Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 30.05.2019 г.
Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 291 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.Д.М.,*** против съдебно решение № 135 от 20.03.2019г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 2099 по описа на съда за 2018 година.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 34-0000096 от 14.11.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – Перник, с което на М.Д.М., за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 1, изр. първо, предл. трето във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В жалбата се сочи, че решението на районния съд е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Излагат се доводи за необсъждане от страна на районния съд на всички доказателства, събрани в хода на производството, което според жалбоподателя е довело до немотивираност на съдебния акт и постановяването му в противоречие с процесуалните правила. Иска решението на първата съдебна инстанция да се отмени и делото да се реши по същество, като се отмени наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът, М.Д.М. редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата. Пледира решението на районния съд да се отмени, както и да се отмени процесното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата, ООАА–Перник, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, не е подал отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция поради недоказаност на процесното нарушение. Предлага съдебният акт да бъде отменен.
Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК, обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:
С НП № 34-0000096 от 14.11.2018г. началникът на ООАА–Перник, е наложил на М.Д.М. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за това, че на 18.10.2018г. около 12:00 часа в гр. Перник, на път I-6 (Е-871), пътен възел кв. Църква, в посока гр. София, като водач на лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег. № ******, извършва нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане на цената на билета, без МПС с рег. № **** да е включено в списък към Удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници, съгласно изискванията на ЗАвтП и Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Нарушението е квалифицирано като административно нарушение по чл. 6, ал. 1, изр. първо, предл. трето във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 2099 по описа на съда за 2018г. Районният съд, след събиране и оценка на доказателствата, относими към спора е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително относно неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.
Настоящият състав приема следното:
Административнонаказателната отговорност на настоящия жалбоподател е ангажирана за административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, изр. първо, предл. трето от ЗАвтП. Съгласно посочените законови разпоредби, водач, който извършва обществен превоз на пътници без редовно издаден документ за регистрация – удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, който се изисква от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва глоба в размер на 2 000 лв. Според съдържанието на административнонаказателното „обвинение“, формулирано с акта за установяване на нарушението, пренесено буквално и в НП, на посочената дата и място касаторът е осъществявал „нерегламентиран превоз на пътници, срещу заплащане на цената на билета“, с МПС, което „не е включено в списък към Удостоверения за регистрация за таксиметров превоз“. Така формулираното административнонаказателно обвинение е непълно, тъй като не съдържа основни елементи от обективния състав на нарушението – „обществен“, и „таксиметров“ превоз, с оглед което не кореспондира с правната квалификация на деянието, а последната недопустимо го допълва. Защитата на нарушителя е срещу фактите, не срещу правната квалификация на деянието.
Освен това, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз с МПС срещу заплащане. Съгласно § 1. т. 3 от ДР на ЗАвтП „превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП „таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Таксиметровият превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 7 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут (чл. 2 от Наредба № 34/6 декември 1999 г.)
Цитираната нормативна рамка очертава следният състав на административно нарушение: водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници, т.е. срещу заплащане, с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, който е държан в готовност, за да се осъществи пътуване по заявен от пътника маршрут, без документ за регистрация – удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, което се изисква от този закон (ЗАвтП) и срещу заплащане.
По делото не се спори, че касаторът е бил водачът на спряното за проверка превозно средство. Не се оспорва, че превозното средство е лек автомобил (с до седем места). По делото е установено, че в МПС са пътували 5 лица, всички дали показания в хода на съдебното следствие пред районния съд, т. е осъществяван е превоз на пътници. По делото не се спори също, че МПС с рег. № РК 1305 ВС не е включено в списъка за издадени удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз.
Основният спорен въпрос е извършвал ли е водачът обществен на пътници и в частност таксиметров превоз в смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗАвТП и чл. 2 от Наредбата – т. е. срещу заплащане и с МПС, държано в готовност от водача, за да осъществи пътуване до определена от клиента (заплащащия) цел (по маршрут, заявен от пътника), за да е необходимо водачът да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, което съответно да не е изпълнено. Точно това по делото не е доказано.
Настоящият касационен състав не споделя изложените от районния съд мотиви, че нарушението е установено от събрания доказателствен материал. Цялото административно наказателно производство се основава единствено на обяснението на М. А. (л. 7 от АНД), във основа на което е прието, че на посочената дата и час касаторът е извършвал нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане. Това обяснение съпоставено с дадените свидетелски показания на разпитания по делото свидетел на АУАН –Д. К., който сочи, че са получили разпореждане от дежурната част да спрат и проверят водача на въпросното МПС за нерегламентиран превоз на пътници, както и със заявеното от страна на актосъставителя, че в автомобила са пътували и други лица, но не знае защо не са им снети обяснения, насложено и с показанията на свидетеля И. Г., че в негово присъствие са взели показания само от М., като в автомобила са пътували и други лица мотивират състава да приеме, че в случая е подходено избирателно. В производството до издаване на процесното наказателно постановление, както и преди съставяне на процесния акт за установяване на нарушението, обяснения или свидетелски показания от други лица пътували в автомобила, управляван от касатора, или свидетели на извършване на нарушението, освен това обяснение на М. А., не са вземани или приобщени. Всичко това съпоставено с показанията си свидетелите Ц. Д.(живееща на семейни начала с водача), И. Д. (съпруг на А. Д.), А. Д.(дъщеря на Ц. Д.) и Ц. Т.в (приятел на И. Д.), познати на водача на процесното МПС, заявяващи пред съда, че са гостували на жалбоподателя и Ц. Д., а на следващия ден М.М. ги качил от спирка „Шахтьор“, където имали уговорка М. да ги чака, за да ги откара в гр. София мотивира състава да приеме, че неправилно показанията им не са били кредитирани. Показанията им пред съда са еднозначни, че М. А. се е качил в автомобила, след като е помолил да бъде закаран до гр. София, за което е предложил пари на водача, които последният е отказал да приеме.
В тежест на лицето, което твърди, че не е осъществена хипотезата на санкционната норма е да установи наличието на обстоятелство, изключващо налагането на наказание. Ангажираните от наказания водач свидетели са дали еднозначни показания в хода на съдебния процес както относно целта им на пътуването, така и относно неприемане на цена за превоза от страна на М. А., поради което тези показания като противопоставими и оборващи констатациите в съставения на касатора АУАН, въз основа на който е издадено и оспорваното НП е следвало да бъдат кредитирани. Предвид горното съдът намира неправилни изводите на решаващия първоинстанционен състав за безспорно доказан по делото факт на заплащане на сума, за така осъществявания превоз, т.е. за неустановен основен елемент от обективна страна от състава на процесното нарушение, а именно – срещу заплащане.
Предвид това
безпредметни са обсъждането и проверката държан ли е автомобилът в готовност да
осъществи пътуване и по заявен от пътника маршрут, ако се приеме за валидно
вмененото единствено посредством правната квалификация в акта осъществяване на
таксиметров превоз. Въпреки това за правна издържаност на съдебния акт ще се
отбележи, че с оглед спецификата на този вид без съмнение нарушения на
законодателството в областта на обществените (таксиметрови) автомобилни
превози, извършвани от нерегистрирани, съгласно изискванията на ЗАвтП и Наредба
№ 34 от 1999г., лица, констатирането на подобен вид нарушения следва да се
основава в доказана регулярност на
извършваните превози по определени маршрути и график, което да ги превръща в
дейност по занятие, извършвана при заобикаляне на предвиждания в закона
регистрационен режим, т. е. същите да не представляват еднократно и/или
случайно събитие.
Законът не забранява изначално на гражданите да използват заедно
едно МПС с цел превоз до определено място, до месторабота, за развлечение, с
уговорка за споделяне на разходите за гориво например. Установяването на тези
факти е изцяло в правомощията на съответните контролни органи със съответните
доказателствени способи. В този смисъл извършването на такова нарушение не е
просто доказуемо. Административнонаказателното обвинение в процесния случай е
основано единствено в свидетелството на едно лице и за един случай, срещу което
застават не просто показания на познати на водача лица, а на лица, намирали се
в този момент в автомобила, които заявяват, че заплащане не е извършено от М.
Алексов, като последният на свой ред заявява, че не е бил свидетел на заплащане
от страна на останалите пътници. Приел за установено процесното нарушение само
на база показанията на едно лице, което дори не е част от службите за контрол,
съдът е постановил решението си в разрез с основния принцип на чл. 303, ал. 2
от НПК, приложим в административнонаказателното производство на основание
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Освен това, дори да е установен безспорно
фактът на заплащане от едно лице на сума за превоз до определена от това лице
цел, този факт сам по себе си е недостатъчен да обоснове извод за осъществен обществен,
таксиметров превоз, за което да бъде ангажирана освен това и
административнонаказателна отговорност чрез налагане на глоба в размер на
2 000 лв.
Съобразявайки горното настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано извършването на 18.10.2018г. от М.М. на обществен превоз на пътници – в частност таксиметров превоз, за което да притежава документ за регистрация – удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметров превози на пътници, тъй като по делото не е доказано извършването на плащане, т. е. един от елементите на фактическия състав на понятията "обществен превоз" и „таксиметров превоз“ не е налице. При тези факти следва да се приеме, че водачът М. на посочените дата, място и към посочения час не е извършвал обществен таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП, поради което деянието не попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е приложен неправилно и материалният закон. Съдебното решение следва да се отмени, както и да се отмени потвърденото с него наказателно постановление.
На основание изложеното и чл. 221, ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 135 от 20.03.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2099 по описа на съда за 2018 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 34-0000096 от 14.11.2018г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“– Перник, с което на М.Д.М., за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 1, изр. първо, предл. трето във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/