Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр. Перник, 22.05.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ:
Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
секретаря Теодора Маринкова и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното
от съдия Силвия Димитрова КАНД № 301 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.Г.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. В.Б. ***, срещу
Решение № 161/14.03.2019 г. по АНД № 58/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление №
18-1158-004553/19.09.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Перник.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован се представлява
от гл.юрисконсулт З. В., която счита жалбата за неоснователна и моли
оспорваното решение да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура – Перник, представлявана от
прокурор Н. Ц., счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно
и пледира за оставянето му в сила.
Административен съд –
Перник,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, след съвещание, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК -
страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните
основания за обжалване не са представени писмени доказателства.
В пределите на извършената касационната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено по допустима жалба от компетентен съд и в
предвидената от закона форма.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 18-1158-004553/19.09.2018 г., издадено
от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на касационния
жалбоподател Е.Г.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършено нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за извършено
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия
Д, № 529165 от 16.07.2018 г., в който са описани две деяния, извършени от С., а
именно: на 16.07.2018 г., в 21:10 часа, е управлявал МПС – лек автомобил с рег.
№ ******//, в гр. П., ул. С. п., с посока на движение от ул. Краище към ул.
Протожерица, и при извършена проверка пред дом № 134 е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, № ARDN-0100, както и е отказал да подпише, получи и изпълни
предписанията на издадения му талон за изследване с доказателствен анализатор,
както и не е носел СУМПС и контролен талон към него. Деянията са квалифицирани
като нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същите
са описани в издадения на място АУАН, който е предявен на С.. Последният е
отказал да се запознае със съдържанието му и да го подпише, поради което е
оформен отказ, удостоверен по надлежния ред с подписа на един свидетел – Р. С.
Е..
Наказателно постановление № 18-1158-004553/19.09.2018 г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник е обжалвано пред
Районен съд – Перник и спорът е разгледан в производството по АНД № 58/2019 г.
С Решение № 161/14.03.2019 г. същото е потвърдено.
За да постанови този
резултат районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено
отразеното в съставения за процесните нарушения акт, каквато фактическа
обстановка е възприета за безспорна и от наказващия орган. От правна страна
районният съд е приел процесното административнонаказателно производство за
водено от компетентни органи и за проведено съобразно процесуалните правила,
без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Актът и НП са приети за съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН, в съответна на законовите изисквания форма и с реквизитите, установени в
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При извършената проверка относно правилното приложение
на материалния закон първоинстанционния съд е приел, че установените по делото
релевантни факти покриват всички обективни и субективни елементи от съставите
на административните нарушения по чл.174,
ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
за които правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
При извършената проверка за законосъобразност, както и
за справедливост на наложените административни наказания, решаващият
първоинстанционен състав е приел същите за законосъобразни по вид и в размер.
С оглед на гореизложеното, решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци
на решението.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора напълно се
споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.
Касаторът е изложил доводи за допуснати нарушения от
районния съд, които не се споделят от настоящия касационен състав. Напротив,
при постановяване на оспорвания акт, първоинстанционният съд е изложил подробни
съображения относно възприетата фактическа обстановка като е направил преценка
и разбор на събраните по делото доказателства и е изградил становището си въз
основа на задълбочен анализ на същите, достигайки до извод, че деянията и
авторството им са установени по категоричен начин. В този аспект възраженията
на касатора, че нарушенията не са установени по несъмнен начин, са
неоснователни и не се споделят. Отделно, въззивният съд е направил проверка и
за правилното приложение както на материалния, така и на процесуалния закон и е
изложил съображения за това, които касационната инстанция възприема напълно.
Същевременно, съгласно чл.174,
ал.3 от ЗДвП водач на МПС, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., каквото наказание е
наложено на касатора С. за това нарушение и нито административнонаказващият
орган, нито съда могат да го променят.
Съгласно чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, а извършването
на това нарушение се санкционира по чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, който предвижда наказание глоба в строго фиксиран
размер от 10 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на Административен съд - Перник намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като не са налице
релевираните в касационната жалба основания за неговата отмяна. Ето защо и на
основание чл.221, ал.2 от АПК съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 161/14.03.2019 г. по АНД № 58/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1158-004553/19.09.2018 г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник срещу Е.Г.С. с
ЕГН ********** и адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/