Р Е Ш E
Н И Е
№ 202
Гр. Перник, 12.06.2019
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 171/2019
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 – чл. 298 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и се разглежда в закрито заседание, съгласно чл. 297, ал. 1, във връзка с чл. 234, ал. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на С.В.К.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Л.Р. *** срещу неизпълнение на Заповед № ***
от 05.10.2017 година на кмета на община Радомир. Жалбоподателят твърди, че със
Заповед № *** от 05.10.2017 година кмета на община Радомир е учредил право на
преминаване на настоящия жалбоподател през УПИ № ***, по плана на с. Старо
село, собственост на П. М. Б. и К. М. К. по нотариален акт № ***/26.09.1989 година и е наредил
на собственика на имота, който се обслужва от учреденото право на преминаване С.В.К.
да не влошава условията на застрояване на поземления имот, да препятства
установения начин на трайно ползване, както и да засяга разрешените строежи или
съществуващи сгради. Заявява, че многократно е отправял молби до кмета на
община Радомир да изпълни издадената заповед, но до датата на подаване на
жалбата е налице бездействие от органа по изпълнение. Моли съда да задължи
кмета на община Радомир да изпълни Заповед № *** от 05.10.2017 година, като
определи за това срок. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът – кмета на Община Радомир в дадения от съда
срок, не взема становище по жалбата.
Административният съд – Перник в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Със Заповед № *** от 05.10.2017 година кмета на община
Радомир е учредил право на преминаване на настоящия жалбоподател през УПИ № ***, по плана на с. Старо
село, собственост на П. М. Б. и К.М.К. по нотариален акт № ***/26.09.1989 година и е наредил
на собственика на имота, който се обслужва от учреденото право на преминаване С.В.К.
да не влошава условията на застрояване на поземления имот, да препятства
установения начин на трайно ползване, както и да засяга разрешените строежи или
съществуващи сгради.
Със Заявление вх. № ***от 14.02.2019 година настоящия
жалбоподател е поискал от кмета на Община Радомир да изпълни издадената
заповед, с която на жалбоподателя е учредено право на преминаване през имота на
П. M. Б. и К. М. К. по нотариален
акт № ***/26.09.1989 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 267 от АПК, на
изпълнение по реда на АПК подлежат изискуемите задължения, породени от
изпълнителните основания, предвидени в АПК или в друг закон. Едно от
изпълнителните основания, предвидени в АПК, са влезлите в сила или подлежащи на
предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове /аргумент
чл. 268, т. 1 от АПК/.
В конкретния случай изпълнително основание
по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК
е Заповед № *** от 05.10.2017 година
кмета на община Радомир, по която е налице бездействие от органа по
изпълнението. В тази връзка е настоящият съдебен състав намира за основателно
твърдението на жалбоподателят за бездействие на органа по изпълнението, предвид
разпоредбите на АПК. Следва да се има предвид че изпълнителното производство е
по реда на АПК, а не на ГПК, тъй като касае за изпълнение на издаден
административен акт от съответен административен орган. Както се посочи по –
горе по силата на чл. 268 от АПК
изпълнителни основания по този кодекс са влезлите
в сила или подлежащи на предварително изпълнение: 1. индивидуални или общи
административни актове; 2. решения, определения и разпореждания на
административните съдилища и 3. споразумения пред административните органи или
пред съда. В настоящия случай изпълнителното основание е Заповед № *** от
05.10.2017 година кмета на община Радомир, като издателят на акта не го
изпълнява, въпреки вмененото му задължение, и въпреки, че издадената заповед е
годен административен акт за изпълнение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 298, ал. 1 от АПК настоящия
съдебен състав намира, че следва да задължи органа по изпълнението – кмета но
Община Радомир да извърши дължимото съобразно разпоредбите на АПК, касаещи
изпълнението на Заповед № ***/05.10.2017 година на кмета
на Община Радомир. В тази връзка съгласно чл. 298, ал. 1 изр. последно от АПК
съдът намира, че следва съответно да определи срок за изпълнение на дължимото,
като намира, че 3 месеца е разумен такъв срок, с оглед действието които следва
да се извършат, за да се приключи изпълнението на Заповед № *** от 05.10.2017
година кмета на община Радомир.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и претендирането на разноски
от страна на процесуалния представител на жалбоподателят, следва да се осъди
ответника да заплати на жалбоподателят разноските по настоящото производство в
общ размер на 760 лева, от които 10.00 лева платена държавна такса и 750 лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 07169 от
05.04.2019 година.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА кмета на Община Радомир, като орган по изпълнението
да извърши дължимите действия по изпълнение на Заповед № *** от 05.10.2017
година кмета на община Радомир, с която е учредил право на преминаване на
настоящия жалбоподател през УПИ № ***, по плана на с. Старо село, собственост
на П. М. Б. и К. М. К. по нотариален
акт № ***/26.09.1989 година и е наредил на собственика на имота, който се
обслужва от учреденото право на преминаване С.В.К. да не влошава условията на
застрояване на поземления имот, да препятства установения начин на трайно
ползване, както и да засяга разрешените строежи или съществуващи сгради, като
определя срок за това от 3 /три/ месеца от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Община Радомир да заплати на С.В.К. с ЕГН ********** ***
сумата в размер на 760.00 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 298, ал. 4 от АПК.
Съдия: