Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

гр. Перник, 06.06.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 79/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р.Й.Я. и А.А.А.-Я., с адрес *** против Заповед № ***6/29.11.2018г. на Кмета на община ***, с която е разпоредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж-“Преустройство на тавански помещения № 51 и № 46“, намиращ се в УПИ І, кв. 259 по плана на гр. ***, ЦГЧ, с административен адрес гр. *****, с идентификатор по кадастралната карта на гр. *** *****.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна. Сочи се, че същите не са извършители на строежа, поради което и не дължат изпълнение на заповедта. Позовават се на издадено разрешение за строеж, което в последствие е отменено и считат, че не са налице предпоставки строежът да се квалифицира като незаконен. С оглед на това всички констатации на органа за установен незаконен строеж са незаконосъобразни. Заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на административно производствените правила. С оглед на това се иска заповедта да се отмени и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.

Оспорващите, чрез пълномощника си адв. А. *** в съдебно заседание излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Пледира заповедта да се отмени и да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок не представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата-Кмет на община ***, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт ***изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира жалбата да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В писмени бележки излага съображения, че в случая е налице незаконен строеж, който е извършен без разрешение за строеж. С оглед годината на извършване същият не попада в пар. 16 от ПР на ЗУТ и пар. 127 от ПЗР на ЗУД на ЗУТ и подлежи на премахване. Намира, че при издаването на административният акт са спазени всички законови разпоредби и разписани процедурни правила и издадената заповед е правилна и законосъобразна. Прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд-***, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като взе в предвид становищата на страните и извърши проверка на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ от активни легитимирани лица, имащи правен интерес да атакуват процесната заповед като нейни адресати, срещу надлежна страна по смисъла на чл. 215, ал. 4, изр. 2 от ЗУТ. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 19.02.2018г. В. РА., собственик на ап. 52 в бл. 64 на ***, гр. *** сезира началника на РО, НСК-*** при РДНСК, ЮЗР с жалба. В нея изложил данни, че през 2016г., собственика на ап. 51 е извършил преустройство на таванските помещения без необходими строителни книжа и без негово съгласие. Уточнява, че през 2007г., предишните собственици са правили опит да извършат строително-монтажни работи по таванските помещения, но разрешението за строеж е оттеглено.

Жалбата е препратена по компетентност на Кмета на община *** за извършване на проверка.

На 24.04.2018г. служители на община ***, в присъствието на жалбоподателите са направили проверка. Съставили са констативен протокол № І-18/СЛУ-1682 от 24.04.2018г., в които са описали състоянието на обекта.

На 10.05.2018г. е съставен констативен акт № 2-18/ СЛУ-1682 от същата дата. От съдържанието на констативния акт се установява, че таванско помещение № 51 и 46 са обединени в едно общо помещение, посредством премахване на преградната стена между тях. Таванските помещения са разположени над ап. 51. При извършеното преустройство: 1. е премахната преградната стена между двете помещения; 2. монтирана е стоманена греда с дължина около 6.00м., която стъпва в двата края върху стоманобетоновия пояс, разположен върху тухления зид с дебелина 0.25м; 3. на височина 2.10м. е монтирана стоманена подова конструкция с площ от 13.00кв.м. като достъпът до нея е чрез изградена метална стълба вградена в подовата конструкция; 4.в югозападния ъгъл е изградена баня с тоалетна с размери 2-00/1.60м. Стените са от гипсокартон. Изведена е инсталация за вода от ап. 51 и е заустена в съществуващ вертикарен щранг. Захранена е с електроенергия от ап. 51. В констативния акт е обективирано и онагледено извършеното строителство. Посочено е, че за изграденото не са представени строителни книжа.

Констативният акт е изпратен на жалбоподателите. В указания срок, Р.Й.Я. и А.А.А.-Я. са подали възражение. В него излагат доводи, че същите са закупили таванското помещение в този му вид и само са извършили козметични ремонти, с цел да се подобри естетическият му вид и да се освежи.

Възражението е разгледано от административния орган, видно от протокол от 20.11.2018г., но е оставено без уважение.

Въз основа на извършените проверки и съставяне на описаните по-горе протоколи, Кметът на община *** е издал Заповед № ***6/29.11.2018г., с която е разпоредил да се премахне незаконно изграден строеж: -“Преустройство на тавански помещения № 51 и № 46“, намиращ се в УПИ І, кв. 259 по плана на гр. ***, ЦГЧ, с административен адрес гр. *****. Законосъобразността на тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Пред настоящата съдебна инстанция е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.М.. Същата като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, както и относима към изясняване предмета на спора се цени. Въз основа на нея се приема, че е изпълнено преустройство на тавански помещения. Имало е одобрен инвестиционен проект от 17.06.2009г., като изграденото е в отклонения от него. Не е изпълнена витата стълба, която да свързва апартамента с таванското помещение. Санитарният възел е изпълнен, съгласно проекта. Премахната е леката преградна стена между двете помещения, съгласно проекта. С оглед височината на покривната конструкция е възможно обособяването на две нива. Според експерта не се нарушава целостта и конструкцията на сградата, като изпълнената стоманобетонна греда с дължина 5.80м. заздравява покривната конструкция. Височината до кота било е спазена, но предвидения наклон на покрива не е изпълнен съобразно чертежите. Въз основа на заключенията на вещото лице се приема, че на място е направено преустройство на тавански помещения, като е премахната преградна стена, изграден е санитарен възел, с инсталациите към него, монтирана е стоманобетонна греда и е направена стоманена подова конструкция с площ от 13.00кв.м., обособяваща второ ниво на таванското помещение.

По делото по искане на страните се допусна събиране на гласни доказателства.

От свидетелските обяснения на К. И., живущ в същия блок и бивш собственик на таван № 46 се приема, че през 2006г. е продал таванското помещение на И. Д. и Н. Н. Таванско помещение № 51 си било тяхно и същите са премахнали стената и са направили едно общо помещение. До момента на продажбата на таванското помещение не е изграждан санитарен възел. Знае за проблеми между бившите собственици-И. Д. и Н. Н. и съседът им В. във връзка с преустройството, но счита, че изграденото е след като са получили разрешение за строителство.

Свидетелските обяснения на Д. К. изцяло припокриват констатациите обективирани в констативния протокол. Същата е участвала в проверката по незаконно строителство. Прегледали са одобрените проекти и са приели, че строежът е изграден без разрешително за строеж. Посочва, че това което е изградено на място не съответства на одобрените проекти, но не може да конкретизира в какво се състои несъответствието.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При така установените факти по делото от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:

Оспорената заповед е издадена от кмета на община *** на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която норма - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Осъществения строеж е ІV-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. “б” от ЗУТ.

В заповедта ясно са обективирани изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма.

По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Това, че е подадена жалба, не означава, че трябва да се търси правен интерес от лицето, което я е подало и едва след това органът да прецени дали да се сезира или не. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно строителство да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните лица, като видно от представени по делото обратни разписки, констативният акт е връчен на жалбоподателите. В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е подадено възражение, съответно няма нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на това основание. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от община ***, в който е констатирано незаконно строителство и респ. е онагледено извършеното такова. Описани са й техническите му параметри, по които реално няма спор между страните, а именно: извършено е преустройство на тавански помещения с № 46 и № 51, като е премахната преградната стена между тях и е обособено едно общо помещение; 1. Монтирана е стоманена греда с дължина около 6.00м., която стъпва в двата края върху стоманобетонов пояс, разположен върху тухления зид с дебелина 0.25м; 2. На височина 2.10м. е монтирана стоманена подова конструкция с площ от 13.00кв.м. като достъпът до нея е чрез изградена метална стълба вградена в подовата конструкция; 3.В югозападния ъгъл, под подовата конструкция е изградена баня с тоалетна с размери 2-00/1.60м. Стените са от гипсокартон. Изведена е инсталация за вода от ап. 51 и е заустена в съществуващ вертикарен щранг. Захранена е с електроенергия от ап. 51. Прието е, че извършеното преустройство е без строителни книжа. Отделно от това описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателите, тъй като не се отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:

Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба. За да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл. 137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Дефиницията на понятието "строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота.

Според цитираната като правно основание на оспорваната заповед правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без строително разрешително. Безспорно в случая, разпоредения за премахване обект попада в определението на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Жалбоподателите са собственици на апартамент 51 и тавански помещения с № 46 и № 51, с административен адрес гр. ***, *** бл. 64, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, НД № ***/2016г., издаден от нотариус с район на действие районен съд-*** и вписан в служба по вписванията.

От събраните в хода на административното производство материали, приобщени като доказателства по делото и ангажираните такива в съдебно производство се доказва, че таванските помещения са преустроени в жилище, а за осъщественото преустройство в този му вид чрез премахване на преградна стена, за изграждане на санитарен възел, поставяне на стоманена греда и стоманено подова конструкция, няма издадено разрешение за строеж и няма одобрен проект. Налице е строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Осъществените по този начин дейности не се възприемат за текущ ремонт, тъй като е извършен изцяло нов строеж по изграждане на санитарния възел, по монтиране на стоманена греда захваната и разположена върху стонобетоновия пояс и по изграждане на стоманена подова конструкция.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че има валидно строително разрешение. Издаденото разрешение за строеж № ***/01.07.2009г. от главния архитект на община *** е оттеглено със заповед № 1442 от 31.07.2009г. на Кмета на община *** по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК. Не е спорно, че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Косвен съдебен контрол върху тази заповед е недопустим в настоящето производство. Твърденията за нищожност на тази заповед не могат да са предмет на настоящото производство, тъй като предмет на спора е заповедта за премахване на незаконен строеж. С оглед на това за неоснователни се възприемат и доводите на защитата свързани с приложимост на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, т.е., че строежът е изграден в отклонение на проектите и заповедта е издадена на несъответно правно основание. Безспорно е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за които жалбоподателите нямат разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че строежа е изграден без строителни книжа. Констатирания строеж не попада в приложното поле на чл. 151 от ЗУТ, поради което за изграждането му се изисква на общо основание разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Също така се изисква и одобряването на инвестиционния проект, тъй като изграденото не попада в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ.

Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който може да бъде премахнат само ако не е търпим. В тази връзка органът е изследвал въпроса за търпимостта на строежа и е приел, че не са налице предпоставките за приложимост на търпимост. Изводите му се споделят, като ще се посочи следното: В предварителен договор за покупко-продажба от 30.06.2016г. е вписано, че двете тавански помещения са съединени. От нотариален акт за покупко-продажба № *** се установява, че на 15.07.2016г. жалбоподателите са придобили собствеността върху две отделни тавански помещения. Предишните собственици-И. и Н. Д. са придобили собствеността върху таванско помещение № 46 на 10.10.2006г. от К. И.. Същият пред съда заяви, че баща му се опитал да прави тоалетна, но се е отказал. От проектите от 17.06.2009г. е видно, че е изчертана съществуваща стена, заложено е изграждане на санитарен възел. Респективано инвестициионото им намерение е заявено пред компетентния орган и съответно им е било издадено разрешение за строеж от 01.07.2009г.. От жалбата на В. РА. против това разрешение за строеж е видно, че И. и Н.Д. към 07.07.2009г. са започнали строителни дейности преди да влезе в сила разрешението. Съпоставени едни с други тези доказателства мотивират съда да приеме, че осъщественото преустройство е извършено в периода след 2009г., след като предишните собственици-И. и Н. Д. са придобили собствеността и върху таванско помещение № 46 и след като надлежно са заявили намерението си осъществяване на строителство. От това следва, че по отношение на строежа не е приложим режимът на търпимост, тъй като крайният момент на изграждане на незаконни строежи, подлежащи на изследване досежно тяхната търпимост е до 31.03.2001г., както по § 16 от ДР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както са и неприложими правилата за узаконяване по § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Другият аргумент на жалбоподателите е свързани с това, че същите неправилно са посочени за адресати на разпореденото премахване. Тези доводи са неоснователни. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени извършителят на строежа или неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Такъв се посочва, с оглед възникване на задълженията по премахване на строежа, но и без установяване на такъв, органът разполага с правомощието да издаде заповед с такова съдържание и срещу неизвестен извършител, изхождайки от чл. 225, ал. 3 от ЗУТ. Целта е незаконния строеж да бъде премахнат. В случая, от данните по делото е безспорно установено, че жалбоподателите са собственици на процесните тавански помещения, в който е осъществен незаконния строеж. Същите се явяват и възложители по смисъла на чл. 161 от ЗУТ. Собствеността върху тях са придобили на 15.07.2016г. по силата на нотариален акт № 69/2016г. за покупко-продажба. Следователно законосъобразно е посочено, че същите са адресати на заповедта със задължение за премахване на строежа. Това е допустимо и съгласно § 3 ДР от Наредба № 13/2001 г. на министъра на РРБ за принудително премахване на незаконни строежи или части от тях от ДНСК. Поради това правилно са посочени като адресати на заповедта за премахване на изградения незаконен строеж.

Въз основа на изложеното се приема, че наличието на обект: -“Преустройство на тавански помещения № 51 и № 46“, намиращ се в УПИ І, кв. *** по плана на гр. ***, ЦГЧ, с административен адрес гр. ***** е установено по безспорен начин с констативен акт, които е и доказателство по смисъла на чл. 171, ал. 1 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК. Наличие на обекта се установява и от заключението на техническата експертиза. За изграждането му се е изисквало строително разрешение по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и одобряване на проекти, тъй като същото се явява строеж, с каквито жалбоподателите не разполагат.

Правилно административния орган се е позовал на съответната правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е постановил премахване, тъй като изграденото е без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. С оглед годината на изграждане е неприложим пар. 16 от ДР на ЗУТ и пар. 127 от ЗИД на ЗУТ. Разпоредения за премахване обект е индивидуализиран в достатъчна степен.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му и отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Искането е своевременно направено и е придружено със списък на разноските. Същото е основателно. Жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплатят на ответната страна съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Й.Я. и А.А.А.-Я., с адрес *** против Заповед № ***6/29.11.2018г. на Кмета на община ***, с която е разпоредено да премахнат незаконен строеж-“Преустройство на тавански помещения № 51 и № 46“, намиращ се в УПИ І, кв. 259 по плана на гр. ***, ЦГЧ, с административен адрес гр. *****.

ОСЪЖДА Р.Й.Я., с ЕГН ********** и А.А.А.-Я., с ЕГН **********,*** да заплатят на община *** съдебни разноски по АД № 79/2019г. в размер на 200.00 /двеста/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия: /п/