Р
Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Перник,
26.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: С. ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и участието на
прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 218 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на В.И.Л. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. С.И. ***. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което
да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение в производство по оспорване на Наказателно постановление № ****.
на началника на сектор ПП при ОДМВР - Перник, което е отменено като
незаконосъобразно след разглеждането му по съдебен ред, ведно със законната
лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимото, както и направените разноски.
Ищцата
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът /чрез оправомощено
длъжностно лице – началника на сектор ПП при ОДМВР - Перник/ е издал спрямо нея
Наказателно постановление ****., което е обжалвано по съдебен ред в
производството по АНД № 65/2019 г. по описа на Районен съд Перник. В това
производство Л. е била представлявана от адвокат, комуто е заплатила
възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/. Тъй като наказателното
постановление е отменено същата претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди от 300,00 лв. /триста лева/, представляващи платено
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред съдебната
инстанция.
В подкрепа на твърденията си ищцата прилага писмени доказателства по опис и
моли да бъдат изискано и приобщено към делото АНД № 65/2019 г. по описа на
Районен съд Перник.
В съдебно заседание, ищцата – редовно
призована, не се явява. Същата се представлява от адв. С.И. с пълномощно по делото. Последната поддържа исковите
претенции и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Претендира и
направените по настоящото дело съдебни разноски, които са в размер на 310,00
лв., и на основание чл.80 от ГПК прилага списък на същите.
Ответникът: ОДМВР – Перник, редовно
призован, не изпраща представител. В постъпило по делото Становище с вх. № 1474/17.05.2019
г. процесуалният му представител главен юрисконсулт Звездалина Василева е
оспорила предявения иск и прави възражение за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение.
Прокуратурата на Република България,
чрез прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, изразява
становище, че предявените искове са основателни, поради което исковата молба
следва да бъде уважена.
Административен съд Перник, след като
обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно
заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на
нарочно доказване/, че началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник
е издал срещу ищцата В.И.Л. Наказателно
постановление № ****., с
което й е наложил административно наказание глоба. Последното било обжалвано по
съдебен ред, за което пред Районен съд Перник е образувано АНД № 00065/2019 г.
по описа на същия съд. Делото е приключило с влязло в сила Решение № 104/07.03.2019
г., с което наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно.
Същевременно, в съдебното производство по АНД № 00065/2019 г. на ПРС ищцата В.И.Л. е
била представлявана от адв. С.И., на която въз основа на Договор за правна
защита и съдействие от 19.02.2019 г. е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. и това е изрично отбелязано в него.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства:
АНД № 00065/2019 г. по описа на ПРС, съдържащо административнонаказателната
преписка по издаване на Наказателно постановление № ****. на началника на
сектор ПП при ОДМВР - Перник; Решение № 104/07.03.2019 г. по АНД № 00065/2019 г.
на ПРС; Договор за правна защита и съдействие, сключен между В.И.Л.
и адв. С.И. на 19.02.2019 г.;
Пълномощно от В.И.Л..
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправнолегитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по иска ОДМВР - Перник, в
качеството му на юридическо лице /чл.37, ал.2 от ЗМВР/, което е издало
незаконосъобразния административен акт.
Разгледан по същество,
той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени
вредите /чл.7 от ЗОДОВ/. Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе
главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения
иск, а за съда съществува задължение да
приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в процесния
случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна
даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който
и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения
иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай,
съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № ****.
издадено от длъжностно лице при ОДМВР - Перник представлява административен акт. Неговата незаконосъобразност е установена и доказана в
съдебното производство по АНД № 00065/2019 г. по описа на ПРС, приключило с
влязлото в сила Решение
№ 104/07.03.2019 г. С оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният
акт да е отменен „по съответния ред“ /обжалване по административен и/или
съдебен ред/, във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита.
За пълнота на
изложението и в отговор на възраженията на ответника следва да се посочи, че
законът не въвежда изискване за задължително участие на адвокат, но това е
право на лицето, от което то може да се възползва във връзка със защита на
интересите си, накърнени именно от административния акт, който се обжалва.
Следователно, дължимият и платен хонорар е непосредствена последица от него, а
не неприсъщ или луксозен разход. Взаимната връзка между издадения акт, който
лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото
никой не би търсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
законните му права и интереси.
От друга страна,
от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от 19.02.2019 г., а и от
материалите по АНД № 00065/2019 г. на ПРС е видно, че ищцата е била
представлявана по същото от адв.С.И., на която е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. Този факт е отбелязан в договора, поради
което следва да се приеме, че вписването има характер на разписка. С оглед на
това, както и предвид горните съображения, следва че е налице вреда, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като
незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на Л. е доказан не само по основание, но
и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира
действително причинени на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е
отменен като незаконосъобразен издаден срещу нея административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 28.03.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Същевременно обаче ищцата е направила
разноски и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и
представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано
по същество е основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
внесената държавна такса, която видно от вносната бележка от 28.03.2019 г. е в
размер на 10,00 лв. /десет лева/, както и възнаграждението за един адвокат,
което според договора за правна защита и съдействие от 28.03.2019 г. е 300,00
лв. /триста лева/.
Така мотивиран и на
основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд - Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на В.И.Л.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представяваща обезщетение
за причинени имуществени вреди в производство по оспорване на Наказателно постановление № ****., издадено от длъжностно лице при ОДМВР –
Перник и отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 104/07.03.2019
г. по АНД № 00065/2019 г. по
описа на ПРС, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба пред съда – 28.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на В.И.Л.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 310,00 лв. /триста и десет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ -
внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/