№ 178
Гр. Перник, 20.06.2019 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 262 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на Г.Б.И. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат М.М. *** против Мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП
София на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № *** от 06.02.2018 година на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП София по изпълнително дело № ***/2018 година. Жалбоподателят
твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тьй като са
налице убедителни данни за липса на доказателства за установеното данъчно
задължение, поради което моли съда да отмени оспорения административен акт.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019 година
жалбоподателя редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат М.М.
***, която моли съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен,
за което развива подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019 година ответникът
по жалбата – директора на ТД на НАП София редовно призован не се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, след
проведено административно обжалване – задължителна процесуална предпоставка за
обжалване по съдебен ред, което обосновава извода за процесуалната й
допустимост.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № ***от 08.02.2019
година на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София
на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 195, ал. 1 –
ал. 3 от ДОПК за да се предотврати затрудненото събиране на задълженията по
изпълнително дело № ***/2018 година по описа на ТД на НАП София публичният
изпълнител е наложил обезпечителни мерки, а именно запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в конкретно посочени търговски банки за
сумата от 1690 315.37 лева.
Настоящият жалбоподател е
подал възражение срещу посоченото по – горе постановление, като в
законоустановения срок директора на ТД на НАП София мълчаливо
го е потвърдил.
По делото е представено Удостоверение за раждане на Г.Б. К. /настоящ
жалбоподател/, от което се установява, че е родена на *** година. След
сключване на граждански брак е приела фамилното име И..
От извършена справка в ЕСГРАОН е установено, че моминското име на Г.Б.И.
е К., а не М..
От представените писмени доказателства издадени от Германия се
установява, че данъчнозадълженото лице е Г.И. М., родена на *** година, а не Г.Б.И.,
родена на *** година.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.
197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако: а)
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; б) не съществува изпълнително основание; или
в) не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки
по чл.
121, ал. 2 и чл.
195, ал. 5 ДОПК. Първото отменително основание по чл.
197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата,
нито до приключване на устните състезания по делото не са представени
доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна
на наложения запор на вземанията. Второто отменително основание по чл.
197, ал. 3, пр. 2 ДОПК в случая е налице и е приложимо.
Общото правило по чл.
195, ал. 1 ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и
изискуеми публични вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се
налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт
за установяване на публично вземане, който представлява изпълнително основание
по чл.
165 ДОПК. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че настоящия жалбоподател не е
данъчнозадължено лице, съответно не са налице основания за налагане на
обезпечителни мерки, тьй като от осъществената кореспонденция между българските
приходни органи и германските се касае за лице с различни имена и ЕГН, а именно
за Г.И. М., родена на ***
година, а не Г.Б.И., родена на *** година.
Изводът на публичния
изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни,
така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на
закона (чл.
169 АПК) и спазен ли е принципа на съразмерност по чл. 6
от АПК. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка
в този смисъл следва да отговаря на изискванията визирани в чл.
196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.
196, ал. 1, т. 4 от ДОПК, в постановлението е необходимо да бъдат
посочени наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и
постоянния адрес, съответно седалището и адреса на управление на длъжника.
Налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от
закона цел. В случая, постановлението, чиято законосъобразност е била предмет
на оспорения административен акт, има за длъжник лице което е различно от
реално задълженото лице. Поради това не е налице основанието по чл.
195, ал. 7 ДОПК - наличие на предполагаемо публично
задължение, което да бъде обезпечено. Общо изискване към всеки административен
акт е спазване на принципа за съразмерност на административните актове и
изпълнението спрямо засягането на правата и законните интереси на адресатите
им, прогласен в субсидиарно приложимия АПК -
чл. 6, още повече при специалното изискване на чл.
195, ал. 2 от ДОПК за мотивиране на обезпечителната нужда.
Ето защо преценка на обезпечителната нужда и съответна на нея мярка, постигаща
целта на изпълнението и по възможност по – благоприятната за длъжника, е
дължима и при налагането на обезпечителни мерки по реда на Глава
24 от ДОПК.
Ето защо настоящия съдебен състав намира подадената жалба
против Мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП София на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № ***
от 06.02.2018 година на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП София по изпълнително дело № ***/2018 година за основателна,
поради което оспорения административен акт следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено, като ответника му заплати сумата в размер
на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 268, ал.
1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП
София на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № *** от 06.02.2018
година на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София
по изпълнително дело № ***/2018 година, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП София, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Аксаков“ № 21 да заплати на адвокат М.М. ***
сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
Съдия: