Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр. Перник, 21.05.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

при секретаря Т. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 258 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - София, чрез главен юрисконсулт Т. Н., против Решение № 1/09.01.2019 г., постановено по АНД № 2119/2018 г. по описа на Районен съд – Перник. С оспорвания акт е отменен Електронен фиш серия К, № 0983647, издаден от ГДНП срещу Я.Б.Н. с ЕГН ********** и на последния, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 350,00 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени същото и да постанови друго, с което да потвърди издадения електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба Я.Б.Н. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в депозирания от процесуалния му представител адв. Д.И. възражение/отговор.

Окръжна прокуратура Перник, чрез прокурор Николай Цветков, счита че оспорваният акт е законосъобразен, тъй като изложените в него съображения относно изтеклата давност са правилни, поради което касационната жалба следва да се отхвърли.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд - Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 22.12.2014 г., в 13:41 часа, на АМ „Люлин“, КМ 14+785, след тунел Голямо Бучино, в посока на движение от гр. София към гр. Перник се е движело МПС с рег. № ****** със скорост 136 км/ч при разрешена такава в съответния пътен участък 80 км/ч. Превишението на скоростта - 56 км/ч, било установено от контролните органи с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388 и срещу собственика на автомобила Я.Б.Н., на 31.07.2015 г., бил издаден Електронен фиш серия К, № 0983647. С последния, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на Н. било наложено административно наказание глоба в размер на 350,00 лв.

Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ същият е постановил правилно решение.

Въззивният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора, като настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от него правни изводи относно изтекла давност в хипотезата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Изложените доводи в тази посока са правилни.

Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението /чл.80, ал.3 от НК/, и тече до реализирането на наказателната, респ. административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл.85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес, при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.

Поради това, относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.

Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК, прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост. В случая, от писмените доказателства се установява, че нарушението е извършено на 22.12.2014 г., поради което абсолютната погасителна давност от четири години и половина ще изтече на 22.06.2019 г., респ. към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение предпоставките на чл.81, ал.3 вр. чл.81, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това основание не са били налице.

От друга страна, в решението на въззивния съд правилно е отбелязано, че съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК, след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. В тази връзка е направена преценка на доказателствата по делото и е прието, че срокът за административнонаказателно преследване спрямо Н. е изтекъл. За да направи този извод съдът е отчел, че електронният фиш срещу Н. е за нарушение, извършено на 22.12.2014 г. Последният е съставен на 31.07.2015 г., към която дата изискуемия се по чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок, касаещ обикновената погасителна давност не е бил изтекъл. Фишът е изпратен за връчване на 12.08.2015 г., с което давностният срок е прекъснат и е започнал да тече нов тригодишен такъв. Въпреки своевременно предприетото действие за връчване на електронния фиш, същият е достигнал до адресата си Я.Б.Н. на 12.09.2018 г. Следователно, от последното прекъсващо давността действие – изпращането на електронния фиш за връчване, което е направено на 12.08.2015 г., до датата на връчването – 12.09.2018 г., е изминал срок по-дълъг от три години.

При тези обстоятелства, изтеклата към 12.08.2018 г. тригодишна давност за преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.

Становището на директора на ГДНП – София по отношение приложимия давностен срок, погасяващ възможността за преследване, е неправилна и не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Мнението, че след като давността е прекъсната с изпращането на електронния фиш на 12.08.2015 г. „започва да тече нова давност - абсолютната погасителна“, т.е. четири години и половина, не намира опора в закона. Както се посочи, съгласно нормата на чл.81, ал.2 от Наказателния кодекс, давността /обикновената погасителна/ се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, което в случая означава нова тригодишна такава. Срокът на абсолютната давност за преследване /в случая четири години и половина/ е обвързан единствено с началния момент на започването на давността за преследване - датата на довършване на престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я прекъсват. Абсолютната давност за преследване е приложима само, когато не е изтекла обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване се създава гаранция за необосновано бездействие на компетентния орган по реализиране наказателната, респ. административнонаказателната отговорност на дееца за извършено от него наказуемо деяние. Именно затова, в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.

Въз основа на всичко гореизложено настоящият касационен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението, с което с което е отменен Електронен фиш серия К, № 0983647 на ГДНП – гр. София – правилно, поради което и като такова следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/09.01.2019 г., постановено по АНД № 2119/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/