№ 173
Гр. Перник, 20.06.2019 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло И.
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно
дело № 116 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 268 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на ****“
ЕООД, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от управителя И.Д.И. против Решение № ПИ-30/31.01.2019
година, издадено от Директора на ТД на НАП София, с
което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Отказ за отмяна
на наложени обезпечителни мерки изх. № 53-06-8778 от 04.01.2019 година на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП София. Жалбоподателят твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен, поради което моли съда да го отмени.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019 година
жалбоподателя редовно призован не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019 година ответникът
по жалбата – директора на ТД на НАП София редно призован не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт М. К., която оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно изложени съображения в
оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
приложен списък.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № 6292/30.09.2015 година на основание чл. 121, ал.
1 от ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП за
обезпечаване събирането на установено и изискуемо публично вземане спрямо ****“ ЕООД е наложена обезпечителна мярка – запор върху
полуремарке /лист 26 от делото/.
Видно от Удостоверение изх. № 20190118132757
от 18.01.2019 година, издадено от Агенцията по вписванията, Търговски регистър
се установява, че дружеството – жалбоподател с Решение № 17 от 28.05.2018
година, постановено по дело № 93 по описа за 2017 година на Окръжен съд Перник
е обявено в несъстоятелност на основание чл.
632 от ТЗ, назначен е синдик, както и е спряно производството
по несъстоятелност.
С Искане за отмяна на
обезпечителна мярка вх. № 53-06-8778 от 05.12.2018 година дружеството
жалбоподател е поискало наложения запор да бъде вдигнат, тьй като е налице
хипотезата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК.
С Отказ за отмяна на наложени
обезпечително мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК публичен изпълнител при
ТД на НАП София е отказал да отмени наложените обезпечителни мерки, с мотив, че
дружеството е обявено в несъстоятелност на основание чл.
632 от ТЗ, производството е спряно, както и че е назначен е
синдик, поради което управителя И.Д.И. няма представителни функции.
С Решение № ПИ-30/31.01.2019
година, издадено от Директора на ТД на НАП София е оставена
без разглеждане жалбата на ****“ ЕООД, в несъстоятелност срещу Отказ за отмяна
на наложени обезпечителни мерки изх. № 53-06-8778 от 04.01.2019 година на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП София на основание чл.
267, ал. 2, т. 6
ДОПК, като е приел, че жалбата е недопустима.
По делото не са спорни
обстоятелствата, които се установяват от справка от Търговския регистър от 18.01.2019
година, че по отношение на ****“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност
с Решение № 15 от 27.04.2018 година,
постановено по дело № 93/2017 година по описа на Окръжен съд Перник на
основание чл.
630, ал. 1 от ТЗ, начална дата на неплатежоспобността/свръхзадължеността
12.07.2016 година. За синдик е вписан Я.П. А.. С Решение № 17 от 28.05.2018
година, постановено по дело № 93/2017 година по описа на Окръжен съд Перник
дружеството – длъжник е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване
на дейността му, запор върху цялото му движимо имущество и вземанията както и
обща възбрана върху недвижимите имоти, прекратени са правомощията на органите
на длъжника, лишава длъжника от възможността да се разпорежда с имущество,
включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване
на имуществото и разпределение на осребреното имущество, насрочено е събрание
на кредиторите. С посоченото Решение е и спряно производството по
несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като относно синдика не е
налице отбелязване че е освободен.
Предвид изложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник приема от правна страна
следното:
Жалбата до съда е подадена от
процесуално легитимирана страна ****“ ЕООД /в несъстоятелност/ като длъжник, чрез
управителя И.Д.И.. С подаване жалбата на 11.02.2019 година е спазен срока по чл.
268, ал. 2 от ДОПК, тъй като Решение № ПИ-30 е постановено на
31.01.2019 година. Оспорването е спрямо подлежащ на съдебно оспорване и контрол
за законосъобразност административен акт по аргумент от чл.
268, във връзка с чл.
267, ал. 2, т. 6 от ДОПК. С оглед на горното жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
В изпълнение на задълженията
си по чл.
168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2
от ДР на ДОПК (за служебна проверка на обстоятелствата дали
административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът), съдът констатира
следното:
Обжалваното Решение № ПИ-30/31.01.2019
година на Директора на ТД на НАП София, е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл.
266, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба,
действията на публичния изпълнител се оспорват пред директора на съответната
компетентна териториална дирекция. Съгласно чл.
8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, компетентната дирекция се определя по
седалището на юридическото лице, в случая с. Лесковец, област Перник, което
определя ТД на НАП София като компетентна дирекция.
Решението е издадено и в
изискващата се писмена форма, съдържа фактически и правни основания за
издаването му, разпореденото с него е в съответствие с предвидено в закона
правомощие на издателя му по чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК.
При постановяване на Решение №
ПИ-30/31.01.2019 година на Директора на ТД на НАП София е допуснал нарушения на
процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон.
Според чл.
267, ал. 2, т. 6, предложение първо от ДОПК
решаващият орган в 14 дневен срок от постъпването на редовна жалба се произнася
с решение, с което оставя жалбата без разглеждане, когато подателят няма
интерес от обжалването на действията на органа по принудителното изпълнение. В
случая обаче жалбата, подадена на 11.02.2019 година е подадена от името ****“
ЕООД /в несъстоятелност/, т. е. дружеството е подател и спрямо него, а не
спрямо подписалия я управител следва да се извърши преценка за наличието на
правен интерес /чл.
267, ал. 2, т. 6 от ДОПК/. Подаването на жалбата е от името
на ****“ ЕООД /в несъстоятелност/, което дружество е и длъжник в изпълнителното
производството, съответно налице е за него правен интерес да обжалва по реда на
чл.
266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител. Поради
това е неправилен извода на Директора на ТД на НАП София за липса на правен
интерес от обжалване, преценяван спрямо И.Д.И., съответно неправилно е
приложена разпоредбата на чл.
267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
На следващо място, от
разпоредбата на чл.
267, ал. 2 от ДОПК следва, че произнасянето на решаващият
орган с решение се следва спрямо редовна жалба. В случая жалбата е била
нередовна. Правилно решаващият орган да е констатирал, че подписалият жалбата И.Д.И.
няма представителна власт спрямо ****“ ЕООД – в несъстоятелност поради факта на
вече назначен синдик, който е по вече спряно производство по несъстоятелност към
датата на подаване на жалбата. От анализа на чл.
632, ал. 1 от ТЗ може да се направи извод, че хипотезата
липса на средства за развитието на производството имплицитно съдържа и
разбирането, че масата на несъстоятелността по чл.
614 ТЗ не може да бъде формирана поради което отсъства
основание за назначаване на синдик, освен при възобновяването му по реда на чл.
632, ал. 2 от ТЗ /Определение № 274 от 16.04.2013 г. на ВКС
по ч. т. д. № 718/2012 г., II т. о., ТК/. Аналогични съображения са относими и
към приетата за приложима в случая хипотеза на недостатъчност на наличното
имущество на длъжника за покриване на разноските по производството, при която
на основание чл.
632, ал. 1 от ТЗ е спряно. При спряното производство по
несъстоятелност синдикът би могъл да реализира функциите си,съответно същият има
право да представлява дружеството, вкл. да подава от негово име жалба против по
действия на публичния изпълнител.
Подписването на жалбата от
лице, което няма представителна власт по отношение на подателя й, както е в случая
прави жалбата нередовна /чл.
145, ал. 1, т. 5 от ДОПК/.
Последното е обуславяло задължение за ответният административен орган да
предостави възможност за отстраняване на нередовността по реда на чл.
147, ал. 2, във връзка с чл.
145 от ДОПК. В разпоредбата на чл.
147 от ДОПК са уредени действията на компетентния да разгледа
жалбата орган при просрочена или нередовна жалба, приложими в случая по
аргумент от чл.
144, ал. 2 от ДОПК според която разпоредбите на глава
седемнадесета /общи разпоредби/, дял трети /обжалване/ се прилагат в
производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако
не е предвидено друго.
Автоматична последица от
обявяването в несъстоятелност е десезирането на всички органи на управление на
длъжника – чл.
711, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ТЗ. При обявяването на дружеството в несъстоятелност,
неговите органи на управление продължават да съществуват, но с ограничен обем
правомощия, посочени в ТЗ. Ограничената от несъстоятелността дееспособност е
сведена единствено до упражняване на две групи права. На първо място, длъжникът
може да осъществява правата, които изрично са му предоставени от закона в производството
по несъстоятелност. Целта на тези права е да се защитят интересите на длъжника
срещу действия и бездействия на синдика и на общото събрание на кредиторите.
Тези права се упражняват от органите на управление на дружеството съобразно
разпределението на правомощията помежду им отпреди обявяването на
несъстоятелността, установено от ТЗ и учредителните актове. Отделно от
гореизложеното, органите на управление запазват всички свои правомощия, които
не са изрично предоставени на синдика /чл.
635, ал. 3, във връзка с чл.
658 от ТЗ/ и осъществяването на които е съвместимо с целите
на производството по несъстоятелност /В този смисъл е и съдебната практика,
вкл. изразена в Решение № 3142 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 13936/2013
г., VII о.; Решение № 118 от 29.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2836/2017 г., II
т. о., ТК/. Според последно посоченото решение десезирането по чл.
711, ал. 1, т. 4 от ТЗ не обхваща правомощия на органите да
представляват длъжника с цел защита на неговите интереси в производството по
несъстоятелност и в свързаните с него производства. В случая възможността за
обжалване от длъжника по реда на чл.
266 от ДОПК на действия на органа по принудително изпълнение,
цели защита интересите му. В случая търсената защита по реда на чл.
266 от ДОПК не се предполага несъвместима с целите на производството
по несъстоятелност, което в случая производство по несъстоятелност е спряно.
Следователно факта на десезиране на органите на управление на ****“ ЕООД в
несъстоятелност и докато е спряно производството по несъстоятелност, не
обуславя пречка последните да представляват дружеството в изпълнителното
производство, каквото е образуваното в случая спрямо него по реда на ДОПК с цел
защита на неговите интереси.
Предвид изложеното и при
възприемане извода на Директора на ТД на НАП София за липса на представителна
власт на И.Д.И. да представлява ****“ ЕООД, в несъстоятелност, административния
орган е следвало да даде възможност на синдика на дружеството Я. П. А. да
потвърди или не извършените от името на същото процесуални действия без
представителна власт, и едва след това, в зависимост от това дали действията ще
бъдат потвърдени или не, да пристъпи към разглеждане, съответно оставяне без
разглеждане на жалбата, с която е бил сезиран. Като не е процедирал по този ред
Директорът на ТД на НАП София е допуснал процесуално нарушение на чл.
267, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 147, ал. 2 от ДОПК,
което се явява съществено. Това обстоятелство, наред с постановяване на Решение
№ ПИ-30/31.01.2019 година в противоречие с чл.
267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, налага отмяната му като
незаконосъобразно.
Изложеното налага оспореният
административен акт да бъде отменен изцяло, съответно и делото като преписка да
бъде изпратена на административния орган за разглеждане на жалбата по същество.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
268 от ДОПК, настоящия съдебен състав на Административен съд
- Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № ПИ-30/31.01.2019 година, издадено от
Директора на ТД на НАП София, с което е оставена без
разглеждане жалбата на ****“ ЕООД, в
несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
управителя И.Д.И. срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №
53-06-8778 от 04.01.2019 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП
София, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТД на НАП София за
постановяване на акт, при съобразяване на изложените в настоящето решение
съображения, които са задължителни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
Съдия: