Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

гр. Перник, 27.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа административно дело № 145/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 215, във вр. с чл. 196, ал. 4 от ЗУТ.

Образувано е по жалба, подадена от Потребителна кооперация „***“ – гр. Батановци, ЕИК 000372328, с адрес: гр. Батановци, ул. Христо Смирненски № 13, представлявана от З.К.Г. – председател на управителния съвет срещу Заповед № 186/06.02.2019 г., издадена от кмета на община Перник, с която е наредено на жалбоподателя да премахне доброволно и за своя сметка обект „Масивна стопанска сграда“, изградена в УПИ ІІІ – общински, кв. 22 по плана на с. ***.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради отсъствие на визираните в закона фактически основания за издаването и. Оспорена е констатацията на административния орган, че сградата е негодна за използване и обитаване, и съществува опасност от самосрутването и. Твърди се, че тя може да бъде поправена и заздравена, което изключва наличието на основание за премахването и. Искането към съда е да отмени обжалвания административен акт.

Административният орган – кмет на община Перник в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК не е изразил становище.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Н. поддържа жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Искането към съда е - да го отмени. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Евтимова, оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Искането към съда е отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане направените съдебни разноски.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, при спазване срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, против подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 196, ал. 4 от ЗУТ административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Административната преписка е образувана във връзка с докладна записка с вх. 18/СЛУ-6777/04.10.2018 г., подадена от кмета на с. ***, общ. Перник до кмета на община Перник, с която последният е уведомен за саморазрушаваща се сграда, собствена на ПК „***“, изградена в УПИ-ІІІ-486, кв. 22 по плана на с. ***, собствен на община Перник.

Със заповед № 1699/24.10.2018 г., издадена от кмета на община Перник е назначена комисия, в състав: Силвия Тодорова – младши експерт в отдел ИПКС, Сашка Василева – главен експерт в отдел ИПКС, Диана Тодорова – старши специалист в отдел ИПКС и представители на отдел ОСКТТЗ, на РД „ПБЗН“ – Перник и РЗИ – Перник, за извършване на оглед на сградата, като такъв е насрочен на 08.11.2018 г. от 10.00 ч. Заповедта е връчена лично на законния представител на жалбоподателя на 01.11.2018 г., което е удостоверено с приложена обратна разписка.

На 08.11.2018 г., определената комисия, в присъствието на представител на собственика на сградата – З.Г. – председател на ПК „***“ и кмета на община ***, е извършила оглед и цялостна проверка на строежа, представляващ „Масивна стопанска сграда“, находяща се в УПИ ІІІ, кв. 22 – общински по плана на с. ***. За установеното е съставен констативен протокол № 1-1699/08.11.2018 г. В него е отразено, че строежът е собственост на ПК „***“, което е удостоверено с нотариален акт № 189, т. І, рег. № 2945, дело № 183/2003 г. на нотариус, с район на действие ПРС и е изграден в УПИ ІІІ, кв. 22 по плана на с. ***, собствен на община Перник, за който е съставен акт за частна общинска собственост № 6434/2010 г. Констатирано е, че сградата е масивна, едноетажна. Изградена е през 1962 г. и е с площ от 534 кв. м. Основите са изпълнени от каменна суха зидария и около 30 сантиметров бетонов пояс. Стените са от единични и четворни тухли. Налични са пукнатини по мазилките и по тухлената зидария. Мозаечната настилка на кота 0 е с пукнатини по цялата дължина. По стените има големи участъци с влага, мухъл и паднала мазилка. Таванската плоча е стоманобетонова, в много лошо конструктивно състояние, видимо провиснала, в резултат на теч от покрива с оголена и силно корозирала армировка. Тухлените зидове са носещи, като вътрешно са констурирани стоманобетонови греди, които са с оголени и корозирали армировки. Дървената покривна конструкция е в лошо състояние в резултат на течове. Покривът на места е пропаднал и липсва. В отделни участъци липсват керемиди, а в други са счупени. Силно корозирали са улуците и водосточните тръби. Инсталациите са премахнати и сградата не е захранена с ток и вода. Комините са разрушени от земетресението през 2012 г. Изводът на комисията е, че сградата е опасна в конструктивно отношение и не може да бъде заздравена. Не може да понесе натоварването от запазените елементи на покривната конструкция. Деформациите на плочата са над допустимите. С констатациите е запознат председателя на ТПК „***“, за което е положил подпис в протокола и е посочил, че няма възражения.

