Р
Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр.
Перник, 24.06.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия
Димитрова
при
секретаря Е. В. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 221 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ЗСПЗЗ/.
Образувано
е по касационна жалба на Ц.С.В. *** и съдебен адрес:*** /чрез адв. Й.Й. ***/,
против Решение № 3/24.01.2019 г. по адм.дело № 2/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение
№ 2650/23.08.2017 г. на Общинска служба по земеделие – Перник по чл.19, ал.8 от
ППЗСПЗЗ за определяне стойността на обезщетението на наследниците на С. В. И..
В
жалбата се сочи, че решението е постановено при неправилно прилагане на
материалния закон, както и че същото е незаконосъобразно, поради наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по неговото издаване.
Излага се, че Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни
цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. ДВ,
бр.64/1998 г., дава само основата за определяне на обезщетението в случаи като
процесния, но няма пречка да се определи и по-високо обезщетение от
определеното в нея, когато разликата между стойността съществено се разминава и
е много по-ниска от пазарната стойност на имота. С оглед на това касаторът моли
за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго, с
което да бъде уважена жалбата му срещу Решение № 2650/23.08.2017 г. на Общинска
служба по земеделие – Перник по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Ответникът
- Общинска служба по земеделие – Перник, в представен по делото Отговор на
касационна жалба с рег. № 9033/25.03.2019 г., възразява срещу жалбата, счита
същата за неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, процесуалният му
представител Л. Л. – директор на дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки резурси“ в ОД „Земеделие“ – Перник, също
моли за оставяне в сила на решението на Районен съд – Перник, респ. отхвърляне
на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Перник дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като
правилно.
Административен съд – Перник, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, след съвещание, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК
- страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. За установяване на касационните основания за
обжалване не са представени писмени доказателства.
В пределите на извършената
касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено по допустима жалба от
компетентен съд и в предвидената от закона форма.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд –
Перник е приел за установено, че с Решение № 2381 от 30.03.2012 г. /л.5 от
делото/ е признато правото на собственост на наследниците на Славчо В. Игнатов
и е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници за нива от 3,441 дка, четвърта категория,
находяща се в землището на с. Рударци, местността Капенешките, на основание чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ, поради
изпълнени мероприятия - улици и застроени парцели. Върху решението е направено
отбелязване, че е влязло в законна сила на 25.04.2012 г. Не се твърди и няма
данни то да е било обжалвано, поради което съдът е приел, че то е влязло в сила
на удостоверената върху него дата.
На основание чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ,
ОСЗ е издала обжалваното по делото решение /л.23/, с което е определила
стойността на обезщетението за признатото, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи съобразно посочения по-горе административен
акт, а именно: за 3,441 дка, IV-та категория - 2632 лева. В него
административния орган е посочил на правоимащите, че подлежат на обезщетяване
със земя и/или с поименни компесационни бонове.
От правна страна районният съд е
приел, че определянето на стойността на обезщетението е изцяло нормативно
регламентирана дейност, която следва да се извършва без да се допускат
нарушения на правилата на Наредба за условията и реда за установяване на текущи
пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64 от 1998 г., с
последващи изменения и допълнения, включително и в заглавието й /Наредба за реда за определяне на цени
на земеделските земи -
ДВ, бр. 75 от 2006 г./, тъй като в нея са нормативно регламентирани критериите
и условията за определяне размера на обезщетението за земеделските земи, в т.ч.
и по чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ, както и за тези,
включени в урбанизираната територия, тъй като при определяне стойността на
обезщетението се взема предвид характера на земята към момента на внасянето й в
ТКЗС при хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ. Съдът е отбелязал, че всяка друга
промяна в характера и предназначението й са неотносими.
Отделно, за да мотивира решението
си, първоинстанционният съд е отбелязал, че приетата по делото експертиза /л.78
– 82 вкл./ установява с категоричност, че при определянето на стойността на
обезщетението административният орган е спазил законовите изисквания, както и
че оценката по пазарни цени е неотносима в настоящото производство.
От страна на жалбоподателя не са
ангажирани, нито са посочени други доказателства, въз основа на които да се
направи извод, че при постановяване на оспорвания административен акт и
определяне на размера на дължимото обезщетение за признато, но невъзстановено
право на собственост върху процесната земя, органът по поземлена собственост е
допуснал нарушение на материалноправните и процесуални норми, установени в
ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредбата за реда
за определяне на цени на земеделските земи.
С оглед на всичко гореизложено,
настоящият състав на Административен съд – Перник намира оспорваното решение за
правилно. Въз основа на правилно установени факти и след анализ и преценка на
всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и
съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата
инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Възраженията
на касатора са идентични с тези, направени пред първата инстанция, били са
обсъдени от районния съд, като са изложени обосновани и съответстващи на закона
мотиви.
По
изложените съображения касационната инстанция намира, че Районен съд – Перник е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен
в сила като допустим, обоснован, правилен и изцяло съобразен със закона.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
предл. 1 от АПК, Административен съд - Перник, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/24.01.2019 г., постановено по адм.дело № 2/2018 г. на Районен
съд – Перник, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ц.С.В. *** и
съдебен адрес:*** /чрез адв. Й.Й. ***/ срещу Решение № 2650/23.08.2017 г. на
Общинска служба по земеделие – Перник по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне
стойността на обезщетението на наследниците на С. В. И..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/