Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

гр. Перник, 27.06.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 663 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на ****ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя К.К.Б., чрез адв. В.Б. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ****., издадена от Л. Д. - началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП.

Със заповедта, на жалбоподателя е наложена „принудителна административна мярка – питейно заведение, находящо се в ****, стопанисван от ****ЕООД с ЕИК **** и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от Закона за добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за добавената стойност“.

Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на предвидената от закона форма и в съществено нарушение на административнопроизвод-ствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие със закона. Конкретните доводи в тази посока са свързани с това, че от диспозитива на административния акт не става ясно каква точно принудителна административна мярка е наложена, както и че не са представени доказателства, от които да се установи извършването на твърдяното нарушение. Отделно се твърди, че е нарушен принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с него се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, следва да се прилагат онези от тях, които са по-благоприятни ако по този начин се постига целта на закона.

Жалбоподателят ****ЕООД – гр. Перник сочи, че в заповедта не са изложени мотиви относно възможността проверения субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с мярката „запечатване на търговски обект“, която най-вероятно е искал да наложи органа, както и че срокът й също не е обоснован с конкретни фактически основания.

Ответникът в производството – началникът на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. К., оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли за отхвърлянето й и за потвърждаване на заповедта като издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:

Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество тя е основателна.

Съображенията са следните:

Предмет на обжалване в настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ****. на началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП. Последната е издадена във връзка с извършена на 15.11.2018 г. проверка в търговски обект: ресторант „Калената пивница“, находящ се в ****, стопанисван от ****ЕООД – гр. Перник, в който се осъществява търговска дейност свързана с продажба на храни и напитки. По време на същата в заведението имало три лица, от които само едно - М. В. . работел в ****ЕООД – гр. Перник на длъжност „работник поддръжка“ /видно от Декларация от лице, работещо по трудово правоотношение – л.19/, а другите две били служители на *** ООД – гр. Перник. От тях били изискани свидетелство за регистрация и паспорт на наличното в обекта и работещо фискално устройство /ФУ/ модел DATEСS с ИН на ФУ DT653237 и ИН на ФУ 02653237, както и книга за дневни финансови отчети за текущата 2018 г., но документите не били представени. Това било обективирано в Протокол за извършена проверка от 15.11.2018 г. /л.17/ Въз основа на констатираните обстоятелства административният орган приел, че ****ЕООД – гр. Перник не е спазил реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и с това е извършил нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1, 2, и 4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС. За това, срещу дружеството било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № F447391 от 23.11.2018 г. /л.8/ на инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП. Била издадена и процесната ЗНПАМ № ****. В диспозитива на последната не е посочено каква точно принудителна административна мярка се прилага, а в обстоятелствената част не са изложени мотиви, налагащи необходимостта от това действие. Относно продължителността на срока – 5 дни, административният орган посочва, че той е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца /стр.3, абзац ІІ-ри от заповедта/. Отделно, на стр.3, абзац ІІІ-ти, изр. 2 и изр.3 се сочи, че „Целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за фиска. За извършване на тази промяна на дейността е необходим срок, като считам, че определения размер е подходящ“. Изложени са мотиви, за това че мярката се налага, за да се осигури защитата на обществения интерес, както и да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с търсената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, с цел правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността, предаване на изискуемите данни към НАП и недопускане на вреда за фиска.

Следва да се посочи, че в хода на съдебното производство жалбоподателят е представил по делото 4 броя свидетелства за регистрация на фискално устройство модел DATEСS с ИН на ФУ DT653237 и ИН на ФУ 02653237, договори за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати с фискална памет, декларация за съответствие, гаранционна карта, сведения за въвеждане в експлоатация на същото ФУ и др., както и потвърждения за регистрация на ФУ, издадени от НАП /л.66 – 84/.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема следното:

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, заповедта за налагане на ПАМ следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В тази връзка съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, на когото е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС, което е видно от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП /л.51/ и Заповед № 2108/30.03.2018 г. /л.52/.

Обжалваният акт е издаден в изискуемата се от закона писмена форма, но страда от пороци, които обуславят неговата незаконосъобразност.

Възражението на жалбоподателя, че от него не става ясно каква принудителна административна мярка е наложена, е напълно основателно, тъй като диспозитивът /разпоредителната му част/ не съдържа каквото й да е конкретно волеизявление на органа по приходите, че се налага именно принудителна административна мярка „запечатване на обект за определен срок“.

Според чл.59, ал.2, т.5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Т.е. именно разпоредителната част на акта обективира властническото волеизявление, което подлежи на изпълнение и има за предмет точно и конкретно определени права или задължения за неговият адресат.

