Р Е Ш Е Н И Е

 

158

 

гр. Перник, 22.05.2019 година.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

                                                                                                Силвия Димитрова

 

при секретаря Теодора Маринкова и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 301 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на Е.Г.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. В.Б. ***, срещу Решение № 161/14.03.2019 г. по АНД № 58/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1158-004553/19.09.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник.

         Ответникът по касационната жалба, редовно призован се представлява от гл.юрисконсулт З. В., която счита жалбата за неоснователна и моли оспорваното решение да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура – Перник, представлявана от прокурор Н. Ц., счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и пледира за оставянето му в сила.

Административен съд – Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, след съвещание, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

В пределите на извършената касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено по допустима жалба от компетентен съд и в предвидената от закона форма.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 18-1158-004553/19.09.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на касационния жалбоподател Е.Г.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия Д, № 529165 от 16.07.2018 г., в който са описани две деяния, извършени от С., а именно: на 16.07.2018 г., в 21:10 часа, е управлявал МПС – лек автомобил с рег. № ******//, в гр. П., ул. С. п., с посока на движение от ул. Краище към ул. Протожерица, и при извършена проверка пред дом № 134 е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, № ARDN-0100, както и е отказал да подпише, получи и изпълни предписанията на издадения му талон за изследване с доказателствен анализатор, както и не е носел СУМПС и контролен талон към него. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същите са описани в издадения на място АУАН, който е предявен на С.. Последният е отказал да се запознае със съдържанието му и да го подпише, поради което е оформен отказ, удостоверен по надлежния ред с подписа на един свидетел – Р. С. Е..

Наказателно постановление № 18-1158-004553/19.09.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник е обжалвано пред Районен съд – Перник и спорът е разгледан в производството по АНД № 58/2019 г. С Решение № 161/14.03.2019 г. същото е потвърдено.

За да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено отразеното в съставения за процесните нарушения акт, каквато фактическа обстановка е възприета за безспорна и от наказващия орган. От правна страна районният съд е приел процесното административнонаказателно производство за водено от компетентни органи и за проведено съобразно процесуалните правила, без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Актът и НП са приети за съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, в съответна на законовите изисквания форма и с реквизитите, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

При извършената проверка относно правилното приложение на материалния закон първоинстанционния съд е приел, че установените по делото релевантни факти покриват всички обективни и субективни елементи от съставите на административните нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за които правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При извършената проверка за законосъобразност, както и за справедливост на наложените административни наказания, решаващият първоинстанционен състав е приел същите за законосъобразни по вид и в размер.

С оглед на гореизложеното, решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора напълно се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Касаторът е изложил доводи за допуснати нарушения от районния съд, които не се споделят от настоящия касационен състав. Напротив, при постановяване на оспорвания акт, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно възприетата фактическа обстановка като е направил преценка и разбор на събраните по делото доказателства и е изградил становището си въз основа на задълбочен анализ на същите, достигайки до извод, че деянията и авторството им са установени по категоричен начин. В този аспект възраженията на касатора, че нарушенията не са установени по несъмнен начин, са неоснователни и не се споделят. Отделно, въззивният съд е направил проверка и за правилното приложение както на материалния, така и на процесуалния закон и е изложил съображения за това, които касационната инстанция възприема напълно.

Същевременно, съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., каквото наказание е наложено на касатора С. за това нарушение и нито административнонаказващият орган, нито съда могат да го променят. 

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, а извършването на това нарушение се санкционира по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, който предвижда наказание глоба в строго фиксиран размер от 10 лева.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на Административен съд - Перник намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като не са налице релевираните в касационната жалба основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/14.03.2019 г. по АНД № 58/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1158-004553/19.09.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник срещу Е.Г.С. с ЕГН ********** и адрес: ***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:/п/

                    /п/