Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.05.2019

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 219 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Национална полиция /ГДНП/ против решение № 10 от 17.01.2019г. на Районен съд–***, постановено по АНД № 2161 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е отменен електронен фиш (ЕФ) серия К, № ***, издаден от Главна дирекция „Охранителна полиция (ГДОП) (сега ГД „Национална Полиция (ГДНП), §79 от ПЗР на ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Ц.Г.Т. ***, в качеството му законен представител на „***“ ЕООД, гр. Перник, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), извършено с лек автомобил, собственост на дружеството, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лв.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата–Ц.Г.Т., редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, депозира отговор. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично. Възразява срещу жалбата и моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на Районен съд–Перник и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените в жалбата доводи, както и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К № ***, издаден от ГДОП (сега ГДНП), §79 от ПЗР на ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015г.) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на Ц.Г.Т. ***, в качеството му законен представител на „***“ ЕООД, гр. Перник е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за това, че на 21.11.2014г. в 12:45 часа, в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, собственият на представляваното от Т. дружество лек автомобил „Тойота Ланд Круизер 120“ с рег. № ***, е управляван със скорост от 105 км/ч, при въведено посредством пътен знак В26 ограничение за движение, вкл. в тунела, със скорост до 80 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–***. Спорът е разгледан в производството по АНД № 2161 по описа на съда за 2018г. Електронният фиш е отменен. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ и във връзка с доводите на жалбоподателя, е приел, че по отношение на нарушението, за което е издаден процесният ЕФ, е изтекла давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 на ЗАНН, с последица-отпадане на възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение. С тези аргументи електронният фиш е отменен.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Доводите на касатора за отмяна на решението са без основание.

Съгласно ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по ТД № 1/2014 г., сроковете по чл. 34 от ЗАН са давностни. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) тълкувателните решения и тълкувателните постановления на ВАС и ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Фактът, че представителя на касатора споделя особеното мнение на част от състава, произнесъл се с цитирания тълкувателен акт, е без значение.

Изводите на районния съд за изтекла по отношение на процесното нарушение погасителна давност (обикновена) по чл. 81, ал. 2 във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК и в тази връзка доводите за приложимост, след прекъсване на давността по чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК, на срока по чл. 81, ал. 3 от НК (абсолютна погасителна давност) са правилни и касационният състав изцяло споделя мотивите на районния съд за изтекла по отношение на процесното нарушение обикновена погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 81, ал. 2 от НК. Тълкуването на приложимите разпоредби на НК, направено от касатора е несподеляемо. Без съмнение разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК е обвързана единствено с датата на довършване на нарушението, като изрично действието й е предвидено независимо от спирането или прекъсването на давността по чл. 80, ал. 1 от НК. В процесния случай обикновената давност за административнонаказателно преследване за процесното нарушение, довършено на 21.11.2014г., съответно започнала да тече на 21.11.2014г., прекъсната с издаване на ЕФ на 17.06.2015г., продължена с нов 3-годишен срок, прекъсната с изпращане на ЕФ за връчване на 23.06.2015г., продължена с нов 3-годишен срок, в който процесуално действие по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК не е извършвано, е изтекла на 23.06.2018г.. Към датата на връчване на ЕФ на 30.10.2018г. възможността за административнонаказателно преследване е погасена по давност, тъй като е изминал срок по-дълъг от три години. Като е достигнал до тези изводи първоинстанционния съд е постановил правилно решение.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, касационен състав на Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 17.01.2019г. на Районен съд – ***, постановено по АНД № 2161 по описа на съда за 2018 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.