Р Е Ш Е Н И Е

№152

Гр. Перник, 17.05.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

при съдебния секретар Т. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 267/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** против Решение № 79 от 18.02.2019 година, постановено по АНД № 02270 по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С решението е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 1215204, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ София, с който на Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 150 (стои петдесет) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени същото и да постанови друго, с което да отмени издадения електронен фиш.

В проведеното открито съдебно заседание на 15.05.2019 година касатора Н.Г.Н. редовно призован не се явява и не се представлява.

В проведеното открито съдебно заседание на 15.05.2019 година ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Национална полиция“ София редовно призован не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 16.10.2015 година, в 14:12 часа на автомагистрала „Люлин“ при км. 15+233, тунел „Голямо Бучино“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак Е 24, при ограничение на скоростта от 80км/ч въведено с пътен знак В 26, Н.Г.Н. управлява лек автомобил „***“ с рег. № СА **** ТМ, като се движи със скорост от 119 км/ч. Превишението на скоростта с 39 км/ч е установено от контролите органи с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388. За така установеното на собственика на автомобила на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който му е наложена „Глоба“ в размер на 150 (стои петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на електронния фиш на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на приобщените по делото доказателства е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил същия с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ същият е постановил правилно решение.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от него правни изводи относно правилното прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл.21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388. Нормите на чл.189, ал.4 – ал.11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно–информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно е установен факта на управление на МПС от Н.Г.Н. към датата на нарушението на автомагистрала „Люлин“ при км. 15+233, тунел „Голямо Бучино“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник. Установено е също, че при ограничение на скоростта в посочения пътен участък 80 км/ч въведено с пътен знак В 26, с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388 е установено движението с превишена скорост на автомобил марка „***“ с рег. № СА **** ТМ, движещ се със скорост от 119 км/ч. Правилно е обосновано реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на МПС по силата на необорената оборима презумпция, възприета с разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. С това действащият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд Перник съдебен акт.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно, законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата инстанция възприема напълно.

По отношение на твърдението на касатора за изтекла изпълнителска давност следва да се отбележи, че към настоящия момент съгласно чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 11 от ЗАНН (вж. ТП № 1 на ВКС и ВАС от 27.02.2015 година по ТД № 1/2014 година) по отношение на процесното нарушение не е изтекла. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастието, приготовлението и опита се прилагат нормите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща давността в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК. С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците й са както процесуални, така и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства санкционирането му. При положение че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по – силното основание това следва да важи и за административнонаказателната отговорност за административни нарушения. Продължителността на давността за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /изм., ДВ, бр. 26 от 2010 г. /, във връзка с чл. 11 от ЗАНН е три години. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН срокът й тече от довършването им. Този срок спира съгласно чл. 81, ал. 1 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, и се прекъсва по чл. 81, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН с всяко едно действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, след което започва да тече нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко едно административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В случая електронният фиш е издаден за нарушение, извършено на 16.10.2015 година, като това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В случая започната да тече давност е прекъсната на 10.05.2016 година, когато е издаден на ЕФ, съответно е връчен на настоящия касатор на 23.11.2018 година, поради което посочената по – горе давност по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – тригодишна давност не е изтекла, поради което така наведено касационно основание е напълно неоснователно.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 79 от 18.02.2019 година, постановено по АНД № 02270 по описа за 2019 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/