Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

Гр. Перник, 10.06.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 297 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на С.Р.Д. с ЕГН **********,*** против Заповед № ЗСП/Д-РК/357/18.03.2019 година, издадена от директора на Дирекция „***“Перник, потвърдена с Решение № 14-РД06-0007/08.04.2019 година на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) Перник. С обжалваната заповед на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП), е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП за покриване на разходите за дневни и квартирни за лице, получило разрешение за лечение в чужбина от Министерство на здравеопазването, поради неспазено условие по чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП.

В жалбата се изразява несъгласие с постановения отказ, като жалбоподателят твърди, че е представила всички необходими документи. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019 година жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа депозираната жалба, моли съда да отмени оспорената заповед и да върне преписката на административния орган.

В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019 година ответникът по жалбата – директорът на ДСП – Перник, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Е. Г. – Ч., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. В представените писмени бележки доразвива доводите си срещу жалбата, като сочи, че лечението на детето е платено от бюджета на НЗОК, а не от бюджета на министерство на здравеопазването, поради което случаят не попадал в хипотезата на чл. 17 от ППЗСП, от което следвало, че не е спазено условието на чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП.

По допустимостта на жалбата:

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол. Атакува се акт, преминал през изискуемия административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което се дължи разглеждане на жалбата по същество:

По основателността:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административен съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Заповед № р-937/24.10.2018 година на директора на ЦФЛД (л. 43 от делото), въз основа на решение на Обществения съвет е определено отпускането на организационно и финансово подпомагане на пациента П. Д. Д. за: диагностични процедури и лечение в *** и ***, Германия и фирма „***“, Траунщайн, Германия, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България и за транспорт и престой – пътни и квартирни за детето и един негов придружител в чужбина, както и при необходимост – за устен превод по време на престоя и лечението. Отпуснато е подпомагане за контролен преглед в ортопедична клиника и за корекция на новите ортези на стойност 9 785,84 евро с представяне на формуляри S2, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Със Заявление – декларация вх. № 357/21.02.2019 година С.Р.Д., в качеството й на законен представител на малолетното лице П. Д. Д. – неин син е поискала от директора на ДСП Перник отпускане на еднократна помощ за лечение в чужбина. Към молбата, видно от лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност (л. 36 от делото), са приложени всички документи, съгласно нормативните изисквания. Приложени по делото, като част от административната преписка, както и към жалбата са копия на формуляри S2 за лечение в ортопедична клиника – лечебен център *** им *** за периода от 25.01.2019 година до 03.02.2019 година и за фирма „Полих“ за периода от 25.01.2019 година до 03.02.2019 година и периода от 04.02.2019 година до 15.02.2019 година (л. 45 - 48 от делото и л. 7 от делото), ЕР на ТЕЛК (л. 51 от делото), удостоверение от ПРС (л. 41 от делото), удостоверение за доходи (л. 40 от делото), медицински удостоверения от лечебен център *** им *** за извършването на редовно лечение на детето в посочения период и заключения на лекуващите лекари (л. 10 и л. 11 от делото), потвърждение за резервация за квартира в периода 24.01.2019 година до 14.02.2019 година, съдържаща разписка, че сумата е платена в брой на 14.02.2019 година (л. 14 от делото) и удостоверение за раждане на детето.

В хода на така образуваното производство, във връзка с писмо от директора на ДСП Перник, с писмо изх. № 3-749-17/01.03.2019 година (л. 42 от делото) директорът на ЦФЛД е уведомил директора на ДСП Перник, че П. Д. Д. е одобрен на заседание на Обществения съвет към ЦФЛД със Заповед № 937/24.10.2018 година (л. 43 от делото) за провеждане на трети контролен преглед и консултация в ортопедична клиника *** им ***, както и за корекция на ортези във фирма ***, Траунщайн, Германия, като за лечението на детето НЗОК е издала формуляри S2 за периода от 25.01.2019 година до 03.02.2019 година за ортопедичната клиника и за фирма ***. В писмото е посочено, че фондът не е заплатил за лечението на детето, не е поел разходите за път и настаняване на детето и неговия придружител, тъй като тези разходи не са представени в ЦФЛД, както и че не е поел дневните разходи на детето.

Със Социален доклад от 13.03.2019 година (л. 38 от делото), изготвен във връзка с подаденото заявление за отпускане на еднократна помощ, са обсъдени представените документи и е изразено становище, че видно от получения отговор от ЦФЛД, ДСП не следва да отпуска и изплаща еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП поради неспазено условие по чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП. В доклада не е посочено в какво се състои неспазването на посоченото „условие“. Във вид на забележка в доклада, след удостоверяващите доклада подписи, е вписано „несп. условие.., непр. документи“.

На 18.03.2019 година е издадена процесната Заповед № ЗСП/Д-РК/357, с която директорът на ДСП Перник е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП с мотив – неспазено условие по чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП.

Срещу Заповед № ЗСП/Д-РК/357/18.03.2019 година е подадена жалба пред директора на РДСП Перник, който с Решение № 14-РД06-0007/08.04.2019 година е отхвърлил жалбата със следните мотиви: от представения формуляр S2 и от получения отговор от ЦФЛД към МЗ е видно, че лечението не е платено от бюджета на МЗ и съответно случая не попада в хипотезата на чл. 17 от ППЗСП; видно от формуляр S2 проведените лечения са планов прием, които лечения не се плащат от НЗОК.“

По делото е приобщено като доказателство и банково извлечение от 14.05.2019 година (л. 67 от делото), от което се установява, че на 27.03.2019 година по банкова сметка *** С.Р.Д. – жалбоподател от ЦФЛД е преведена сума за транспорт и престой на П. Д. Д. – неин син.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от директора на ДСП Перник, който е компетентния орган, съобразно предоставените му правомощия по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ППЗСП1, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и има реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са приетите за установени от административния орган факти и се съдържат правни норми, обосновали издаването му, като не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на процесната заповед административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

На първо място следва да се отбележи, че в хода на производството пред административния орган не е уточнено за какви именно разходи е поискано отпускането на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП – какъв е конкретният предмет на производството. Разпоредбата на чл. 17 от ППЗСП регламентира отпускането на еднократна помощ на лица, получили разрешение за лечение в чужбина от МЗ за сметка на бюджета му, за покриване на разходи за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. Видно от Заповед № р-937/24.10.2018 година (л. 43) отпуснатата сума за организационно и финансово подпомагане лечението на детето включва и финансиране за транспорт и престой – пътни и квартирни пари, т.е. не са поети дневните разходи.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ППЗСП, размерът на помощта се определя въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). ППЗСП не регламентира какво включва обемът на разходите за дневни и квартирни пари, следователно тези разходи следва да бъдат преценявани съобразно разпоредбите на НСКСЧ. Съгласно чл. 18 от НСКСЧ с дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи, т. е. и на лицата, на които е разрешено лечение в чужбина и на техните придружители, следва да бъдат признати същите по обем разходи, за които да бъдат приложени съответните доказателства. В тази връзка в производството по издаване на процесната заповед административният орган, в нарушение на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 36 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 2 от АПК, не е указал на заявителката, предвид вида разходи, за които може да бъде отпусната еднократна помощ – за дневни, вкл. предвид техния обем и какви съответни документи да приложи към молбата си.

Преценени в цялост така допуснатите нарушения са съществени. Видно от мотивите на заповедта е, че отказа е на основание „неприложени“ документи, макар и неуточнено какви, като същевременно не е дадена възможност на заявителя нито да уточни какви точно факти доказват приложените към заявлението документи, нито да докаже с допълнителни документи съответния разход и основание за искане за еднократна помощ. Уточняването на конкретния предмет на молбата, прилагането на съответните доказателства, както и уточняването на относимостта на представените документи безспорно влияе на съдържанието на административния акт така, че да доведе до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, в случая, да бъде отпусната помощ за дневни разходи. Предвид това е налице самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.

Предмет на оспорване по настоящото дело е заповедта на директора на ДСП Перник, а не решението на директора на РДСП Перник, който е допълнил мотивите на оспорената пред него заповед, без да я измени. Спорът по същество, като се вземат предвид лаконичните мотиви на административния орган, обосновал отказа си в „неспазено условие на чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП“, е: приложени ли са към заявлението на жалбоподателя изрично посочените в чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП документи. Съдът отбелязва този факт предвид неотносимите към съдържанието на процесната заповед, нито към останалите доказателства по доводи на процесуалния представител на ответника, изложени в съдебно заседание и в писмени бележи, че лечението на детето е платено от бюджета на НЗОК, а не от бюджета на министерство на здравеопазването, поради което случаят не попадал в хипотезата на чл. 17 от ППЗСП, от което следвало, че не е спазено условието на чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП регламентира правото на еднократна помощ за покриване на разходите на лица, получили разрешение за лечение в чужбина от МЗ за сметка на бюджета му, за дневни и квартирни за тях, техните придружители и пр., когато тези разходи не са включени в стойността на отпуснатата сума за лечение.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП следва, че на първо място предпоставки за отпускане на еднократната помощ за разходи за дневни и квартирни е същите да не са включени в стойността на отпуснатата сума за лечение на лица, получили разрешение за лечение в чужбина от МЗ за сметка на бюджета му. По делото се установи безспорно, че разходите са направени във връзка с лечение в чужбина, за което е разрешено финансово и организационно подпомагане, като включени в стойността на отпуснатата сума са разходи за пътни и квартирни, без дневни разходи т. е. лицето има право на еднократна помощ само за дневните разходи. Както вече беше отбелязано, в производството по издаване на заповедта това е останало неуточнено.

На следващо място, при реализирано условие на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, предпоставка за отпускане на помощта е прилагане от заявителя на документите, в случая посочените в чл. 17, ал. 3, т. 2, във връзка с т. 1 от ППЗСП. Въпреки предвидената в чл. 17, ал. 1 от ППЗСП възможност за изплащане на помощ за дневни разходи, ал. 3, т. 2, във връзка с т. 1 на чл. 17 от ППЗСП не изисква прилагане на конкретни разходооправдателни документи за извършени разходи за дневни. Но такъв разход за дневни, следва да се приеме за доказан при представяне на всички останали документи, съпоставени вкл. с разходооправдателните документи в случая за нощувка на детето и неговия придружител, какъвто престой несъмнено е обвързан и с дневни разходи. И това независимо, че към момента на издаване на процесната заповед фондът все още не е извършил плащане вкл. за квартирни. Такова плащане видно от доказателствата е извършено от ЦФЛД и то на дата, предхождаща решението на горестоящия орган – директорът на РДСП Перник, по жалбата срещу процесната заповед. Тук единствено за пълнота на решението ще се отбележи, че директорът на РДСП Перник се е произнесъл единствено на база доказателствата по преписката по издаване на процесната заповед, без да подложи на допълнителна проверка всички факти, съответно доказателства по случая.

От събраните по делото доказателства се установява, че С.Р.Д. е придружила детето си, получило финансово и организационно подпомагане за лечение в чужбина, при пътуване за лечението му в чужбина, осъществило се в периода от 25.01.2019 година до 15.02.2019 година. Доказа се и престой в същия този период, без настаняване в лечебно заведение – т.е. без платен от ЦФЛД болничен престой. Доказа се и разход за квартирни, отпуснат, вкл. заплатен от ЦФЛД. Видно от приложената по делото административна преписка същата не съдържа приобщен документът, доказващ квартирните разходи – потвърждение за резервация на квартира в периода от 24.01.2019 година до 14.02.2019 година, съдържаща разписка, че сумата е платена в брой на 14.02.2019 година (л. 14 от делото). Този документ е приложен към жалбата. Този пропуск е закономерен следствие от установеното по – горе водене на производството в нарушение на административнопроизводствените правила от издателя на оспорения акт, състоящо се в неизискване, съответно несъбиране на необходимите относими доказателства.

При това положение настоящия съдебен състав приема за безспорно доказано по делото извършването на разходи за дневни на детето и неговия придружител, в случая негова майка, за периода от 25.01.2019 година до 15.02.2019 година и в пълен обем по смисъла на НСКСЧ. Във връзка с тези разходи лицето има право на еднократната помощ по чл. 17, ал. 1 от ЗПЗП, тъй като материалноправните предпоставки за това са налице. Претендираната еднократна помощ за разноски за дневни следва да бъде изплатена в пълния й размер, след съобразяване на доказателствата и според указанията по тълкуването и приложението на материалния закон, дадени в настоящото решение. Предвид изложеното са налице основания за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 4 от АПК.

За правна издържаност на съдебния акт и във връзка с доводите на ответника, че лечението на детето е платено от бюджета на НЗОК, а не от бюджета на МЗ, поради което случаят не попадал в хипотезата на чл. 17 от ППЗСП, от което следвало, че не е спазено условието на чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП), съдът ще отбележи, че неправилно административният орган тълкува нормативните разпоредби. Фондът е ЮЛ по чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията (създадено към министър, на негово подчинение), второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването (арг. от чл. 2 от Правилника за дейността и организацията на работа на ЦФЛД (отм. ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) От представените по делото доказателства е безспорно, че финансирането на лечението на детето е със средства, отпуснати от ЦФЛД, респ. разходите за сметка на бюджета на МЗ.

Съдът намира, че процесната заповед, с която се отхвърля претенцията на оспорващата за отпускане на еднократна помощ, не съответства и на целите на закона – чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от ЗСП – подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, като социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите. Безспорно е по делото, съответно е видно от социалния доклад, че оспорващата е разведена, майка на дете със заболяване, което налага лечение в чужбина, за което дете се полагат специфични ежедневни грижи, а семейството е с ниски доходи. Налице е и основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед.

На основание гореизложеното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектирали и върху правилното приложение на закона, в несъответствие с материалноправните разпоредби, както и е несъответен на целта на закона. Оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния орган за произнасяне по заявление – декларация на С.Р.Д. за отпускане на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение.

Относно разноските:

Страните не претендират присъждане на съдебни разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2, предл. трето, във връзка с чл. 174 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РК/357/18.03.2019 година, издадена от директора на Дирекция „***“Перник, потвърдена с Решение № 14-РД06-0007/08.04.2019 година на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) Перник като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА административната преписка за ново произнасяне по заявление – декларация вх. № 357/21.02.2019 година на С.Р.Д. с ЕГН **********,***, при съобразяване със задължителните указания на съда по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, в 14 – дневен срок от влизането му в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия:/П/