Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

гр. Перник, 25.06.2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря А. М., като разгледа административно дело № 307/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на С.Р.Й., ЕГН ********** *** срещу Решение № 721004****/04.04.2019 г. на Директора на Териториално поделение – гр. Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата с вх. № 1012-13-14/06.03.2019 г. срещу Разпореждане № 721004****/25.02.2019 г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП – Перник на НОИ, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено от жалбоподателя заявление вх. № ***/13.12.2018 г.

Жалбоподателя счита оспореното решение за незаконосъобразно поради отсъствие на изискуемата от закона форма, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Искането му към съда е да го отмени.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си – адв. С. поддържа жалбата. Моли съда да отмени като незаконосъобразен оспорения административен акт. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – директор на териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на направените разноски.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. А от КСО на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя заявление до ТП- Перник на НОИ, с вх. № ***/13.12.2018 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларирал е, че не получава друга пенсия в страната или в чужбина и че няма осигурителен стаж в друга държава. Към заявлението е приложил удостоверение изх. 63/17.09.1992 г., издадено от щаба на поделение 46580 – Крушовица, заповед № 313з-2074/07.11.2017 г. на директор на ОДМВР – Перник, удостоверение изх. № 512/06.12.1999 г., издадено от „Автомобилни превози Радомир“ ООД, удостоверение изх. № 48/15.11.1999 г., издадено от СДВР, удостоверение изх. № 313р-13938/22.11.2017 г., издадено от ОДМВР – Перник, удостоверение изх. № 5130000-55280/17.12.2017 г., издадено от СДВР и трудова книжка № ***/25.10.1990 г.

От писмените доказателства се установява, че заявителят е придобил трудов стаж, както следва: от 22.10.1990 г. до 10.03.1991 г. като автомоньор в „***“ ООД, представляващ ІІ категория труд; от 20.03.1991 г. до 17.09.1992 г. е отбил редовната си военна служба; от 28.09.1992 г. до 14.02.1996 г., като шофьор на товарен автомобил над 12 тона, представляващ ІІ категория труд; от 15.02.1996 г. до 15.11.2017 г. на сержантски длъжности в структурите на Министерство на вътрешните работи, представляващ І категория труд и положен извънреден труд за периода след 31.12.2004 г. до 15.11.2017 г. общо от 2449 часа; от 16.11.2017 г. до 19.03.2018 г. , като шофьор на тежкотоварен автомобил при „***“ ЕООД, представляващ ІІІ категория труд и от 19.03.2018 г. до 12.12.2018 г., като работник при „***“, представляващ ІІІ категория труд.

При това положение длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ е приело, че не са налице нито предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО в редакцията от ДВ бр. 14 от 2015 г., във вр. с § 50 от ПЗР на КСО/ДВ бр. 61/2015 г./, нито тези, предвидени в чл. 69, ал. 2 от КСО в редакцията от ДВ бр. 62 от 2016 г., действаща към момента на подаване на заявлението, поради което е отказало да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочило е, че общия осигурителен стаж на заявителя към 31.12.2015 г. е 26 г., 1 м. и 20 дни, поради което не отговаря на една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 69, ал. 2 от КСО /ДВ бр. 14/2015 г./ за отпускане на лична пенсия за ОСВ - да има 27 години общ трудов стаж. Мотивирало се е и с това, че към датата на подаване на заявлението, заявителят не е навършил изискуемата възраст от 53 г. и 2 месеца, поради което не отговаря и на изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО/ДВ бр. 62/2016 г./. С идентични мотиви, разпореждането е потвърдено с оспорения административен акт – решение № 721004****/04.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Перник.

В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно – счетоводна експертиза, от която се потвърждават фактическите констатации, направени от административния орган. Съдът кредитира заключението на вещото лице В.П., тъй като е пълно и обосновано, изготвено с необходимите професионални знания и опит, и не е оспорено от страните. От него се установява, че трудовият стаж на жалбоподателя, към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /12.12.2018 г./ е както следва: 22 г., 11 м. и 17 д., положен в структурите на МВР, включително и извънреден труд, целият представляващ І категория труд, равняващ се на 38 г., 3 м., 8 дни – ІІІ категория; 3 г., 9 м., 4 дни, извън структурите на МВР, представляващ ІІ категория труд, равняващ се 4 г., 8 м., 13 дни. – ІІІ категория; 2 г., 6 м 24 дни, представляващ ІІІ категория труд. Вещото лице е констатирало, че към 31.12.2015 г. жалбоподателят е имал общо 26 г., 1 м. 20 дни трудов стаж, от които 19г., 10 м., 16 дни в системата на МВР, положен в периода 15.02.1996 г. – 31.12.2015 г. и 1 г., 0 м., 3 дни – извънреден труд в периода 31.12.2004 г. – 31.12.2015 г.; 4 м., 18 дни - в периода 22.10.1990 г. – 10.03.1991 г. и 3 г., 4 м. 16 дни – в периода 28.09.1992 г. – 14.02.1996 г., положени в „Автомобилни превози“ – Радомир; 1 г., 5 м. 27 дни – отбиване на редовна военна служба в периода 20.03.1991 г. – 16.09.1992 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд, прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО/жалба вх. № 1012-13-14/06.03.2019 г./ за проверка на подлежащ на обжалване по административен ред акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. А от КСО/разпореждане № 721004***/25.02.2019 г., издадено от ръководител по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ, връчен на 26.02.2019 г./. Постановен е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.