В случая, независимо че индивидуалния административен акт е именуван „Заповед за налагане на принудителна административна мярка“ и независимо че в обстоятелствената част се говори за запечатване на търговския обект, изрично волеизявление на органа по приходите за прилагане на такава точно мярка липсва в разпоредителната част.

Постановената „забрана за достъпа до обекта“, по смисъла на чл.187 от ЗДДС не представлява принудителна административна мярка, която може да бъде налага самостоятелно /както това е предвидено например в Закона за устройство на територията/. Тя е последица от налагането на принудителна административна мярка „запечатване на обект за определен срок“ и в този смисъл следва да бъде квалифицирана като акцесорна принуда.

Установеният недостатък на оспорената заповед не може да бъде приет като несъществен, като се съобрази твърде сериозното въздействие което административния акт има върху правната сфера на жалбоподателя, създавайки възможност за засягане по един твърде радикален начин на търговската дейност и на възможността за свободно упражняване на гарантирани от Конституцията на Република България права, в т.ч. и правото на собственост на дружеството върху наличните в обекта стоки.

По същата причина, липсата на изрично обективирано в разпоредителната част на заповедта волеизявление за налагане на принудителна мярка „запечатване на обект за определен срок“ не е възможно да бъде оправдано с допусната техническа грешка или пропуск или пък да бъде игнорирано, като се приеме, че това волеизявление се предполага от останалото съдържание на заповедта.

За да обоснове необходимостта от прилагане на административната принуда и срока на нейното действие, административния орган е посочил, че „… Воденето и съхранението свидетелството за регистрация на ФУ, паспорта на ФУ и книгата за дневните финансови отчети за текущата година – 2018 г. на наличното в обекта и работещо ФУ модел DATEСS с ИН на ФУ DT653237 и ИН на ФУ 02653237 е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от страна на субекта, винаги води до негативни последици…“, както и че „В конкретния случай, нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата. Въпреки, че е запознат с изискванията за този вид дейност, той е допуснал и извършил административно нарушение, с което засяга основния ред при тази дейност. Което означава, че създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни се налага извода, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане – което винаги води до негативни последици за фиска“.

Цитираните съждения са лишени както от правна, така и от житейска логика, тъй като от тях не става ясно как точно от непредставянето на посочените документи /които междувпрочем са представени при съдебното разглеждане на спора и от тях е видно, че са известни и на данъчната администрация, тъй като са регистрирани с изхождащи от същата потвърждения – също представени по делото/ се формира категоричния извод, че цялостната организация на дейността на дружеството има една единствена цел и тя е отклонение от данъчно облагане. Единствената мислима възможност е тези съждения на органа по приходите да бъдат определени като произволни и необосновани. Достатъчно е в тази насока е да се припомни, че според данните съдържащи се в протокола за извършена проверка, други нарушения в обекта не са констатирани, а следва да се обърне внимание на факта, че по време на проверката там е присъствал само един служител на жалбоподателя и това е М. В. С., който видно от Декларация от лице, работещо по трудово правоотношение – л.19, заема длъжност „работник поддръжка“ и изхождайки от специфичните за тази длъжност задължения, едва ли може да се очаква да представи поисканите документи, дори и те да се намират в обекта.

Същевременно, от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че поисканите от данъчните органи документи съществуват и са налични при жалбоподателя, а това изключва възможността да се формира извод, че отразената в резултат на проверката тяхна липса в обекта, води до извод за твърде сериозно застрашаване на държавния интерес, на фиска и на интересите на дружеството-жалбоподател и потребителите.

Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. От една страна: прилагането на мерките е право, но не и задължение на административните органи и при реализирането му следва да се спазват законоустановените норми и правила; от друга страна: мерките се явяват проявна форма на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят деянията, предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние, респ. имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Макар и да са форма на административна принуда, по правната си същност тези мерки не представляват административни наказания. Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно така, както е наложено и за целия период от време, през който е постановена принудата /напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност/, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо само до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Т.е. от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл.6, ал.2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Жалбоподателят също е направил възражения в горния аспект и с оглед на изложеното те се явяват основателни, тъй като не само административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено. Това, с оглед конкретиката на настоящия казус, налага извод, че прилагането на административна принуда в случая, води до нарушаване принципа за съразмерност. Ясно е, че дейността в обекта би могла да се осъществява при спазване на установения за това нормативен ред посредством редовно въведеното в експлоатация фискалното устройство, за което дружеството е представило исканите от органите по приходите документи.

С оглед на изложеното, се налага и извода, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Предвид това, на жалбоподателят не е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, такива не му се дължат.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ****., издадена от Лазар Димитров - началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, срещу ****ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя К.К.Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/