мотивите, е посочил, че в поправеното решение е допусната явна фактическа грешка, която следва да бъде коригирана и поради това е издадено съответното решение.

От правна страна:

Процесното решение - Решение № *** /16.01.2019 г. заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020, е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по ЗУСЕСИФ. То съдържа властническо волеизявление, с което се засягат пряко законни права и интереси на жалбоподателя.

Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. При извършена служебна проверка, съобразно правомощията и задълженията на съда да извърши цялостен контрол за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.168, ал.1 от АПК и при преценка относно спазване на изискванията на чл.146, ал.1 от АПК /преценка относно основанията за оспорване/, настоящият съдебен състав намира оспорвания административен акт за незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно:

На първо място: с обжалваното Решение № *** /16.01.2019 г. заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 се изменя Решение № *** /07.06.2018 г., издадено от същия орган.

Предвид обстоятелството, че Решение №***/07.06.2018 г. е обжалвано, то същото е могло да бъде изменено /което в административният орган е посочил, че е направил/ по реда на чл.91, ал.1 от АПК. Посочената разпоредба регламентира възможността, в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста, административният орган да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Анализът на цитираната правна норма, налага извода, че административният орган би могъл да реализира правото си при стриктно спазване на следните предпоставки – наличие на жалба или протест и то в указания от закона 7-дневен срок. Предвидените в разпоредбата на чл.91, ал.1 от АПК срокове, в които органът може да измени /респ. да оттегли, да отмени, да издаде/ съответния административен акт са преклузивни. Изтичането им препятства упражняването на това право независимо от конкретните факти и обстоятелства.

В конкретния случай, административният орган е бил сезиран от заинтересованото лице – община П., с жалба, по която е образувано адм.дело №***/2018 г. по описа на Административен съд – С. – град. Тази жалба е узната от него, тъй като същият е бил страна в производството. Макар в настоящото производство да не са представени доказателства, за датата, на която жалбата е постъпила при него, фактът на протеклото въз основа на нея съдебно производство, неговата продължителност, датата на приключване на устните състезания - 20.11.2018 г. /видна от представеното Решение № ***/17.12.2018 г./ и постановяването на последното решение, показват по недвусмислен начин, че преклузивният 7-дневен срок, в който административният орган е можел да измени издаденият от него и оспорен с жалба акт, към датата 16.01.2017 г., отдавна е бил изтекъл.

С оглед на гореизложеното, в случая е налице съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Към момента на постановяване на административния акт, правната възможност на ръководителя на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 да измени Решение №***/07.06.2018 г. е била преклудирана, поради изтичане на предвидения в чл.91, ал.1 от АПК 7-дневен срок, независимо от конкретните факти и обстоятелства по съществото на административния спор.

На второ място: процесното Решение №***/16.01.2019 г. заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020, с което се изменя Решение № *** /07.06.2018 г. на същия орган е мотивирано с необходимост от корекция на явна фактическа грешка „с цел осигуряване на законосъобразност на административния акт“.

В този аспект следва се посочи следното:

Съгласно чл.62, ал.2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите страни. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в кодекса ред. Именно с оглед на тази разпоредба, преценено в контекста на изложените в оспорвания акт мотиви, настоящият съдебен състав е счита жалбата за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане.

Същевременно, доколкото по дефиниция, административният акт е властническо изявление на воля, то очевидната фактическа грешка е факт на несъответствие между действителната и изразената воля на административния орган. Следователно, очевидна фактическа грешка ще бъде налице, когато съществува дефект във външния израз на волята; когато в мотивите е обективирано вътрешно убеждение, което не съответства на изразеното в диспозитива на акта. Действителната воля се извежда от правните и фактически основания на акта, а външноизразената воля е тази, която следва от буквалния му текст. Тъй като правнорелевантна е действителната воля, отстраняването на очевидна фактическа грешка може да стане по всяко време. Поправянето на акта обаче не може да бъде повод за изменение на действителната воля. Поправянето на очевидни фактически грешки е допустимо без ограничение във времето, но само ако се касае за грешки, които не налагат такава съществена промяна в съдържанието на акта, че тя да може да се квалифицира като издаване на нов административен акт.

За да е налице очевидна фактическа грешка, трябва да е налице несъответствие между изразената с административния акт воля и действителната воля на издателя. Както се посочи и по-горе преценката за действителната воля се извлича от съдържанието на мотивите към акта. Недопустимо е обаче мотивите да се нагаждат към диспозитива, т.е. да се променя обективираното и изразено в акта вътрешно убеждение. В част ІІ от мотивите на поправения акт административният орган е цитирал Договор № BG16RFOP001-1.018-0002-CO1-S-13 от 11.08.2016 г. с изпълнител „***“ ООД, поради което е недопустимо да подменя изразената си воля с нов акт – в случая: с оспорваното Решение № *** /16.01.2019 г. заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното в настоящото производство Решение №***/16.01.2019 г., издадено от заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020, е незаконосъобразна - постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменена.

Предвид извода за изхода на делото и представените и посочени по-горе писмени доказателства за направени разноски, искането на жалбоподателя за присъждането на сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена.

По горните съображения и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № *** от 16.01.2019 г., издадено от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., с което е изменено Решение №***от 07.06.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България с адрес: гр. С.***, ДА ЗАПЛАТИ на община П. с ЕИК *** и адрес: гр. П.***, сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/