Р Е Ш Е Н И Е №168

гр. Перник, 17.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

В присъствието на секретаря АННА МАНЧЕВА, с участието на прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа административно дело № 222/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Г.К.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявана от директора Димитър Илиев Попов.

Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 36/17.10.2018 г. на началника на РУ „Полиция“ – гр. Радомир при ОД на МВР – Перник му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение по 257, ал. 1 от ЗМВР. Сочи, че наказателното постановление е отменено с решение № 3/05.02.2019 г. по АНД № 364/2018 г. по описа на Районен съд - Радомир, влязло в сила на 22.02.2019 г. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което на 03.11.2018 г. е сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Сочи, че посочената сума представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 36/17.10.2018 г., издадено от началника на РУ „Полиция“ – гр. Радомир при ОД на МВР – Перник, отменен със съдебно решение 3/05.02.2019 г., постановено по АНД № 364/2018 г. по описа на Районен съд - Радомир, влязло в сила на 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постановяване на решението – 05.02.2019 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното постановление не представлява акт, действие или бездействие на администрацията, поради което не могат да се търсят вреди от адресата му, в случай, че същото е отменено. Сочи, че съгласно ЗАНН в производствата по административно наказателни дела страните нямат право на разноски, затова с претендирането им в отделно исково производство се заобикалят уредените в него процесуални правила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда. Заявява възражение за прекомерност на заплатения в административно-наказателното производство адвокатски хонорар. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално – да го уважи в по-нисък размер.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.

В съдебно заседание ищецът не се е явил и не е бил представляван. В подадена от процесуалния му представител писмена молба е заявил, че поддържа предявения иск. Искането му към съда е да го уважи. Заявена е претенция за присъждане на направените в производството съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василева, поддържа отговора. Оспорва иска. Моли съда да го отхвърли. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Любомирова счита предявения иск за неоснователен. Предлага на съда да го отхвърли.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

От изисканото и представено АНД № 364/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир се установява, че с Решение № 3/05.02.2019 г., постановено по АНД № 364/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила 22.02.2019 г., е отменено наказателно постановление № 36/17.102018 г., издадено от Началника на РУ – Радомир към ОДМВР – Перник, с което на ищеца на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Затова настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията.

Неоснователно е възражението на ответника, че наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му не е основание за търсене на отговорност, за причинените с него вреди. Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща управленска дейност, която е една формите на административна /изпълнителна/ дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Затова в обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат и наказателните постановления, отменени в с влязло в сила съдебно решение. За определяне приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Неоснователно е и възражението на ответника, че твърдените имуществени вреди не се намират в причинна връзка с издаването на незаконосъобразния акт на администрацията. Видно от приложеното АНД № 364/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир, жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат Петър Величков. Той е представлявала ищецът, в качеството му на жалбоподател по АНД № 364/2018 г. по описа на РРС. Процесуалните действия са извършвани въз основа на извършено упълномощаване от ищеца и сключен на 03.11.2018 г. договор за правна защита и съдействие, приложен към андминистративно-наказателното дело. За предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат Величков, в брой, сумата от 500 лв. Това е отразено в представения договор. Следователно, съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Настоящият състав не споделя становището на ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото производство, при положение, че ЗАНН и НПК не предвиждат присъждането на такива. Направените в административно-наказателното производство разноски се претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските в административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на причинените на другиму вреди.

Неоснователни са и възраженията на ответника, че твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.

Настоящият състав намира за основателно възражението за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът му се определя по договаряне между адвоката и довереника. Той трябва да отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния случай съгласно чл. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за осъществената от адв. Вълканов правна защита и съдействие по АНД № 364/2018 г. по описа на РРС, е 300 лв. С оглед извършените от него действия /изготвяне и подаване на жалба и явяване на преупълномощен от него адвокат в едно от двете проведени открити съдебни заседания/, фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от тази на другите дела от този вид, съдът намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно. Справедливо и обосновано би било адвокатското възнаграждение, в минимално предвидения от Наредбата размер от 300 лв. Затова и искът следва да бъде уважен до тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер, като неоснователен следва да се отхвърли.

Частично основателен е и акцесорния иск за присъждане на законната лихва. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. По делото не са ангажирани доказателства ищецът да е поканил ответника да му заплати исковата сума преди датата на подаване на настоящата искова молба. Затова забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 29.03.2019 г. От този момент ответникът дължи заплащане на обезщетение върху присъдената главница. Затова акцесорният иск е основателен за периода 29.03.2019 г. до окончателното плащане и в тази му част следва да се уважи. Неоснователен е и следва да се отхвърли за периода от 22.02.2019 г. до 23.03.2019 г.

С оглед изхода на делото и на основание 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ОДМВР – Перник следва да се присъдят направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство. Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 25.03.2019 г., ищецът е заплатил за осъщественото от адв. Вълканов процесуално представителство адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за извършената работа е 300 лв. В конкретния случай правният спор не разкрива фактическа и правна сложност по-висока от обичайната. Производството е протекло в едно открито съдебно заседание, в което адв. Вълканов не се е явила. Представил е писмени бележки, в които е изразил становище по съществото на правния спор. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА, е възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно - 300 лв. Затова на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъда възложено на ответника до размера от 300 лв. Последният следва да поеме и разноските за заплатена държавна такса в размер на 10 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК 129009856, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на Г.К.Д., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 36/17.10.2018 г., издадено от началника на Районно управление – гр. Радомир при ОДМВР – Перник, отменен със съдебно решение 3/05.02.2019 г., постановено по АНД № 364/2018 г. по описа на Районен съд - Радомир, влязло в сила на 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 500 лв., както и за заплащане на законната лихва за периода от 22.02.2019 г. до 28.03.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК 129009856, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на Г.К.Д., ЕГН ********** *** сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ: