Р Е Ш Е Н И Е

№ 146

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 30.05.2019 г.

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Цв., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 220 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Европейски политехнически университет (ЕПУ) – Перник, БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 23, представлявано от Д. С.–президент против съдебно решение № 71 от 15.02.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2284 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0000586 от 14.11.2108г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)-Перник, с което на ЕПУ – Перник, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лв.

Жалбата, съдържа доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и реда за тяхното съставяне и връчване, поради неприсъствено съставяне на АУАН без наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, липса на описание в АУАН на нарушението и обстоятелствата по извършването му, непосочване на мястото на извършване на нарушението в акта и НП, ненадлежно връчване на акта и НП – на лица без представителна власт. Иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция и да се реши делото по същество, като се отмени процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат А.М.,***. Поддържа жалбата и пледира решението на районния съд и процесното наказателно постановление да се отменят.

Ответникът по жалбата, ДИТ – Перник, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не е подал отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Антон М.. Възразява срещу жалбата и пледира решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните по делото и заключението на представляващия Окръжна прокуратура–Перник, и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 14-0000586 от 14.11.2018 г. директорът на ДИТ - Перник, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на ЕПУ – Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лв. за това, че в срок до 20.03.2018г. не е изпълнил задължително предписание № 4, дадено му от контролен орган с протокол от извършена проверка № ПР1744766 от 24.01.2018 г., а именно: работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на Селман Мустафа Делиибрамов–главен асистент в ЕПУ, за м. октомври 2015г. в срок до 20.03.2018г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 2284 по описа на съда за 2018г., като НП е потвърдено. Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Доводите в жалбата за несъответствие на акта и издаденото въз основа на него НП с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и конкретно за липса на описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и дата на извършване на нарушението, са отхвърлени от решаващия първоинстанционен състав като неоснователни. За неоснователни са приети и доводите в жалбата за допуснати с неприсъственото съставяне на процесния АУАН нарушения на процедурата за образуване на процесното административнонаказателно производство, в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Отхвърлени мотивирано, като неоснователни, са и възраженията на наказаното лице за ненадлежно връчване на съставения за нарушението акт. Във връзка с доводите в жалбата районният съд е приел за неоснователно и твърдението за несъобразяване в процесното производство на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По същество, след обсъждане доводите на страните и анализ на събраните, представени и приобщени по повод спора доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че пред съда е доказано неизпълнение на даденото предписание и от наказаното лице - негов адресат, съответно е направен извод от правна страна, че с така неизпълненото законово задължение формираният извод за осъществено нарушение по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1 от КТ е законосъобразен и обоснован. Решението е мотивирано и с липса на предпоставки за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Наложената имуществена санкция е приета от районния съд за законосъобразна по вид и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението, кореспондиращо и с целите по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно – до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Съображенията на касационния съд са следните:

По доводите в жалбата срещу изводите в решението за проведено административнонаказателно производство със съставени акт и НП, съдържащи реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. от ЗАНН и по ред, съобразен с изискванията на процесуалния закон:

Касационният съд напълно споделя мотивите на решаващия първоинстанционен състав в тази част на съдебния акт. Съставения за процесното нарушение акт има за съдържание изискваните от чл. 42 от ЗАНН реквизити. Непосочването в акта и НП на мястото на извършване на нарушението е порок, който с оглед характера на процесното нарушение и предвид предназначението му като реквизит на двата акта, не съставлява самостоятелно основание за отмяна. В процесния случай на първо място местоизвършването на нарушението не е обективен елемент от фактическия състав на процесното нарушение. Местоизвършването на процесното нарушение, осъществено чрез бездействие, е без значение предвид факта, че трудовото възнаграждение на лицето може да бъде изплатено навсякъде и плащането ще се счита за валидно извършено, стига да е подкрепено с надлежни доказателства, че същото действително е извършено от касатора.  За това нарушение от значение е да се установи неизпълнението на конкретен административен акт – предписание, с адресат - настоящия касатор, издадено от конкретен контролен орган, в рамките на достатъчно индивидуализирано производство, който факт не е спорен по делото. На следващо място, непосочването на местоизвършването на процесното нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като не затруднява и преценката, относно компетентността на органите, водили производството, респективно проверката относно местна подсъдност при оспорването на НП.

По доводите в жалбата относно изводите в решението за неприсъственото съставяне на процесния АУАН:

Настоящия състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съдебен състав и в тази им част. Съставянето на акта за нарушението в отсъствие на представител на касатора е сторено при наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН, което безспорно се установява от доказателствата по делото.

Доводите на касатора за ненадлежно връчване на акта и НП са правени r в първоинстанционното производство. По отношение на тях са изложените мотиви, който се възприемат изцяло от настоящия състав. В тази връзка правилно е пристъпено към приложение на специалната разпоредба на чл. 416, ал. 4 от КТ, поради надлежно доказаната невъзможност за лично връчване на АУАН на надлежен представител на наказаното лице (протокол на л. 48 от делото, протокол на л. 49 от АНД), непотърсено писмо с обратна разписка за връчване на АУАН (л. 21 от АНД), което съставлява основание за поставяне на съобщение за съставяне на акта, подлежащ на връчване на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган, доказано със съответните документи, част от доказателствата по преписката, приобщена по делото. Съгласно ал. 4 на чл. 416, в случаите на връчване по реда на ал. 3, изр. второ, актът се счита за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението. Доводите на касатора, относно периода от време в който е посещаван адресът на управление на адресата на акта и е изпращано писмото с акта за връчване, са несъстоятелни. Законът не предвижда спиране на дейността на съответните контролни органи във време на ползвани „ваканции“. По отношение на доводите касателно връчване на НП, касационният съд споделя мотивите на районния съд за надлежност и на това връчване, което следва да бъде сторено на адреса на седалището на ЮЛ, на който последното е длъжно да осигури присъствието на лице, натоварено да приема книжа и срещу подпис на служител при ЮЛ (чл. 180, ал. 5 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 416, ал. 6 от КТ). Освен това основната функция на връчването е довеждане до знанието на наказаното лице за решението на наказващия орган по конкретно административнонаказателно производство, съответно възползване от правото на съдебно обжалване, от което се е възползвал касатора.

По доводите в жалбата срещу изводите на районния съд по отношение на описанието в акта и НП на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване: Неоснователно е и това оплакване на касатора. Както мотивирано е отбелязал в решението районният съд, всички обективни елементи от фактическия състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са включени в описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, съдържащи се в акта и НП.

По приложението на материалния закон, за което касационният съд следи служебно:

Районният съд, в процесуално законосъобразно производство и в изпълнение на задължението му да издири обективната истина, е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства. Въз основа на приобщения по делото доказателствен материал е направил основани в приложимия закон правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ "за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда... могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. да дават задължителни предписания на работодателите...“ По делото са налице доказателства за приложена спрямо настоящия ответник приложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно дадено от страна на контролни органи на Инспекцията по труда – в случая ДИТ – Перник, задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирано в Протокол № ПР1744766 от 24.01.2018г. Съгласно т. 4 от задължителните предписания, обективирани в този протокол на работодателя е дадено конкретно предписание. По делото доказателства за изпълнение на така даденото предписание и в указания срок, не са представени.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ "който не изпълни задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв."

С оглед на така цитираната правна рамка и като е съобразил с доказателствата по делото, районният съд е приел, че в срок до 20.03.2018г., както и до датата на приключване на процесната проверка, в хода на която нарушението е установено–15.06.2018г., пред контролните органи на ДИТ-Перник не са представени доказателства за изпълнение от страна на настоящия кастор на това предписание. При това положение районният съд правилно е приел, че в производството по делото е доказано неизпълнение на процесното предписание. Като не е изпълнил и в срок задължително предписание, дадено му от контролни органи на ИТ, касаторът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, санкционирано с предвижданата съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция, определена съобразно правилата за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението. Основани в приложимия материален закон, във връзка с фактите, установени по делото са изводите на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Независимо от изхода на делото, за пълнота на съдебния акт и с оглед на претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар, следва да се посочи, че съгласно ТР № 2/03.06.2009г. по ТД № 7/2008г. на ОС на колегиите на ВАС, задължително вкл. за съда на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Решението ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 15.02.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2284 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/