№ 186
гр. Перник, 25.06.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 264 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Е.С.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1158-000231 от 01.04.2019 г.,
издадена от Л. Б. М. - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Перник. С процесната заповед, на жалбоподателя Н., на основание чл.171,
т.1, б.„д“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка: временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на
дължимата глоба и на същия е отнето Свидетелство за управление на МПС № ****
Жалбоподателят
счита оспорената заповед за материално незаконосъобразна, противоречаща на
принципа на равенство на страните, несъобразена с целта на закона. Сочи и
необоснованост на същата като излага, че е постановена при липса на мотиви и
отделно: че разпоредбата на чл.171, т.1, б.„д“ от ЗДвП е приложена неправилно,
тъй като за да се изземе свидетелство за
правоуправление на МПС следва да се посочи точно конкретното нарушение, за
което следва да има издадено НП по което глобата да не е заплатена. По тези
съображения се моли за нейната отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят –
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – мл.автоконтрольор Л.
Б. М., редовно призован, се явява в съдебно заседание и моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а издаденият от него административен
акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Административен
съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
От фактическа страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1158-000231 от 01.04.2019 г.,
издадена от Л. Б. М. - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Перник. С нея, на основание чл.171, т.1, б.„д“ от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка: временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба
и му е отнето СУМПС № ****, тъй като: в гр. П., на ул. ****, с посока от ул. ****
към ул. **** управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № **** и при проверката
на около 10 м преди ПВ Хумни дол се установило, че управлява с незаплатени
глоби в законоустановения срок. Според заповедта тези констатации са направени
след справка в РСОД в АИС АНД.
Н., в подкрепа на
твърденията в жалбата представя по делото документи относно семейното,
здравословното и финансово си състояние : Експертно решение № **** г. на ТЕЛК –
Перник, от което е видно, че пожизнено му е определена 100% трайно намалена
неработоспособност; Епикриза от Клиника по ревматология, Погасителен план към
Договор № 847/СТ, Удостоверние за валидни запори за клиенти на името на Е.С.Н.,
Удостоверение за раждане на М. Е. Н. /родена на *** г./, Регистрационна карта,
издадена от Бюро по труда на 08.02.2019 г.
В изпълнение на
указания на съда, дадени във връзка с разпределение на доказателствената тежест
в процеса, ответникът е представил по делото: Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г.
на директора на ОДМВР – Перник, с която са определени длъжностните лица, имащи
право да издават ЗППАМ и Справка картон на водача Е.С.Н., от която е видно, че
на последния с фиш от 01.03.2019 г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, а с Наказателно
постановление № 17-1158-004026 от 25.09.2017 г. на началника на 02 РУ – Перник
при ОДМВР – Перник му е наложена глоба от 400 лева.
От правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от адресат на административен акт, който поражда
неблагоприятни правни последици за него и същевременно подлежи на обжалване,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Оспорваната заповед е връчена на
жалбоподателя лично на 01.04.2019 г., а жалбата срещу нея е с вх. №
1212/12.04.2019 г., от което е видно че същата е депозирана в рамките на
законоустановения 14-дневен срок. Следователно същата е процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по същество.
При преценка на основателността й съдът намира същата за основателна.
Съображенията са следните:
Съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки от категорията на процесната се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената по делото Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г., издадена от директора на ОДМВР – Перник,
с която са определени длъжностните лица, имащи право да издават ЗППАМ е видно,
че ответникът, който е младши контрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник е
оправомощен да издава административни актове от вида на процесния. В този
смисъл, оспорваната заповед е издадена от компетентен орган.
Обжалваната заповед
е издадена и в предвидената за това писмена форма
за валидност, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в пълна липса на мотиви, в разрез с изискванията както
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, така и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за мотивираност на
тази категория административни актове.
От една страна, в обстоятелствената част на процесната заповед липсва пълно
описание на констатираното деяние, обосноваващо необходимостта от налагането й,
доколкото не е посочена датата на извършената проверка, а само мястото.
Отделно, в разпоредителната част е записано, че на жалбоподателя се налага
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„д“,
без да е посочен законът, в който се съдържа тази норма и по този начин е
нарушено изискването на чл.59, ал.2 от АПК, посочващ задължителните реквизити
на заповедите за прилагане на ПАМ.
Същевременно, тъй
като в заглавната част на акта записано, че ЗППАМ № 19-1158-000231 от 01.04.2019 г. е по чл.171, т.1, б.„д“ от ЗДвП и предвид конкретното посочване на вида, наложена ПАМ
– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на
дължимата глоба, съдът счита, че правното основание е именно: чл.171, т.1, б.„д“ от ЗДвП. Съобразно тази правна норма, принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на
дължимата глоба“ се прилага по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено
наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане, т.е. в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП.
Следователно, за да е налице фактическия състав на чл.171, т.1, б. "д"
ЗДвП е необходимо: 1. на водача да е съставен акт за установяване на
административно нарушение; 2. със съставянето на акта да е отнет контролния
талон; 3. да е налице влязло в сила наказателно постановление, с което на
водача е наложено наказание глоба; 4. това наказание да не е изпълнено, т. е.
глобата да не е платена и 5. глобата да не е платена в срок по-дълъг от един
месец от влизането на наказателното постановление в сила.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Тя следва да отговаря на
всички изисквания към съдържанието и формата на административните актове. Освен
това разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, повелява, че "Принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква "а" и т.6 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица". Следователно преди всичко при преценка на законосъобразността на
заповедта по чл. 171, т. 1 б. "д" ЗДвП е необходимо да е налице
нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. В случая мотиви относно неизпълнение на
това изискване не са изложени. Административният орган нито е цитирал наличието
на каквото и да е влязло в сила наказателно постановление, с което на
жалбоподателя да е наложено административно наказание "глоба", която
да не е изплатена, респективно към процесната дата да е изтекъл срокът по чл.
157, ал. 8 от ЗДвП, след изтичането, на който едномесечен срок водачът на
превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с
наказателното постановление вместо с контролния талон. Единствено при
едновременното наличие на всички изложени предпоставки в кумулативност -
наличието на влязло в сила наказателно постановление, с което са лицето е
наложено административно наказание "глоба", което не е заплатено от него,
изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП /в който срок по силата
на законовата фикция всъщност самото наказателно постановление замества
контролния талон и водачът има право да управлява МПС легитимирайки се с него/
и констатирано управление на МПС след тази дата, е мислимо налагането на ПАМ в
хипотезата на чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП, като административният
орган във всички случаи дължи излагане на мотиви относно тях. В случая
ответникът, въпреки че за да постанови своя акт се е позовал на тази правна
норма, не е изложил каквито и да е съображения от фактическа и правна страна за
приложението й, чрез изследване на всяка една от сочените предпоставки. Не са
посочени, още по-малко събрани и съответните доказателства, въз основа на които
е изведен този извод. Цифровото изписване на правната норма и формалното
посочване, че "управлява с незаплатени глоби в законоустановения срок,
което е установено при справка с РСОД в АИС АНД“ не съставлява изпълнение на императивното
изискване за мотивираност на тази категория актове. В заповедта органът не е посочил нито НП, нито фиш, който да е
индивидуализиран, а още по-малко да е представен със заповедта. От
представената справка може да се направи предположение, че такива актове
съществуват, но не може /а и съдът не е длъжен да прави преценка/ кога същите
са влезли в сила, изтекъл ли е и кога срокът за доброволно плащане на
наложените с тях наказания глоба, за да е осъществен състава на чл.157, ал.8 от
ЗДвП.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от страна на
административния орган не са изложени каквито и да е съображения за
правнорелевантните факти и обстоятелства с осъществяването на които законовата
разпоредба на чл.171, ал.1, б. "д" от ЗДвП свързва своето проявление.
Описаната в оспорената заповед фактическа обстановка всъщност е ирелевантна и
няма никакво отношение към приложимата правна норма.
От друга страна, липсата на мотиви всякога съставлява съществено
процесуално нарушение, което опорочава в изключително голяма степен издадения
административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция от
възможността да провери неговата правилност. Този факт сам по себе си е
достатъчен да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна, без да се
разглежда спора по същество, на още по-силно основание в случаи като процесния,
в който всъщност не може да се направи какъвто и да е извод относно наличието
на предпоставките за приложението на сочената правна норма.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000231 от 01.04.2019 г., издадена
от Л. Б. М. - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Перник, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №
19-1158-000231 от 01.04.2019 г., издадена от Л. Б. М. - младши автоконтрольор
към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на Е.С.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл.171, т.1, б.„д“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба и е отнето
Свидетелство за управление на МПС № ****
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/