Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

гр. Перник, 30.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд–Перник в публично заседание проведено на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Лора Стефанова

при секретаря Т. М. и с участието на прокурор Н. Ц. като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 198 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по жалба от А.Б.С.,*** против Решение № 631 от 13.12.2018 година на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1699 по описа за 2018 година. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-1158-003159 от 15.08.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с което за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от с.з. на А.Б.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, допуснати съществени порцесуални нарушение в хода на производството свързани с непризоваването й. Иска решението да се отмени, както да се отмени и издадено наказателно постановление.

Касационният жалбоподател се явява лично в съдебно заседание. Пледира жалбата да се уважи и да се отмени наложената глоба.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Пледира атакуваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, поради което пледира да се остави в сила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна предвид следните съображения:

С Наказателно постановление /НП/ № 18-1158-003159 от 15.08.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, на А.Б.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за това, че на 01.08.2018г. в 10.10ч. в гр. Перник, по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ като водач на лек автомобил Опел Зафира с регистрационен номер ***** приближава, навлиза и преминава на червен забраняващ сигнал пи работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. С това е извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

За да постанови изложения по-горе резултат,въззивния съд е приел от правна страна, че НП е издадено от оправомощен орган. Изложил е съображения, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, НП притежава необходимото съдържание по чл.57 от ЗАНН. С оглед наведените пред въззивната инстанция идентични доводи досежно допуснати нарушения на материалния закон, съдът е възприел извод ,че АНО е направил правилна квалификация на извършените нарушения, които от своя страна били безспорно доказани именно от събраните по делото доказателства.

Настоящия състав не се споделят доводите свързани с доказаност на нарушението. Доводите в тази връзка са следните:

В срока по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН А.С. е подала възражение. В същото изрично е вписала, че е преминала на жълт сигнал и е поискала от проверяващите да види записа от камерата, за който и казали проверяващите.

По възражението има формално произнасяне без да са разгледани доводите на С. по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл.183 ал. 5 т. 1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано общо в чл.6 т.1 пр.второ от ЗДвП. Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и Глава осма от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на светлинните сигнали – немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. От анализа на нормативната уредба следва, че неразрешаващи преминаването по смисъла на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП са следните  светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи червена и жълта светлина и жълта светлина. Значението на червената светлина на светофара е посочено в чл. 31 ал.7 т.1 от ППЗДвП, като забраняваща  на пътните превозни средства да преминават „стоп-линията” или, ако такава няма, да преминават линията, на която светофарът е поставен, а когато светофара се намира в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Едновременно светещите червена и жълта светлина са със значение: „Преминаването забранено!”, а жълтата светлина е със значение „Внимание, спри!”, който знак обаче не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на сигнала, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище, водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят (чл.31 ал.7 т.2 и 4 от ППЗДвП).  Именно тези въпроси не са обсъдени от административно наказващия орган, а и от първоинстанционния съд. Гореизложената регламентация, ведно с установената фактическа обстановка и събраните доказателства, сочат на извода, че в конкретния случай се констатират предпоставките на разпоредбата на чл.31, ал. 7, т. 4 от ППЗДВП, в която изрично е регламентирано конкретното действие, което следва да предприеме водача в сходен случай. Този текст не предполага спиране на автомобила, напротив, дава различна регламентация, с оглед конкретната фактическа ситуация, която е идентична с твърдяните от касатора факти още на най-ранен етап на производството и поддържана през цялото съдебно дирене. Нарушението е недоказано.

С оглед гореизложеното постановеното от районен съд-Перник и обжалвано в настоящото производство решение е неправилно. Същото ще се отмени и ще се постанови ново такова по съществото на спора, с което издаденото наказателно постановление ще се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 631 от 13.12.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1699 по описа за 2018 година и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1158-003159 от 15.08.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с което за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от с.з. на А.Б.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/