Издаден е от компетентния орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП – Перник на НОИ. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването и мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан е. При това положение неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неговата немотивираност. Административният орган е изложил точно и конкретно фактите, които приема за установени и доказателствата за тях. Посочил е приложимите правни норми и е обосновал подробно крайния си извод.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е започнало по подадено от жалбоподателя заявление по образец съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, с приложени към него документи, съгласно чл. 3, ал. 1 от същата наредба. С него е сезиран компетентния административен орган - ръководител по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ и същият се е произнесъл след изпълнение на задължението си за изясняване на относимите обстоятелства и събиране на доказателствата за тях. Издаденото разпореждане е връчено на заявителя на 26.02.2019 г. и обжалвано по административен ред. При разглеждането на жалбата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Постановеният в резултат на административното обжалване административен акт, предмет на съдебен контрол – решение на директора на ТП – Перник на НОИ, е материално законосъобразен. Административният орган правилно е приел че приложимата към установените факти правна норма е тази на чл. 69, ал. 2 от КСО, в редакциите и от ДВ бр. 14/2015 г. и от ДВ бр. 62/2016 г.

 Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО /ДВ, бр. 62/2016 г./, действащ към момента на подаване на заявлението – 13.12.2018 г. държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10
месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. По силата на ал. 9 от същата разпоредба, от 31 декември 2016 г. възрастта за пенсиониране се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст. Следователно кумулативно изискуемите предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 13.12.2018 г. са: навършени 53 г. и 2 месеца/чл. 17а, ал. 1, т. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/; 27 години общ осигурителен стаж; две трети от същия, прослужен като служител по ЗМВР. От приетите за установени факти е видно, че жалбоподателят отговаря на последните две предпоставки – към 13.12.2018 г. има общ трудов стаж от 29 г., 3 м. и 15 дни, от които 21 г., 9 м. като служител по ЗМВР, надвишаващи изискуемите 2/3 от общия стаж. Предвид датата му на раждане – *** г., обаче - не е навършил възрастта, посочена в чл. 69, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 17а, ал. 1, т. 3 от Наредбата – 53 г. 2 месеца. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е на 46 г. и 2 м. Предвид неизпълнение на изискването за възраст, законосъобразен е изводът на административния орган, че жалбоподателят не е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО ДВ, бр. 62/2016 г.
 По силата на § 50 от ПЗР на КСО/ДВ бр. 61/2015 г./  право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст придобиват и служителите по ЗМВР, които към 31.12.2015 г. имат изискуемия осигурителен стаж, съгласно действащата към този момент разпоредба, без значение на каква възраст са, в случай че са подали заявление за пенсиониране до 31.12.2018 г. В чл. 69, ал. 2 от КСО/ДВ бр. 14/2015 г./ като условие за пенсиониране е предвидено наличието на общ осигурителен стаж от 27 години, 2/3 от които като служител по ЗМВР. Правилно административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на тези изисквания. Както вече беше посочено, наличието на необходимия осигурителен стаж се преценява към 31.12.2015 г. Т. е. положеният труд от жалбоподателя след тази дата не се включва при изчисляване продължителността на осигурителния стаж. Към 31.12.2015 г. той е имал общ осигурителен стаж от 26 г. 01 м. и 20 дни. Следователно не е изпълнено едно от кумулативно изискуемите изисквания на чл. 69, ал. 2 от КСО/ДВ бр. 14/2015 г./ за общ осигурителен стаж най – малко от 27 години. Затова независимо, че осигурителният стаж на жалбоподателя като служител по ЗМВР, към 31.12.2015 г. е 18 години, той не придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради недостатъчен общ трудов стаж. 
 Предвид изложеното, съдът намира, че изводът на административния орган, обективиран в оспорения акт за законосъобразност на отказа да бъде отпусната на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен. Затова подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
 Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, изчислен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 100 лв.
 Мотивиран от изложеното, Административен съд – Перник
 
Р Е Ш И
 

ОТХВЪЛЯ жалбата, подадена от С.Р.Й., ЕГН ********** *** срещу Решение № 721004****/04.04.2019 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-14/06.03.2019 г. срещу Разпореждане № 721004****/25.02.2019 г., издадено от ръководител по пенсионно осигуряване при Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № ***/13.12.2018 г.

ОСЪЖДА С.Р.Й., ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: