Решение по Административно дело 247/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

гр. Перник, 10.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 247 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197, ал.2 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Е. Б.“ ЕООД с ЕИК **** и адрес: гр. П., ул. ****, представлявано от управителя Р.М., против Решение № ПИ-99/07.03.2019 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалба с вх. № С190022-000-0088318/21.02.2019 г. по регистъра на ТД на НАП София, подадена от „Е. Б.“ ЕООД – гр. П. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. на Силвия Симеонова - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, както и за отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. на С. С. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, а също и за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка се излагат съображения, че административният орган не е съобразил конкретната фактическа обстановка, тъй като с постановлението е наложен запор върху вземане от трето задължено лице: община Д., във връзка с предстоящо плащане на сумата от 86 117,7 лв. по Договор № ІХ-26/15.09.2016 г., който е сключен между община Д. и жалбоподателя, без да е отчетено обстоятелството, че вземането е прехвърлено от „Е. Б.“ ЕООД – гр. П. чрез договор за цесия. По силата на последния, за остатъка от вземането по Договор № ІХ-26/15.09.2016 г., има нов кредитор. За извършеното действие община Д. е уведомена на 01.10.2018 г. с нарочно Уведомление с вх. № 26-00-1878/01.10.2018 г., поради което е настъпил прехвърлителният ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Ответната страна – директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалният си представител главен юрисконсулт М. К., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение като й бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв. По отношение на последното, в съдебно заседание, от страна на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност.

Административен съд – Перник, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 15.09.2016 г., между община Д. като възложител и „Е. Б.“ ЕООД – гр. Перник като изпълнител е сключен Договор № ІХ-26/15.09.2016 г. /л.47 и сл./. С него е възложена обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на Инженеринг /проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор/ въз връзка с реализацията на НПЕЕМЖС на територията на община Д. по седемнадесет обособени позиции“ за Обособена позиция № 8: „Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., община Д., област К., ж.к. Бистрица, бл.1 с РЗП: 8468 кв.м. В това правоотношение община Дупница действа в качеството на довереник на Сдружение „Жива вода – Блок 1“, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. **** /видно от Договор за целево финансиране № ЕЕ 1032/25.06.2015 г. /л.40/ и анекс № 2 към него /л.45/, а процедурата за възлагане на обществена поръчка за избор на външен изпълнител е проведена в изпълнение на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

Разплащането на всички суми по Договор № ІХ-26/15.09.2016 г. се извършва от „Българска банка за развитие“ АД в изпълнение на НПЕЕМЖС, приета с ПМС № 18/02.02.2015 г.

На 18.09.2018 г., „Е. Б.“ ЕООД – гр. Перник, в качеството на „цедент“, сключил с „Т. Д.“ ЕООД – гр. С. – „цесионер“ Договор за прехвърляне на вземане /цесия/. С него той прехвърлил на цесионера свои вземания от община Д., а именно: 170 128,16 лв. /сто и седемдесет хиляди сто двадесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ с включен ДДС, представляващи изискуемо вземане на „Е. Б.“ ЕООД по издадена фактура № 13/03.07.2018 г. към община Д.и 36 355,05 лв. /тридесет и шест хиляди триста петдесет и пет лева и пет стотинки/, представляващи внесена гаранция за добро изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка, които вземания /съгласно изрично направеното уточнение/ са възникнали от двустранен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на Инженеринг /проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор/ въз връзка с реализацията на НПЕЕМЖС на територията на община Дупница по седемнадесет обособени позиции“ за Обособена позиция № 8: „Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., община Д., област К., ж.к. *** с РЗП: 8468 кв.м., сключен между община Д. и цедента.

Договорът за цесия бил съобщен на община Д., което е видно от представеното по делото уведомление с поставен върху него щемпел на община Д. и изписан № 26-00-1878/01.10.2018 г. /л.61/.

Същевременно, срещу „Е. Б.“ ЕООД – гр. Перник е образувано изпълнително дело № 180535872/2018 г. по описа на ТД на НАП София, по което същото е длъжник.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. на С. С.- главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.2, вр. чл.195, ал.1 – 3 от ДОПК на „Е. Б.“ ЕООД е наложен запор върху вземане от трето задължено лице, а именно от община Д., във връзка с предстоящо плащане по ППД 13/03.07.2018 г. по Договор № ІХ-26/15.09.2016 г. На основание чл.196, ал.1, т.7 от ДОПК длъжникът е предупреден, че не може да се разпорежда с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка.

Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. е връчено на длъжника по електронен път на 13.02.2019 г., за което по делото е приложено удостоверение /л.28/. На община Дупница било изпратено Запорно съобщение изх. № С 190022-109-0006265/07.02.2019 г. и Разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4 от ДОПК, с което публичният изпълнител разпоредил на общината, в 3-дневен срок от получаването, да бъде извършено прехвърляне на сума в размер на 86117,70 лв. по сметка на ТД на НАП София /л.62/.

На 13.02.2019 г. по изп.дело № 180535872/2018 г. по описа на ТД на НАП София постъпила Жалба от управителя на „Е. Б.“ ЕООД – гр. Перник /л.20/, с което уведомявал, че представляваното то него дружество не е титуляр на вземането по цитирания договор, тъй като същото е цедирано преди налагането на запора, за което е уведомен длъжника по него – община Д.. В тази връзка било направено искане за отмяна на наложената обезпечителна мярка.

Жалба с вх. № С190022-000-0088318/21.02.2019 г. по регистъра на ТД на НАП София била разгледана от директора на ТД на НАП София, но била оставена без уважение като неоснователна с Решение № ПИ-99/07.03.2019 г. Последното е връчено на подателя й - длъжник по изпълнителното дело, на 12.03.2019 г. /видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път – л.18/.

От правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № ПИ-99/07.03.2019 г. на директора на ТД на НАП София и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. на Силвия Симеонова - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

Според разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 - в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Разпоредбата на чл.197, ал.2 от ДОПК предвижда, че решението на органа по ал.1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От друга страна, нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка.

Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са постановлението за налагане на обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП София, издадено във връзка с обжалването на постановлението. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона. Съобразно разпоредбите на чл.197, ал.1 - 3 от ДОПК, в настоящото производство съдът извършва преценка и на законосъобразността на самото налагане на обезпечителните мерки.

В случая, от приложените писмени доказателства се установява следното:

Жалбата, по която е образувано настоящото производство е подадена в законоустановения срок – оспорваното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 12.03.2019 г. /л.18/, а жалбата срещу него е подадена на 19.03.2019 г. Спазен е и срока за обжалване на постановлението на публичния изпълнител - Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. е връчено на длъжника по електронен път на 13.02.2019 г. /л.28/ и на същата дата в ТД на НАП София е постъпило т.нар. „придружително писмо“ /по същество „жалба“/, входирано с № 190022-000-0074518/13.02.2018 г., а впоследствие е постъпила Жалба с вх. № С190022-000-0088318/21.02.2019 г.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

Правният интерес на жалбоподателя „Е. Б.“ ЕООД – гр. П. произтича от факта, че същият е адресат на оспорвания акт - Решение № ПИ-99/07.03.2019 г. на директора на ТД на НАП София, и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. на С. С. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, с които актове се засягат негови права и законни интереси, поради което последиците от решаването на спора рефлектират пряко върху правна му сфера.

Обжалваното решение е издадено от орган, който разполага с материална компетентност - директора на ТД на НАП София. Това важи и за обжалваното постановление, което също е издадено от компетентен орган - от публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 167, ал. 1 от ДОПК, в предвидената в чл. 196, ал.1 писмена форма.

От друга страна: съобразно разпоредбите на чл.197, ал.1 - 3 от ДОПК, в настоящото производство съдът извършва преценка и на законосъобразността на самото налагане на обезпечителните мерки. В тази връзка настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че Решение № ПИ-99/07.03.2019 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. са издадени в нарушение на материалния закон.

Съображенията са следните:

Видовете обезпечителни мерки по ДОПК са посочени в чл.198. Една от тях /съгласно чл.198, ал.1, т.2, предл.2-ро от с.з./ е вземане на длъжника. Според разпоредбата на чл.102, ал.2 от ДОПК /посочена от публичния изпълнител като основание на обезпечителната мярка/, запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки. Съгл. ал.3 запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение. От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането, а третото задължено лице има качеството на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми и му се забранява да ги предава на длъжника.

От доказателствата по делото се установява, че „Е. Б.“ ЕООД – гр. П.е длъжник по изпълнително дело № 180535872/2018 г. по описа на ТД на НАП София. Оспорваното постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-0005279 е издадено на 07.02.2019 г. и с него е наложен запор върху вземане от трето задължено лице: Община Д., по документ с достоверна дата, Уведомление с вх. № 1330765/04.02.2019 г. във връзка с предстоящо плащане по ППД 1/03.07.2018 г. по Договор ІХ-26/15.09.2016 г., за сумата от 86117,70 лв. На третото задължено лице - Община Д. /страна по Договор ІХ-26/15.09.2016 г./ е изпратено Запорно съобщение с изх. № С 190022-109-0006265/07.02.2019 г. и то е връчено на адресата на същата дата. Т.е. запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице на 07.02.2019 г. Към посочената дата обаче титуляр на вземането по Договор ІХ-26/15.09.2016 г. не е жалбоподателя „Е.Б.“ ЕООД – гр. П., а друго дружество - „Т. Д.“ ЕООД – гр. С., което е различно от длъжника по изпълнителното дело. Последното е придобило вземането по силата на сключен Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 18.09.2018 г. /л.58 – 60 вкл./. По този начин прехвърлителят – цедента „Е. Б.“ ЕООД, е загубил правата си спрямо лицето, което дължи – община Д., и дължимото следва да се предаде на едно ново трето лице – цесионера „Т. Д.“ ЕООД.

Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 18.09.2018 г. е съобщен на община Д. на 01.10.2018 г. с Уведомление № 26-00-1878/01.10.2018 г. От този момент той е породил действието си спрямо нея и от този момент титулярът на паричното вземане по Договор ІХ-26/15.09.2016 г. се счита заменен с „ТАТАРИ ДИЗАЙН“ ЕООД.

Съобразно изложеното по-горе, съдът намира жалбата на „ЕКОДОМ БИЛДИНГ“ ЕООД за основателна, поради което Решение № ПИ-99/07.03.2019 г. на директора на ТД на НАП София и Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. на С. С. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП следва да се отменят като издадени в нарушение на материалния закон.

С оглед извода относно изхода на спора, съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 50,00 лв. – внесена държавна такса /л.13/, и 500,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК и 172, ал.2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ПИ-99/07.03.2019 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение по Жалба с вх. № С190022-000-0088318/21.02.2019 г. по регистъра на ТД на НАП София, подадена от „Е. Б.“ ЕООД – гр. Перник с ЕИК **** и адрес: гр. П., ул. ****, представлявано от управителя Р.М..

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 190022-022-0005279/07.02.2019 г. на С. С. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция по приходите София ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Б.“ ЕООД – гр. П. с ЕИК **** и адрес: гр. П., ул. ****, направените по делото разноски в размер на 550,00 лв., от които: 50,00 лв. – внесена държавна такса, и 500,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:/п/