На 06.02.2019 г. кметът на община Перник е издал оспорения индивидуален административен акт. В него са приети изцяло фактите, отразени на комисията в съставения на 08.11.2018 г. констативен протокол. Въз основа на които е счетено, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 и ал. 6 от ЗУТ и е разпоредено премахването на процесната сграда, като застрашена от самосрутване, вредна в санитарно-хигиенно отношение, опасна за живота и здравето на обитателите, без възможност да бъде поправена, заздравена и хигиенизирана.

Заповедта е връчена на жалбоподателя, чрез законния му представител на 19.02.2019 г., което е удостоверено с обратна разписка.

За установяване на правно-релевнтните факти, в съдебното производство са допуснати и изслушани съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С.П.С. и повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.Й.Е.. Изводите на двете вещи лица са идентични и съдът ги кредитира изцяло. Заключенията им са изготвени след запознаване с всички доказателства, съдържащи се в административната преписка и извършен оглед на място. Направените в тях констатации са пълни и обосновани. Дадени са от специалисти с необоходимите професионални знания и опит. От тях се установява, че процесната сграда е изградена през 1960 г. – 1962 г. и представлява масивна едноетажна производствена сграда – фурна – хлебопекарна, със застроена площ от 534 кв. м. Конструкцията и е стоманобетонова скелетна – колони и греди, стоманобетонови плочи, основи от каменна зидария, стени от тухлена зидария с дебелина 25 см., измазани с варова мазилка, пода на производствените помещения е от бетонова настилка, покрита с мозайка. Покривната конструкция е дървена – дървени главни и второстепенни греди, дървени стойки, закрепени пространствено с дървени клещи, столци и ребра, обшивка с летви и покрита с керемиди. Таванът в производствената зала е стоманобетонова плоча с напречен отвор от 7 метра. Изпълнени са стоманобетонови рамки през 5 метра, решени със стоманобетонови колони в зида и обратни стоманобетонови греди, носещи плочата. Изпълнена е средна стоманобетовона надлъжна греда с размери 30/80 см, която е по дължината на производствената зала и поема натоварванията от плочите на помещенията и тези от конструкцията на пещите и технологичното оборудване към тях. Вещите лица са констатирали, че външно сградата е олющена, няма опасни пукнатини, наблюдават се такива в тухлените зидове; шапките на 3 броя комини са паднали и са пробили покрива около тях, като има счупени керемиди, ребра и дъсчена обшивка; от наводняването през последните години покривът около комините е компроментиран на площ около 6 кв. м.; дограмата е стара, дървена, със счупени стъкла; частично провиснала/около 2 кв. м./ е стоманобетоновата плоча, с оголена армировка около комин – отдушник; частично нарушена е конструкцията, напукана е плочата, оголена е армировката, демонирана е дограма на пристройката към основната сграда. Няма недопустими пукнатини и нарушения в целостта на основната носеща конструкция. Носещата конструкция на дървения покрив е здрава, няма недопустими провисвания на покривната конструкция. Електрическата инсталация е демонтирана, проводниците са изскубани, прекъснати са електричеството и водата към сградата.

Изводите на вещите лица са, че с оглед настоящото техническо състояние, сградата е негодна за използване и експлоатация и не отговаря на санитарно-хигиенните изисквания, но не е опасна и не е пред самосрутване. Конструкцията и е здрава и се нуждае от основен ремонт. Има остатъчна експлоатационна годност и може да се експлоатира след обстойно обследване и изготвяне на технически паспорт за енергийна ефективност и проект за основен ремонт. Необходими са строително-монтажни работи, с които сградата ще бъде заздравена и поправена. Това са: частично възстановяване на дървения покрив, подмяна на счупените керемиди, смяна на улуци, частично укрепване на провисналата плоча, частично укрепване на плочата на пристройката, ремонт на дървената дограма и смяна на счупените стъкла, изрязване и почистване на храстите в непосредствена близост до сградата, изпълнение на предпазен бетонов тротоар за изолиране на повърхностните води.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 195, ал.6 от ЗУТ компетентен да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, е кметът на община. Оспореният административен акт е издаден от кмета на община Перник, който е компетентният за това административен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите, виизрани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът на акта, фактическите и правните основания за издаването му. Съдържа ясно и конкретно разпореждане за задълженията, които следват от него, срокът и начинът на изпълнението им. Разяснен е редът и срокът за обжалването му. Подписан и датиран е. Затова съдът приема, че при издаването му е спазено изискването на закона за форма и съдържание.

Специалните административно производствени правила, които следва да спази административния орган при издаване на оспорената заповед, са регламентирани в чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. В съответствие, с изискването на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ административното производство е започнало с издаването на нарочна заповед от кмета на община Перник, с която е назначена комисия за извършване на оглед на място и проверка по документи относно процесния строеж. Заповедта е връчена на собственика на строежа, предмет на проверката, чрез законния му представител, с което административният орган е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за образуваното производство.

Съгласно разпоредбите на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ задълженията на назначената комисия са: да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, да изслуша заинтересованите лица, да състави протокол, в който да отрази констатациите си, да предложи на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В настоящия случай комисията е извършила оглед на място и е събрала относимите към предмета на административното производство писмени доказателства. Не е изпълнила, обаче задължението си да изслуша заинтересованото лице – собственика на сградата. Съдът счита, че уведомяването му за началото на административното производство, осигурената му възможност да присъства на огледа, както и запознаването му с констатациите на комисията не са достатъчни, за да се приеме, че е изпълнена разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, вменяваща задължение за изслушването му. Отсъстват данни по преписката той да е бил поканен за това или изрично да му е дадена възможност да вземе становище след запознаване с целия доказателствен материал. Съдът не приема за такова, отразяването в констативния протокол, че е запознат с констатациите и няма възражения по тях. Още повече, че в него липсва дължимата съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗУТ от комисията конкретна препоръка към административния орган – строежът да се поправи, заздрави или премахне. При това положение жалбоподателят е бил запознат само с фактите, които комисията е приела за установени, но не и с изводите, които е направила въз основа на тях и които е длъжна да отрази в протокола. По тази причина съдът намира, че не е изпълнено, не само изискването на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованата страна, но е нарушена и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от АПК за осигуряване възможност на страната да изрази становище по събраните доказателства. В случай, че посочените административно-производствени правила бяха спазени, жалбоподателя би могъл да заяви възраженията, които е релевирал пред съда – за наличие на възможност сградата да се поправи и заздрави, още в хода на административното производство, и съответно административният орган да събере необходимите доказателства за преценка на основателността им.

Следва да се отбележи и това, че дори при отсъствие на направено от страната възражение, административният орган, преди да издаде заповед за премахване на строежа, по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, е бил длъжен да обсъди има ли възможност той да бъде поправен и заздравен. В тази връзка основателно е оплакването на жалбоподателя, че в оспорената заповед не са посочени фактите, на които административният орган основава извода си, че строежът не може да бъде поправен и заздравен. Посочените обстоятелства са част от основанието за издаване на обжалвания индивидуален административен акт. Това следва от съдържанието на разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която кметът на община издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Видно е, че за наличие на основание за премахване на стоеж е необходимо, при условията на алтернативност, той да бъде: опасен за здравето и живота на гражданите; да е негоден за използване; да е застрашен от самосрутване; да създава условия за възникване на пожар; да е вреден в санитарно – хигиенно отношение. И едновременно с това техническото му състояние да е такова, че да не може да бъде поправен или заздравен. В настоящият случай и двете вещи лица, изслушани по делото са дали обоснован и категоричен извод, че процесният строеж – „Масивна стопанска сграда“ – фурна – хлебопекарна, макар и да негодна за ползване и експлоатация, и несъответстваща на хигиенно-санитарните изисквания, в настоящото и състояние, може да бъде заздравен и поправен чрез извършване на посочените в двете заключения строително ремонтни работи. Отсъствието на едно от посочените в закона кумулативни изисквания за издаване на оспорения административен акт, води до неговата материална незаконосъобразност.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение по административни дела по ЗУТ, каквото е настоящото, е 600 лв. Видно от приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие със сериен № 08915 от 28.02.2019 г. уговореното между жалбоподателя и процесуалният му представител – адвокат Н., възнаграждение е в размер на 400 лв. и е заплатено на две вноски от по 200 лв., в брой, на 28.02.2019 г. и на 06.04.2019 г. Следователно претендираното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер по-нисък от предвидения минимален такъв в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., поради което не е прекомерен. Затова в полза на жалбоподателя следва да се присъдят всички направени от него съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 750 лв./50 лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 400 лв. – адвокатско възнаграждание/.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № 186/06.02.2019 г., издадена от кмета на община Перник, с която е наредено на Потребителна кооперация „***“ – гр. Батановци, ЕИК 000372328, с адрес: гр. Батановци, ул. Христо Смирненски № 13, представлявана от З.К.Г. – председател на управителния съвет да премахне доброволно и за своя сметка обект „Масивна стопанска сграда“, изградена в УПИ ІІІ – общински, кв. 22 по плана на с. ***, общ. Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК община Перник, представлявана от кмета – Вяра Церовска да заплати на Потребителна кооперация „***“ – гр. Батановци, ЕИК 000372328, с адрес: гр. Батановци, ул. Христо Смирненски № 13, представлявана от З.К.Г. – председател сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляващи направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: