Р Е Ш Е Н И Е

№ 181

гр. Перник, 19.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

с участието на секретаря А. М., като разгледа административно дело № 348/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 175, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Е.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0328-000106/27.04.2019 г., издадена от В. С. Б. – младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, РУ Радомир, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - № ***, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата е посочено, че по отношение на оспорения индивидуален административен акт са налице всички отменителни основания по чл. 146 от АПК. Обосновано е само оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че образуването на наказателно производство срещу него за престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1, б. А, пр. 2, б. Б, пр. 1, вр. ал. 1, б. Б, пр. 2, б. В, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, което поглъща административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изключва правомощието на административния орган да приложи индивидуална административна мярка. Искането към съда е да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответният административен орган – младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ Радомир – В. С. Б., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., е изразил становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От приложената административна преписка, се установява, че административното производство е започнало със съставянето от младши автоконтрольор при РУ – Радомир, ОДМВР - Перник на АУАН, серия Д, № 645252/27.04.2019 г. В него е отразено, че на 10.03.2019 г. на път ІІІ-623, на един километър от кръстовището с ПП І-6, посока с. Дебели Лаг, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, при което реализира ПТП с материални щети, починало лице и пострадали, като управлението е след употреба на алкохол – ***промила, установена с протокол за химическа експертиза № 94/19.03.2019 г. Описните факти са квалифицирани като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя. В него е отразено, че е иззето свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***. Видно от справка картон за водач, иззетото СУМПС е издадено на жалбоподателя и е със срок на валидност до 29.10.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН, В. С. Б. – младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ – Радомир, е издал оспорения административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0328-000106/27.04.2019 г., с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Препис от нея му е връчена лично на 27.04.2019 г.

В хода на съдебното производство ответникът е представител писмени доказателства – удостоверение изх. № ***г. , издадено от началник отдел „Административен“ при ОДМВР – Перник и Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. От тях се установява, че по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП са определени ГД „Охранителна полиция“, ГД „Гранична полиция“ и Областните дирекции на МВР, както и че към датата на издаване на оспорения акт В. С. Б. е заемал длъжност „младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Перник.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП компетентни да прилагат принудителни административни мерки са ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи Областните дирекции на Министерство на вътрешните работи са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП. Със заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник, посочените в т. 1 от длъжностни лица са оправомощени да прилагат принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.8/ са младшите автоконтрольори в отделите „Охранителна полиция“ в районните управления на ОДМВР – Перник, каквато длъжност заема и издателят на оспорената заповед – В. С. Б.. Следователно същият компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен контрол.

 Оспорената заповед е издадена в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и е мотивирана. В съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК е посочен издателят и адресата и; изложени са фактическите и правните основания за издаването и; ясно и конкретно е формулирано задължениято на адресата и; посочен е органът и редът за обжалването и; датирана и подписана е. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за отсъствието на мотиви. Изискването на а чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административния акт е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването му и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици, и съответно да се защити. 

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е уведомен за започването му с връчване на АУАН и му е осигурена възможност да участва в него.

Оспорената принудителната административна марка е приложена при наличие на предпоставките за това. Съгласно чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП едно от алтернативно предвидените основания за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над ***на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване. В настоящия случай, видно от приложения протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващи вещество № 94/19.03.2019 г. и АУАН серия Д, № 645252, съставен на 27.04.2019 г. жалбоподателят, на 10.03.2019 г., в община Радомир по път ІІІ-623, е управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта ***промила. Посочения АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. На последния е връчен препис. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за обективираните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя, като в тази насока не са наведени твърдения и ангажирани доказателства. Затова съдът намира, че административният акт е издаден при наличие на материално правните предпоставки за това.

Неоснователно е становището, изразено в жалбата, че деянието, послужило като основание за прилагане на принудителна административна мярка не е нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП, а престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1, б. А, пр. 2, б. Б, пр. 1, вр. ал. 1, б. Б, пр. 2, б. В, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което не обосновава издаването на оспорената заповед. Това е така защото в нормата на чл. 171, ал. 1, т. б. Б от ЗДвП, като материално правно основание за приложението на ПАМ, е посочено не извършването на административно нарушение/деяние, което нарушава установения ред за държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред – чл. 6 от ЗАНН/, а нарушаването на забраната да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. За да е налице фактическо основание за прилагането на ПАМ е без значение, дали с оглед останалите обстоятелства, деянието се третира от закона като административно нарушение или престъпление. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно, различно от производства по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Прилагането на ПАМ не представлява административно-наказателна или наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН или НПК. Тя е вид административна принуда без санкционни последици. С нея се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова не е средство за реализиране на административно-наказателна или наказателна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Затова без значение за законосъобразността и е дали деянието представляващо основание за издаването и осъществява състава на административно нарушение или на престъпление. Достатъчно е, с извършването му, да е нарушена предвидена в закона за забрана, за принудителното съобразяване с която е предвидено прилагането на административна мярка. По този начин се реализира и целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той и лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. Оспореният е административен акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП. Срокът, за която е приложена ПАМ е в съответствие с нормата на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че са налице фактическите и правни основания за издаване на административния акт, с който е наложен ПАМ. Същият е издаден от компетентен орган, спазени са административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона. Затова жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода от делото и по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което не следва да му бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Е.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0328-000106/27.04.2019 г., издадена от В. С. Б. – младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, РУ Радомир, с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство - № *** до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: