№ 165
Гр. Перник, 05.06.2019
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 71 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на „***“ ЕООД с ЕИК 113589820, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.В.М. срещу Ревизионен
акт № Р-***от 25.10.2018 година издаден от ***–
възложил на ревизията и *** – ръководител на ревизията, в частта, с
който е изменен с Решение ***от 17.01.2019 година на директора на дирекция „ОДОП“
– София като е определен резултат по ЗДДС за месец април 2017 година в размер
на 8 068.18 лева, ведно със съответните лихви по доставки извършени от „***“
ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че така издадения РА, изменен с
Решение ***от 17.01.2019 година на директора на дирекция „ОДОП“ – София е
постановен при неправилно приложение на материалния закон, тьй като е налице
реалност на доставките получени от „***“ ЕООД, както и са свързани с
икономическата дейност на ревизираното дружество. В подкрепа на твърдените си
прилага към подадената жалба фактури, опис към фактурите, платежни нареждания,
товарителници и пътни листа. Твърди, че са налице кумулативните изисквания за
правото на данъчен кредит по фактурите издадени от „***“ ЕООД. Моли съда да
отмени РА в оспорената част, като незаконосъобразен, неправилен, необоснован и
противоречащ на правото на Съда на Европейския съюз.
В проведеното съдебно заседание на 20.05.2019 година
жалбоподателя „***“ ЕООД редовно призован не се представлява и не изпраща
процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на 20.05.2019 година
ответникът по жалбата – директора на Дирекция „ОДОП“ София редно призован се
представлява от главен юрисконсулт Х. А., който оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана,
поради което моли съда да я отхвърли. По отношение на представените с жалбата
писмени доказателства заявява, че не ги оспорва, тьй като са относими. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Перник, редовно уведомена за
възможността за встъпване в настоящото производство, не изразява становище по
жалбата.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в срока по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по изложените в
същата доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административното производство по издаване
на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № ***от
24.08.2017 година, издадена от ***– началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП София, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е
възложено извършването на ревизия на настоящия жалбоподател /„***“ ЕООД/ за определяне на
задължения на дружеството по ЗДДС за данъчните периоди от 01.07.2016 година до
30.04.2017 година. В заповедта е определен срок от три месеца за извършване на
ревизията. Издадената заповед е връчена на дружеството – жалбоподател по
електронен път на 24.08.2017 година, съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № ***от 23.11.2017 година на основание чл. 112,
ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срока на ревизията е
продължен, като е указано да завърши до 24.01.2018 година. Издадената заповед е
връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на 28.11.2017 година,
съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.
Със Заповед за спиране № ***от 22.01.2018
година на основание чл. 34 от ДОПК производството по извършване на ревизията е
спряно, считано от 22.01.2018 година до 22.09.2018 година.
Със Заповед за възобновяване № ***от 06.07.2018
година на основание чл. 35 от ДОПК производството по извършване на ревизията е
възобновено, считано от 06.07.2018 година. Издадената заповед е връчена на
дружеството – жалбоподател по електронен път на 13.07.2018 година.
С Ревизионен доклад
/РД/ № ***от 05.09.2018 година /относим за оспорената
част от РА/, в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК е установено от проверяващите органи по
приходите, че дружеството – жалбоподател е вписано в Търговския регистър на Агенцията
по вписванията на 28.08.2008 година като ЕООД с наименование „***“, с управител
и едноличен собственик на капитала С.В.М.. През ревизирания период основаната
дейност на дружеството е външна и вътрешна търговия със строителни материали,
арматура, рамкови скелета, метални, алуминиеви и дървени едроплощови кофражи,
доставени предимно от Италия. Дружеството разполага със собствен транспорт и
механизация за осъществяването на икономическата си дейност. Дружеството
притежава дълготрайни и краткотрайни материални активи, като същите не се
използват за лични нужди от собственика, от работниците и служителите, както и
трети лица. В тази връзка е издадена заповед от 01.01.2016 година по повод
промените в ЗДДС. Към момента на проверката са налице действащи договори със
седем лица. Регистрацията по реда на ЗДДС е от 30.03.2010 година. Задълженото
лице прилага двустранна форма на счетоводно записване, като счетоводното
отчитане е в съответствие с изискванията на Закана за счетоводството. В т. 3.6
от РД е установено, че „***“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС на 19.12.2005
година и дерегистрирано на 18.09.2017 година. В дневника за продажби на „***“
ЕООД са отразени следните фактури: № 1000000738 от 04.04.2017 година /ДО
24 921.50 лева и ДДС 4 984.30лева/, № 1000000767 от 12.04.2017 година
/ДО 10 865.30 лева и ДДС 2 173.06 лева/ и № 1000000805 от
26.04.2017 година /ДО 35 046.55 лева и ДДС 7 009.31 лева/, с които са
доставени стоки с начислен общ размер на ДДС 14 166.67 лева. С оглед на
събраните доказателства е направен извод, че не се доказва по несъмне начин
извършването на реални доставки, като предпоставка за възникване и упражняване
правото на данъчен кредит по фактури издадени от „***“ ЕООД за данъчния период
от 01.042017 година до 30.04.2017 година.
Въз основа на издадения РД в срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК е бил издаден и Ревизионен акт /РА/ № Р-***от 25.10.2018 година.
С процесния РА /в оспорената
част/ е установено, че срещу РД дружеството е подало възражение вх. №
53-00-2398#9
от 26.09.2018 година. С РА е установено, че липсват доказателства за реалност
на доставките от „***“ ЕООД за данъчния
период от 01.042017 година до 30.04.2017 година, като
не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 776.18
лева на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка
с чл. 6 от ЗДДС. В случая ревизионен акт е издаден от компетентен орган,
в изискуемата се форма и при спазване на административно – процесуалните
правила.
В срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК РА е обжалван от ревизираното дружество изцяло
пред директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП с жалба вх. № *** от
12.11.2018 година. С подадената жалба са представени Уведомление от „***“ ЕООД,
от което е видно че между посоченото дружество и „***“ ЕООД има сключен Договор
за доверително управление на средства, въз основа на който дължимите суми от
настоящия жалбоподател следва да бъдат превеждани по сметка на „***“ ЕООД в „***“
АД; фактура № 1000000805
от 26.04.2017 година, издадена от „***“ ЕООД и получател „***“ ЕООД /настоящ
жалбоподател/ с посочена стока – строителни материали по опис, с данъчна основа
35 046.55 лева и ДДС 7 009.31 лева, ведно с приложени към нея опис на
строителните материали – тухли с хоризонтални кухини, керамичен блок и улук
поцинкован на стойност без ДДС 35 046.55 лева, вносна бележка с посочена
сметка в „***“ АД по сметка на „***“ ЕООД на стойност 42 055.86 лева,
пътен лист № *** от 26.04.2017 година на автомобил „Мерцедес 711“ с рег. № ***с
посочен маршрут кв. „Върба“ – гр. София, гр. София – кв. „Върба“ и
товарителница за обществен превоз в страната № *** от 26.04.2017 година с
изпращач „***“ ЕООД и превозвач „***“ ЕООД с посочен товар – строителни
материали. Настоящият жалбоподател представя и фактура № 1000000767 от 12.04.2017
година /ДО 10 865.30 лева и ДДС 2 173.06 лева/, издадена от „***“
ЕООД и получател „***“ ЕООД /настоящ жалбоподател/ с посочена стока –
строителни материали по опис, с данъчна основа 10 865.30 лева и ДДС 2 173.06
лева, ведно с приложени към нея опис на строителните материали – греди на
стойност без ДДС 10 865.30 лева, вносна бележка с посочена сметка в „***“
АД по сметка на „***“ ЕООД на стойност 13 038.36 лева, пътен лист № 299714
от 12.04.2017 година на автомобил „Мерцедес 711“ с рег. № ***с посочен маршрут кв. „Върба“ – гр.
София, гр. София – кв. „Върба“ и товарителница за обществен превоз в страната №
000028 от 12.04.2017 година с изпращач „***“ ЕООД и превозвач „***“ ЕООД с
посочен товар – строителни материали.
Към жалбата настоящия жалбоподател представя и
фактура № 1000000738 от 04.04.2017 година /ДО
24 921.50 лева и ДДС 4 984.30 лева/, издадена от „***“ ЕООД и
получател „***“ ЕООД /настоящ жалбоподател/ с посочена стока – строителни
материали по опис, с данъчна основа 24 921.50 лева и ДДС 4 984.30
лева, ведно с приложени към нея опис на строителните материали – телена
арматура, кофражни платна, дървен материал – летви, лента, дистанционал 1000
мм, дистанционал 500 мм, скоби 4-10 мм и електроди 2.5*35 на стойност с ДДС 29 905.80
лева, вносна бележка с посочена сметка в „***“ АД по сметка на „***“ ЕООД на
стойност 29 905.80 лева, пътен лист № 299713 от 04.04.2017 година на
автомобил „Мерцедес 711“ с рег. № ***с посочен маршрут кв. „Върба“ – гр. София,
гр. София – кв. „Върба“ и товарителница за обществен превоз в страната № 000027
от 04.04.2017 година с изпращач „***“ ЕООД и превозвач „***“ ЕООД с посочен
товар – строителни материали.
С Решение ***от 17.01.2019 година, постановено в срока
по чл.
155, ал. 1 от ДОПК директора на „ОДОП“ София е изменил Ревизионен
акт /РА/ № Р-***от 25.10.2018 година, в частта на
установения резултата по ЗДДС за месец април 2017 година в размер на
12 776.18 лева и е определил 8 068.18 лева, ведно със съответните
лихви. В останалата част решението не е обжалвано, тьй като е отменен РА
на установения резултата по ЗДДС за данъчните периоди месец 07, месец 08, месец
09, месец 10, месец 11 и месец 12 2016 година и месец 01, месец 02 и месец 03
2017 година. Така издаденото решение е постановено от компетентен орган, в
изискуемата се форма и при спазване на административно – процесуалните правила.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото
на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 25, ал. 2 от
ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката
е прехвърлена или услугата е извършена.
По аргумент от чл.
68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен
кредит е субективно публично право на данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ с насрещен
субект приходната администрация. По общото правило на чл.
154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2
от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже
осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е
достатъчно притежаването на данъчния документ по чл.
71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по
облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. В настоящия случай предмет на
процесните доставки са строителни материали /подробно описани по представените
фактури и описи към тях/, които безспорно са родово определени вещи, като за
прехвърлянето на правото на собственост върху тях е необходимо
индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл.
24, ал. 2 от ЗЗД/. В случая органите по приходите са
формирали изводи за отсъствието на реални доставки, съответно на прехвърляне на
правото на собственост върху стоките, заради тяхната недоказаност, а именно
каквито и да са документи удостоверяващи реалното им изпълнение. Така
направения извод е напълно неоснователен и не се споделя от настоящия съдебен
състав. В административната преписка са ангажирани убедителни писмени доказателства
за реалното изпълнение на доставките от „***“ ЕООД по посочените три фактури,
по които е отказано да се признае правото на данъчен кредит на получателя –
дружеството жалбоподател. Такива доказателства са приложените към всяка една от
трите фактури /подробно описани по – горе/ описи на строителните материали,
вносни бележки с посочена банкова сметка *** „***“ АД, пътни листа с посочен
маршрут и автомобил /собственост на жалбоподателя/ и товарителници за обществен
превоз в страната. Посочените документи съответстват и кореспондират на всяка
една от трите фактури за съответната доставка на строителни материали. Налице е
еднозначна връзка между трите фактури и съответните търговски документи. Представените
писмени доказателства не бяха оспорени от процесуалния представител на
ответника по жалбата, съответно се ползват доказателствена стойност. Съвкупната
оценка на тези писмени доказателствени източници сочи на пълно количествено
съответствие на стоките по фактурите с тези отразени в обсъжданите документи.
Несъвместимо с
неутралността на ДДС е признаването на реалността на доставката за целите на
плащането на начисления от доставчика данък, но не и за правото на приспадане
на данъчен кредит от получателя по нея.
В тази връзка е практиката на СЕС по Решението от
21.06.2012 година по съединени дела ***
и ***. Разпоредбите на чл. 167,
чл.
168, буква а), чл.
178, буква а) и чл.
273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да
признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е
уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска
упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал
е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е
изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената
стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава
други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на
посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива
2006/112 процесуални и материалноправни условия за
упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не
разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния
издател." /т. 2 от диспозитива на решението/.
В разглеждания казус притежаването на данъчния
документ по чл.
71, т. 1 от ЗДДС, определяемостта на родово определените вещи
по представените описи с отбелязване на „Приел“ и „Предал“, наличието на
плащане по всяка от фактурите, пътните листа и товарителниците сочат на
осъществяване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит.
Задължението за извършването на оценка на доказателствата е за националната
юрисдикция и то по правилата на националния правопорядък /вж. т. 32 от
решението на СЕС по дело С-285/11/. При този извод за реалност на
доставките правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано,
съгласно т. 33 от Решението по дело С-285/11
на СЕС. Санкцията на отказа на право на приспадане на ДДС е недопустима при
липса на обективни данни за участие от ДЗЛ в данъчна измама, съгласно т. 39 – т.
41 от цитираното решение. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд на Република България, обективирана в Решение № 53 от 04.01.2013
година, постановено по адм. дело № 5302/2012 година, I отд., Решение № 26 от 03.01.2013 година, постановено по
адм. дело № ***/2012 година, I отд. и Решение
№ *** от 25.06.2015 година, постановено по адм. дело № ***/2014 година, I отд.
Поради всички изложени по – горе съображения се налага
изводът, че процесните фактури, издадени от „***“ ЕООД за данъчния период от
01.04.2017 година до 30.04.2017 година удостоверяват осъществени облагаеми
доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от
ЗДДС, които са надлежно документирани с първичен счетоводен
документ, и осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък,
и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.
68, ал. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя,
поради което така постановения отказ следва да бъда отменен.
С оглед на изложените мотиви настоящия съдебен състав намира,
че обжалвания РА се явява неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно
приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна главен юрисконсулт Христо
Апостолов за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-***от 25.10.2018 година издаден от
***– възложил на ревизията и *** – ръководител на
ревизията, в частта, с който е изменен с Решение ***от 17.01.2019 година
на директора на дирекция „ОДОП“ – София като е определен резултат по ЗДДС за
месец април 2017 година в размер на 8 068.18 лева, ведно със съответните
лихви по доставки извършени от „***“ ЕООД, като незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: