Р
Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Перник,
26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и участието на
прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 206 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба на С.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***,
чрез пълномощника му адв. Г.Б. ***, против „Регионална дирекция по горите –
Кюстендил“, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, бул. България №
33.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 700,00 лв. /седемстотин лева/, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в
производство по оспорване на Наказателно постановление № ****, което е отменено
като незаконосъобразно след разглеждането му по съдебен ред, ведно със
законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на дължимото, както и направените разноски.
Ищецът
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът е издал спрямо него
Наказателно постановление № ****, което е обжалвано по съдебен ред в
производството по АНД № 685/2018 г. по описа на Районен съд Перник, а после и
по КАНД № 629/2018 г. по описа на Административен съд Перник. В двете
производства Т. е бил представляван от адвокат, комуто е заплатил
възнаграждение в общ размер на 700,00 лв. /седемстотин лева/. Тъй като
наказателното постановление е отменено същият претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от 700,00 лв. /седемстотин лева/, представляващи
платено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред двете
съдебни инстанции.
В подкрепа на твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по опис и
моли да бъдат изискани и приобщени към делото АНД № 685/2018 г. по описа на
Районен съд Перник и КАНД № 629/2018 г. по описа на Административен съд Перник.
В съдебно заседание, ищецът – редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Г.Б. с пълномощно по
делото. Последният поддържа исковите претенции и моли съда да ги уважи като
основателни и доказани. Претендира и направените по настоящото дело съдебни
разноски и на основание чл.80 от ГПК прилага списък на същите.
Ответникът Регионална дирекция по горите - Кюстендил, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А., моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни
съображения излага в представения отговор на исковата молба.
Прокуратурата на
Република България, чрез Окръжна прокуратура Перник- редовно призована и представлявана от прокурор Николай Цветков, изразява
становище, че исковете са доказани по основание и размер, поради което следва
да бъдат уважени.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че директора
на Регионална дирекция по горите-Кюстендил е издал срещу ищеца Наказателно постановление № ****, с което му е наложил административно
наказание глоба. Същото е било обжалвано по съдебен ред, за което пред Районен
съд Перник е образувано АНД № 00685/2018 г. по описа на същия съд и КАНД № 629/2018 г. по описа на Административен съд Перник. Делото е
приключило с влязло в сила Решение № 466/09.01.2019 г., с което Наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразено.
В съдебното
производство по АНД № 00685/2018 г. на Районен съд Перник С.В.Т. е бил
представляван от адв. Г.Б., въз основа на Договор за
правна защита и съдействие от 29.03.2018 г., в който изрично е отбелязано, че е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
В производството
по КАНД № 629/2018 г. по описа на Административен съд
Перник Т. отново е била представляван от адв. Г.Б. въз основа на Договор за
правна защита и съдействие от 12.12.2018 г., в който изрично е отбелязано, че е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства:
АНД № 685/2018 г. по описа на Районен съд Перник, съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № **** на директора на „Регионална дирекция по
горите – Кюстендил“ – гр. Кюстендил; Решение № 508/19.10.2018 г. по АНД № 00685/2018
г. по описа на Районен съд Перник; Решение № 466/09.01.2019 г. по КАНД № 629/2018
г. по описа на Административен съд Перник; договори за правна защита и
съдействие, сключени между С.В.Т. и адв. Г.Б. на 29.03.2018 г. и на 12.12.2018
г.
От
правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по иска: „Регионална дирекция по
горите-Кюстендил“ – гр. Кюстендил, в качеството му на държавен орган, издал
административен акт, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен ред.
Разгледан по същество,
той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на
наказателното постановление, което след протекло съдебно производство е
отменено частично като незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Тъй
като имуществената отговорност по този
закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия
състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни
актове, действия и бездействия са причинени вредите (чл.7
от ЗОДОВ). Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154,
ал.1 от ГПК, вр. чл.144
от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а
за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ в процесния случай и с
оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който
и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения
иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай,
съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № ****, издадено от директора на „Регионална дирекция по горите –
Кюстендил“ – гр. Кюстендил представлява административен акт. Същият е оспорен
по съдебен ред, за което е образувано АНД № 00685/2018 г. по описа на Районен
съд Перник. С Решение № 508/19.10.2018 г. по същото дело /АНД № 00685/2018 г./ съдът
е отменил наказателното постановление, с което на жалбоподателя е била наложено
административно наказание глоба.Същото е обжалвано пред Административен съд
Перник в производството по КАНД № 5629/2018 г. С Решение № 466/09.01.2019 г. по
същото дело /КАНД № 629/2018 г./, съдът е потвърдил решението на Районен съд
Перник. С оглед на изложеното, отмененият в съдебните производства
административен акт попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с
това е изпълнено и условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК
– административният акт да е отменен по „съответния ред“ /обжалване по
административен и/или съдебен ред/, във връзка с което, лицето е ползвало
адвокатска защита. Взаимната връзка между издадения акт, който лицето оспорва,
и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те
се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото никой не би
търсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му
права и интереси.
От друга страна,
от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от съдействие от 29.03.2018 г.,
а и от материалите по АНД № 00685/2018 г. на Районен съд Перник е видно, че
ищецът е бил представляван от адв. Г.Б. и му е заплатил за това адвокатско
възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. Същевременно, от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от съдействие от 12.12.2018 г.,
представен в производството по КАНД № 629/2018 г. по описа на Административен
съд Перник се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
представителство пред касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Вписването има характер на разписка, поради което следва да се приеме, че
разходът е направен и доказан. Респективно, следва, че е налице вреда, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като
незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на С.В.Т. е доказан не само по
основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и
репарира действително причинени на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство,
в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен
акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 27.03.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Същевременно, ищецът е направил разноски
и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и представя
списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по
същество е основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените разноски - внесената държавна такса, която видно от Разписка №
02000880395954/27.03.2019 г. е в размер на 10 лв. /десет лева/ и
възнаграждението за един адвокат, което според договора за правна защита и
съдействие от 21.03.2019 г. е 300,00 лв. /триста лева/.
Така мотивиран и
на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Регионална
дирекция по горите – Кюстендил“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, да заплати на С.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 700
/седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в производство по
съдебно оспорване на административен акт - Наказателно
постановление № ****, което е отменено като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на завеждане на исковата молба – 27.03.2019 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Регионална
дирекция по горите – Кюстендил“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
*****, да заплати на С.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 310.00
/триста и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски, от които:
300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение, и 10,00 лева – внесена
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/