Р Е Ш E Н И Е

№ 171

Гр. Перник, 29.05.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 336/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К.В.М. с ЕГН ********** ***, в качеството му на управител на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „***“, ул. „***“ № 8, чрез адвокат В.Б. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 20.03.2019 година, издадена от началника на РУ Радомир при ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, а именно 180 дни.

В жалбата се излагат съображения, че оспорения акт е незаконосъобразен. Сочи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, както и противоречие с материалния закон. Посочва, че лекият автомобил марка „***“ с рег. № ***е собственост на „***“ ООД, на което дружество жалбоподателят е управител. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019 година жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат В.Б. ***, който поддържа депозираната жалба срещу издадената ЗППАМ като развива допълнителни съображения за нейната незаконосъобразност. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019 година ответникът по жалбата – началника на РУ Радомир при ОД на МВР Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която излага доводи за законосъобразност на оспорваната заповед и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2019 година, в 09:40 часа младши автоконтрольор С. К. С. при РУ Радомир в присъствието на свидетеля К. Г. К. е съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ** на Х.Й.Х. с ЕГН ********** ***, за това, че в гр. Радомир, на паркинга на завод „***к“, с посока от ул. „***“ към завод “***“ управлява лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД, без да притежава СУМПС /отнето/ по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН са отнети СРМПС № *** и 2 /два/ броя регистрационни табели с рег. номер ***.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя с отбелязване „нямам възражения“.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 20.03.2019 година, издадена от началника на РУ Радомир при ОД на МВР Перник е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, а именно 180 дни, като са отнети СРМПС № *** и 2 /два/ броя регистрационни табели с рег. номер ***. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 12.01.2019 година К.В.М. с ЕГН ********** ***, ап. 6, като законен представител на „***“ ООД /управител/ допуска управлението на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***от лице непритежаващо съответното СУМПС /отнето/. В заповедта няма препращане към съставен акт за установяване на административно нарушение, нито има позоваване на такъв акт. Срещу К.В.М. няма и съставен акт за установяване на административно нарушение.

Пред настоящата съдебна инстанция процесуалния представител на жалбоподателя е представил договор за финансов лизинг № *** от 21.08.2018 година, приемно – предавателен протокол на МПС, приложение А за погасителен план, от които се установява че „***“ ООД е лизингодател на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, съответно лизингополучател е Г. Г. М.

По делото са приети като доказателства Заповед № 8121з-48/16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи и Заповед № 313з-1464/08.08.2017 година на директор на ОД на МВР Перник. С първата са определени структурите осъществяващи контрол по ЗДвП между които са и Областните дирекции на МВР, а с втората са определени конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на РУ към ОДМВР Перник, които да издават принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП.

По своята правна същност принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази разпоредба се налага, извод, че: тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; налагат се само от точно посочени в правната норма органи на администрацията; прилагат се само онази принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца, а именно 180 дни. Тази мярка е предвидена в ЗДвП и се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директорът на ОДМВР Перник, с която е оправомощил началниците на РУ при ОДМВР Перник да издават заповеди по реда на Глава шеста от ЗДвП, с които да прилагат принудителни административни мерки. Именно последната заповед оправомощава началника на РУ Радомир при ОДМВР Перник да издаде процесната заповед за принудителна мярка регламентирана в Глава шеста на ЗДвП. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона. Доводите в тази връзка са следните:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 20.03.2019 година, издадена от началника на РУ Радомир при ОД на МВР Перник е издадена в писмена форма, като има необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, като мотивите могат да се извлекат и от документите, приложени по административната преписка, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка е предоставяне на управление МПС на лице непритежаващо съответното СУМПС. На оспорващият К.В.М. е вменено, че на 12.01.2019 година предоставя управлението на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***на лице без да е правоспособен водач. Срещу оспорващия К.В.М. няма издаден акт за установяване административно нарушение. От акт за установяване на административно нарушение се приема, че на посочената в заповедта дата лек автомобил марка „***“ с рег. № ***е собственост на „***“ ООД, а е управляван от Х. Й. Х. с ЕГН ********** ***, ап. **. Нито в оспорваната заповед, нито в други документи на административния орган, се сочи и може да се обоснове извод, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 20.03.2019 година, издадена от началника на РУ Радомир при ОД на МВР Перник е издадена в хипотезата на чл. 171, т. 2а, предл. последно от ЗДвП, а именно – срещу собственик, чието моторно превозно средство е предоставено за управление от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. По делото не е спорно, че към дата – 12.01.2019 година, собственик на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***е „***“ ООД, което дружество е различен правен субект от адресата на оспорения акт К.В.М..

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че не са налице фактически основания, които да могат да се подведат под съответната правна норма, която да е била нарушена от оспорващия и съответно за това административно нарушение да бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Липсата на установено административно нарушение по ЗДвП, с извършител К.В.М., лишава ответника от правомощието му да издаде заповед с такова съдържание. Липсата на препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената заповед към съставения АУАН от 12.01.2019 година срещу Х. Й. Х., не може да се преодолее по пътя на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била да наложи ЗППАМ на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице непритежаващо съответното свидетелство за управление, то тази воля е следвало да бъде изразена еднозначно. Следователно изложените мотиви в заповедта не съответстват на действителността и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Липсата на фактически основания, не може да се преодолее чрез посочването на правната норма, на която се издава оспорения акт. Този извод следва от нормата на закона, която предвижда принудителната административна мярка да може да се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави. Всяка една от описаните в нормата хипотези, води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение и кой е неговия извършител, за което се налага конкретната мярка. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са установени за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. В случая липсата на административно нарушение извършено от К.В.М. и липсата на фактически основания водят до извод за нарушение на материалния закон, защото принудителни административни мерки се постановяват само за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Административно нарушение, което да е извършено от К.В.М. не е установено и заповедта не е издадена въз основа на такова. Налице са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното жалбата на К.В.М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 20.03.2019 година, издадена от началника на РУ Радомир при ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, а именно 180 дни е основателна, поради което заповедта следва да бъде отменена.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски по приложен договор за правна защита и съдействие е направено от пълномощника на жалбоподателя е своевременно. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, от които 50 лева планета държавна такса и 400 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 20.03.2019 година, издадена от началника на РУ Радомир при ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, а именно 180 дни, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1 да заплати на К.В.М. с ЕГН ********** ***, в качеството му на управител на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „***“, ул. „***“ № 8 направените съдебни разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: