№ 214
гр. ***, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–***, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 250 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост
/ЗОбС/.
Образувано
е по жалба И.М.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** против заповед № *** от 05.03.2019г. на кмета на
община ***. Със заповедта е отменена заповед за настаняване № 2404/18.12.2015г.
на Кмета на община *** и е прекратен договор за наем № 16Ж31087 за общинско жилище, находящо се в
гр. ***, ул. „Ю. Гагарин“ бл. 1, вх. „г“, ап. 90.
Жалбоподателят оспорва административния
акт, като твърди, че постановената заповед е незаконосъобразна. Моли съда да
отмени заповедта. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 14.06.2019г.
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. П.Б.,***. Поддържа
жалба и излага подробно доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък. В указания срок депозира писмени
бележки.
Ответникът
по жалбата–кмета на община ***, чрез процесуалния си представител ю. к.
Левтерова, оспорва
жалбата, като неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата, тъй като оспорената
заповед е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - ***, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят,
заедно със семейството му състоящо се от съпругата му Елисавета Иванова и
децата му Моника Методиева и Роберт М., със заповед № 380 от 05.03.2012г. на
Кмета на община *** са настанени в общинско жилище, състоящо се от три стаи,
кухня и сервизни помещения, което се намира в гр. ***, ул. „Ю. Гагарин“ бл. 1,
ап. 90, вх. „г“. Към момента на настаняване жалбоподателят е бил включен в
списъка за 2012г. за крайнонуждаещи се граждани. Срокът за настаняване е
определен до промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НРУУРОЖ, но не
по-дълъг от десет години. Въз основа на заповедта и съобразно указаното в нея с
жалбоподателя е сключен Договор за наем № 186/13.06.2012г.
Със
заповед № 2404 от 18.12.2015г. Кмета на община *** отново е настанил
жалбоподателя и членовете на семейството му в същото общинско жилище. Срокът за
настаняване е определен до промяна на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 от
НРУУРОЖ, но не по-дълъг от десет години. Въз основа на заповедта и съобразно
указаното в нея с жалбоподателя е сключен Договор за наем № 16Ж31087 от 01.03.2016г.
На
22.02.2019г. жалбоподателят е депозирал Заявление за ползвано общинско жилище с
вх. № 19/Ж49 от същата дата, към което приложил документи: декларация по НРУУРОЖ;
копие от настанителна заповед; служебни бележки за доходи; удостоверения от Агенция по вписванията,
касаещи всеки от членовете на домакинството му; копия от последните бележки за
платени консумативи.
На
28.02.2019г. се провело заседание на комисията по чл. 10, ал. 1 от
НРУУРОЖ. Въз основа на така представените
документи, комисията взела решение да се прекрати настанителната заповед № 2404
от 18.12.2015г., считано от дата на изтичане на договора за наем, защото И. не
отговаря на условията по чл. 33, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 7 от
НРУУРОЖ и декларира годишен брутен доход в размер на 22826.66лв.. Решението е обективирано в Протокол № 8 от проведено
заседание на 28.02.2019г..
Въз
основа на решението на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ административният орган
издал заповед № *** от 05.03.2019г., с която на основание чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл.
33, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 7 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община *** /НРУУРОЖ/ отменил Заповед за настаняване № 2404 от 18.12.2015г. и
прекратил наемните правоотношения с И.И..
Предмет
на съдебен контрол е заповед № *** от 05.03.2019г. на кмета на община ***.
В
хода на съдебното производство са представени от страните и приети като доказателства по делото Акт за
частна общинска собственост № 3513 от 19.07.2005г., вписан в служба по
вписванията, както и удостоверения за постоянен и настоящ адрес на
жалбоподателя, на съпругата му и на двете му деца. Представени са и
удостоверения за раждане Ивелина Грозданова и И. Грозданов, деца на дъщерята на
жалбоподателя-Моника Методиева и съответно удостоверения за постоянен и настоящ
адрес на същите.
От
правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице,
което е засегнато от оспорения акт. Оспореният административен акт подлежи на
съдебен контрол. С оглед на това се следва разглеждането й по същество.
При така установените факти и при извършена на основание
чл.
168 от АПК, проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички
основания по чл.
146 от АПК, а не само основанията, посочени от оспорващият, съдът достигна
до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената
заповед има два диспозитива: с единия се отменя настанителна заповед № 2404 от 18.12.2015г.,
издадена от кмета на община ***, а с другия се прекратява наемното
правоотношение, възникнало въз основа на нея-договор за наем № 16Ж31087 от
01.03.2016г. За прекратяването на наемното правоотношение за ползване на
общинско жилище не е необходимо да се отменя заповедта за настаняване, въз
основа на която то е възникнало. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, съответно чл.
33, ал. 2 от НРУУРОЖТОП, очертават предмета на заповедта, в рамките на който се
ограничава компетентността на постановилия я административен орган и това е
именно прекратяване на наемното правоотношение. Влязлата в сила заповед за настаняване не може
да бъде отменена на нито едно от основанията, посочени в чл. 46
от ЗОС, на които дори не се е позовал административният орган. Това е така
защото кметът на общината няма материалната компетентност. Материалната
законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени
като основание за издаването му. В случая към момента на издаването на
обжалваната заповед евентуално са били налице основания за прекратяване на
наемното правоотношение поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в
общинско жилище, но не и условия за отмяна на влязъл в сила индивидуален
административен акт. По този въпрос както и теорията, така и практиката на
Върховен административен съд са категорични, влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или
изменен от по-горестоящия орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, при лимитативно изброени
хипотези на чл.
99 от АПК /В този смисъл решение № 2262/04.03.2015г. на ВАС по АД №
6117/2014г.; решение № 12395/15.11.2016г. на ВАС по АД № 13422/2015г.; решение
№ 12578/21.11.2016г. на ВАС по АД № 12290/2015г.; решение № 2035/17.02.2017г.
на ВАС по АД № 265/2016г., решение № 15184 от 7.12.2018г. на ВАС по АД №
8965/2017г./. Следователно освобождаването на
заеманото от наемателя жилище се постига не посредством отмяната на акта, от
който е възникнало наемното правоотношение, а с неговото прекратяване. В случая
не е било отчетено, че прекратяването на наемното правоотношение по чл.
46, ал. 1 от Закона за общинската собственост се предприема не поради
пороци при неговото учредяване, а поради настъпването на възникнали след
учредяването му юридически факти. Заповедта за настаняване поражда наемното
правоотношение, а условията, при които се упражнява то и произтичащите от него
права и задължения, се определят със сключения между страните облигационен
договор. Прекратяването на наемния договор не въздейства върху
правоотношението, при положение, че то възниква от заповедта за настаняване. Настанителната
заповед е влязъл в сила административен акт и може да бъде отменена по реда на чл. 99
АПК само при условията посочени в тази разпоредба, но не и по чл. 46 от ЗОС.
В Закона за
общинската собственост в глава пета е предвиден ред единствено за
прекратяване на наемните правоотношения за отдадените под наем общински жилища
поради факти настъпили в последствие и правещи наемателя неизправен в
съществуващото правоотношението между него и общината.
Въз
основа на изложеното се приема, че оспорената заповед е нищожна в частта, с
която се отменя заповедта за настаняване, поради липса на материалната
компетентност за издаването й. Налице са предпоставките на чл. 146, т. 1 от АПК
и същата ще се прогласи за нищожна в тази си част.
По
отношение на заповедта, в частта с която се прекратява наемното правоотношение,
се приема, че същата е незаконосъобразна. Доводите за това са следните:
Съгласно
чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖ, това е кметът на общината.
Заповедта
е незаконосъобразна и като такава ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2 и
т. 3 от АПК. Заповедта е в писмена форма, но
същата не отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същата е немотивирана.
При постановяването и са нарушени и административно производствените правила.
Доводите в тази връзка са следните:
За
да се прекрати наемно правоотношение е необходимо имотът да е общинска
собственост и да е налице някое от основанията за прекратяване на наемното правоотношение
разписани в чл. 46, ал. 1 от ЗОС. Наличието на
тези две предпоставки пораждат правомощието по чл. 46, ал. 2 от ЗОС на издателя на
настанителната заповед да прекрати наемното правоотношение.
В
случая, заповедта е издадена на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1,
т. 6 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 7 от НРУУРОЖ. Налице е първата предпоставка,
имотът е общинска собственост, за което не се формира спор.
Съгласно правилото на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС наемните
правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на
наемателя в общинско жилище, като нормата на чл.
33, ал. 1, т. 6 от наредбата, е идентична със законовата
регламентация. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва
да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в
общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата,
отговарящи на условията за настаняване в тях.
От приложените към административната
преписка документи не се установява и липсват доказателства, от които да е
видно, че е налице основание за прекратяване на наемното правоотношение е чл.
5, ал. 2, т. 7 от наредбата, съгласно която една четвърт от общия годишен доход на лицата и членовете на техните
семейства (домакинства) да не може да покрие разхода за средна пазарна наемна
цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството (домакинството),
съгласно нормите по чл. 19 от Наредбата и с оглед на това да се приеме, че са
отпаднали условията за настаняване в общинско жилище. Съгласно нормите на чл.
19 от наредбата, за тричленното домакинство на жалбоподателя нормата за жилищно
настаняване е 65 кв. м. Административният орган не е изложил никакви мотиви
свързани със средна пазарна наемна цена за жилище, за да може да се провери
дали е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 7 от наредбата. В административната
преписка липсват данни и доказателства, от които да е видно, каква е средната
пазарна наемна цена за жилище, отговарящо на този показател, а това води до
невъзможност да се установи по безспорен начин, че предпоставките на чл. 33,
ал. 1, т. 6, вр. чл. 5, ал. 1, т. 7 от наредбата са били налице. При това
положение оспорената заповед, в частта с която се прекратява наемното
правоотношение е издадена при липса на мотиви, поради което в тази част следва
да се отмени като незаконосъобразна.
Съдът
не споделя аргументите на адв. Б. изложени в писмените му бележки. Жалбоподателят
е депозирал молба-декларация с вх. № 19/ЖН-91 от 22.02.2019г., в която той е
декларирал под страх от наказателна отговорност, кои лица живеят в общинското
жилище. В тази декларация не фигурира дъщерята Моника Методиева, нито детето и
Ивелина Грозданова. Органът е обвързан от тази декларация. Представените
удостоверения за постоянен и настоящ адрес са ирелевантни за изхода на делото.
Относно
разноските: При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски.
Същите са своевременно поискани и са придружени със списък на разноските. Поискано
е присъждане на държавна такса в размер на 10.00лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 1200.00лв., съгласно договор за правна защита и съдействие,
приложен по делото.
Ответната страна е направила искане по
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото следва да
бъде обсъдено. Съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Делото не се отличава
с фактическа и правна сложност. Приключило
е в едно съдебно заседание, на което се е явил адвокат Б.. Същият е пледирал и
е депозирал писмени бележки. Въз основа на това се приема, че заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. по договор за правна защита и
съдействие от 26.03.2019г. е прекомерно, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
минималното адвокатско възнаграждение, посочено в чл. 8, ал. 3 от наредбата в
размер на 500 лева. При това положение, ответна страна ще бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 (петстотин и десет)
лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 500 (петстотин) лева
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
нищожността на Заповед №
*** от 05.03.2019г. на кмета на община ***, в
частта, в която е отменена Заповед за настаняване № 2404/18.12.2015г.
на Кмета на община ***.
ОТМЕНЯ Заповед № *** от
05.03.2019г. на Кмета на община ***, в
частта, в която е прекратен
договор за наем № 16Ж31087 за общинско жилище, находящо се в гр. ***, ул.
„Ю. Гагарин“ бл. 1, вх. „г“, ап. 90.
ОСЪЖДА
Община *** да заплати на И.М.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски по АД № 250/2019г. в размер на
510.00 /петстотин и десет/ лева.
Решението,
съгласно чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: