Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.05.2019

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 152 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.Н.М.,***,

против решение № 93 от 05.07.2018г. на Районен съд–***, постановено по АНД № 110 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № ***, издаден от ГД„ОП (ГДОП), сега ГД „Национална Полиция (ГДНП), §79 от ПЗР на ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г. на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на М.Н.М. ***, в качеството му законен представител на „***“ ЕООД, гр. София, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), извършено с лек автомобил, собственост на дружеството, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лв.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник М.М. го обжалва. Излага оплаквания за съществени пороци на ЕФ и производството по издаването му, както и за липса на доказателства по делото за установяване на процесното нарушение със стационарно техническо средство. Доводите на касатора се преценяват като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – ГДНП, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не подава отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите са следните:

С електронен фиш серия: К № ***, издаден от ГДОП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на М.М., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. София, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за това, че на 03.11.2014г. в 21:01 часа, в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, собственият на представляваното от същия дружество лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ***, е управляван със скорост от 102 км/ч при въведено посредством пътен знак В26 ограничение за движение, със скорост до 80 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–***. Спорът е разгледан в производството по АНД № 110 по описа на съда за 2018 г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено, като доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на „***“ ЕООД, гр. София, се е движил в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ със скорост от 102 км/ч. По отношение на приложения от наказващия орган материален закон, районният съд е приел, че така установеното от фактическа страна изпълва състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което именно с процесния ЕФ е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Наложеното с ЕФ административно наказание е възприето от решаващия първоинстанционен съд за законосъобразно по вид и в абсолютен размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Доводите на касатора за отмяна на решението са без основание.

При извършваната цялостна проверка за правилното приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, за наличието на което съдът следи и служебно, се установи, че към настоящия момент, по отношение на процесното нарушение е изтекъл абсолютен давностен срок за наказателно/административнонаказателно преследване, което е основание за отмяна на оспореното решение. Доводите в тази връзка са следните:

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 11 от ЗАНН (ТП № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по ТД № 1/2014г.) наказателното (в случая административнонаказателното) преследване, се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. В настоящия случай този срок е започнал да тече от довършване на нарушението–03.11.2014 г. (чл. 80, ал. 3 от НК). Процесният ЕФ е връчен на 02.11.2017г., което е в рамките на тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно чл. 81, ал. 2, изр. 2 на НК, след извършване на това действие, прекъсващо давността, е започнала да тече нова 3-годишна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока в предходния член (в случая по т. 5, ал. 1 на чл. 80 от НК) или 4 години и 6 месеца. Видно е от датата на извършване на нарушението – 03.11.2014г., към настоящия момент е изтекъл срок, надвишаващ абсолютният давностен срок по срок по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1 от НК. За нарушението, извършено и довършено на 03.11.2014г., абсолютният давностен срок от 4г. и 6м. е изтекъл на 03.05.2019г..

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство. С оглед това решението на районния съд следва да се отмени на това основание, както следва да се да отмени и процесният ЕФ.

Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 93 от 05.07.2018г. на Районен съд–***, постановено по АНД № 110 по описа на съда за 2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № ***, издаден от Главна дирекция „Охранителна полиция“ на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на М.Н.М. ***, в качеството му законен представител на „***“ ЕООД, гр. София, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.