Р Е Ш E Н И Е
№ 175
Гр. Перник, 29.05.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 232/2019 година по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Ц.М.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Я.С. ***, офис 10 срещу Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева по платено
адвокатско възнаграждение по отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № ***от 05.11.2018 година на началника на сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР, с което е наложена „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 185
от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на
50 лева на основание чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че наказателното постановление е отменено с
Решение № 16 от 22.02.2019 година, постановено по а.н.дело № 23/2019 година по
описа на Районен съд ***, което е влязло в сила като необжалвано от страните.
Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска
защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 23/2019 година по описа на Районен съд ***. Претендира и
заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 01.04.2019
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019
година процесуалния представител на ищеца адвокат Я.С. ***
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира
и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство
по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019
година ответникът Областна дирекция на МВР Перник,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. В. моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен по изложените съображения в подадения
писмен отговор по исковата молба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 23/2019 година по описа на Районен съд ***,
се установява, че с № ***от 05.11.2018 година
началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР е
наложил на Ц.М.Д.
с ЕГН ********** *** /настоящ ищец/
на основание на основание чл. 185 от ЗДвП „Глоба“
в размер на 20 лева за извършено административно нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 50 лева на
основание чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено административно
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Наложеното административно наказание с
издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 16 от 22.02.2019 година, постановено по а.н.дело № 23/2019 година по
описа на Районен съд ***. Решението на Районен съд *** не е обжалвано и е
влязло в сила на 20.03.2019 година. Пред Районен
съд *** настоящия
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К. С. от АК
Перник, съгласно пълномощно от 12.12.2018 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно гарантирана
от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е
задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано
по – горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със
съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е
въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, както и
пред ВАС. Следователно, след като едно от
условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно
постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето
безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото
срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения
от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от
този закон.
Правно неиздържано и неоснователно е
изтъкваното становище от ответника, че процесния иск е недопустим, тъй като
държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо
високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга. Възникването и признаването на право на
обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия
претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да
установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир
правно релевантен факт – издаден незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.
Ето защо настоящия съдебен
състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за
ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на
причинените имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско
възнаграждение. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд на Република
България по тълкувателно дело № 2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310.00 лева, от
които 10.00 лева платена държавна такса и 300.00 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 26.03.2019 година следва да се
уважи.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Ц.М.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 300
/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на Ц.М.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 310.00
/триста и десет/ лева, представляваща направени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: