Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.05.2019

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 269 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.Р.В.,***, чрез адвокат С.Д.,***, против решение № 126 от 28.02.2019г. на Районен съд-**, постановено по АНД № 97 по описа на съда за 2019г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № ***, издаден от Главна дирекция „Национална полиция (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Д.Р.В., за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.

Недоволна от решението на районния съд Д.Р.В., без да сочи конкретно основанията по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ на ЗАНН, го обжалва, като твърди по делото да не са събрани доказателства за обозначаване на техническото средство, използвано за установяване на нарушението, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП във вр. с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съгласно възприетото в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС. В жалбата се излагат и доводи и че по делото не са налице доказателства, относно ограничението на скоростта в участъка на извършване на нарушението, както и доказателства, относно техническата годност на радарната система, с която нарушението е установено, както и дали същата представлява одобрен тип средство за измерване съгласно Закона за измерванията. Искането е да се отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество, като се отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата, ГДНП, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК не подава отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по съображенията, изложени в същата.

С електронен фиш серия К, № ***, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Д.Р.В., в качеството й на собственик на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за това, че на 20.02.2015 г. в 17:06 часа, в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, при въведено посредством пътен знак (ПЗ) Б26 ограничение за движение (вкл. в тунела) със скорост до 80 км/ч, собственият й лек автомобил е управляван със скорост от 104 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 97 по описа на съда за 2019г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за водено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съобразно специалните процесуални правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено по делото от фактическа страна, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на Д.В., е управляван в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин със скорост от 104 км/ч при въведено ограничение за движение в процесния участък (в обхвата на действие на ПЗ В26) със скорост до 80 км/ч. По отношение на приложения от наказващия орган закон районният съд е приел, че така установеното от фактическа страна изпълва състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което именно касаторът – собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, непосочил да е предоставял към този момент собствения си автомобил на друго лице, е административно наказан с процесния електронен фиш. Наложеното административно наказание е възприето от решаващия първоинстанционен съд за законосъобразно по вид и в абсолютен размер.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, и изводите му за съставомерност, обективна и субективна, на процесното деяние по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и относно авторството на процесното нарушение са правилни. Споделят се и мотивите в решението за наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание.

Но при извършваната от касационния съд цялостна проверка за правилното приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, за наличието на което съдът следи и служебно, се установи, че към настоящия момент, по отношение на процесното нарушение е изтекъл давностния срок за наказателно/административнонаказателно преследване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 11 от ЗАНН (ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по ТД № 1/2014 г.) наказателното (в случая административнонаказателното) преследване, се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. В настоящия случай този срок е започнал да тече от довършване на нарушението–20.02.2015 г. (чл. 80, ал. 3 от НК).

Съгласно чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването (изр. първо), като след извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност (изр. второ). Тригодишният срок в процесния случай е прекъснат с издаването на електронния фиш на 11.09.2015г. (справка на л. 9 от АНД № 97/2019 г.) Съгласно чл. 81, ал. 2, изр. 2 на НК, след извършване на това действие, прекъсващо давността, е започнала да тече нова 3-годишна давност.

От доказателствата по делото (опис № 31 за изпратена на 24.09.2015г. кореспонденция при ПП – ГДНП, л. 13 от АНД) се установява, че ЕФ серия К № ***, е изпратен за връчване на 24.09.2015г. с препоръчано писмо с известие за доставка, т.е. установява се, че своевременно, в 3-годишния срок, са предприети действия - за връчване на ЕФ на нарушителя, с което 3-годишният срок отново е прекъснат, като е започнал да тече нов.

Процесният ЕФ обаче е връчен на 01.12.2018г. (разписка на л. 10 от АНД). Така от последното предприето от наказващия орган на 24.09.2015г. процесуално действие, до датата на връчване на ЕФ на неговия адресат–01.12.2018 г., е изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК с над 2 месеца. Обикновената погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, спирана и прекъсвана при горните обстоятелства, е изтекла на 24.09.2018г., преди връчване на ЕФ, вкл. и към момента на постановяване на решението на районния съд.

За изтичане на давността (обикновената, респ. абсолютната) съдът е длъжен да следи служебно, като предвид горното районният съд е следвало да констатира, че възможността за административнонаказателно преследване на жалбоподателя е погасена по давност и да отмени ЕФ. Като не е сторил това, решаващият първоинстанционен състав е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На отмяна подлежи и потвърдения със същото електронен фиш.

Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 126 от 28.02.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 97 по описа на съда за 2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № ***, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Д.Р.В., с ЕГН ********** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.