№ 218
гр.
Перник, 28.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Перник в публично
заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 377 по описа за 2019г. на
Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х
от АПК във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Б.В.С.,***, мах.
„***чрез адв. В.Б.,*** против Заповед № ***от 03.05.2019г., издадена от Л. Б.
М.- мл. автоконтрольор, в сектор ПП при
ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В
жалбата се излагат доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна,
като са изброени всички основания за отмяна по чл. 146 от АПК. Моли съдът да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Не заявява претенция за разноски.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява, а за представител изпраща адв. В.Б.,***.
Поддържа жалбата и моли да се отмени
оспорената заповед по мотиви, изложени в нея. Не претендира присъждане на
разноски.
Ответникът-Л. М.-мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, редовно
призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата.
Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен
съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
следното
По
фактите:
На
03.05.2019г. Б.В.С.
*** управлявал собственото си ППС-мотоциклет „***“ с рег. № ***, като на
кръстовището с ул. „***“ реализира ПТП, губи контрол над мотоциклета и пада на
платното за движение. Служители в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Перник пристигат на място и установяват тези обстоятелства. Установяват още
и че водача е неправоспособен да управлява мотоциклет, тъй като няма СУМПС,
валидно за категорията към която спада управляваното от него ППС. Това е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Съставят
АУАН, серия АА, №108637 от 03.05.2019г.. АУАН е подписан без възражение и
връчен на нарушителя на датата на съставянето му. С акта са иззети
свидетелството за регистрация №
009327299 и един брой регистрационна табела с № ***.
На 03.05.2019г. е издадена Заповед № ***от Л. М.-мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
за това, че на 03.05.2019г., в 13.25ч. Б.В.С., собственик на мотоциклет, с рег.
№ *** управлява същия без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която
спада управляваното от него МПС. Заповедта се позовава и препраща към
съставения АУАН.
От справка за собственост на МПС се
установява, че жалбоподателят е вписан в база данни като собственик на
мотоциклет „***“
с рег. № ***, с допустима маса 395кг; с обем на
двигателя 998куб.м. и мах. мощност 110kw.
От
справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната
система на МВР относно правоспособността на водачи на
МПС и наложени им наказания за извършени
от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени
актове за установени административни нарушения се установява, че Б.В.С. е
притежавал СУМПС № 280859180, издадено на 21.02.2011г., с придобити категории В
и АМ. Същото е отбелязано, че е унищожено.
От справка от АИС“Български документи за
самоличност“ е видно, че на 07.12.2016г.
СУМПС № 280859180, издадено на 21.02.2011г. е унищожено, поради
подмяната му в чужбина.
По
делото е прието свидетелство за управление на МПС, издадено на 30.06.2016г. от
Великобритания. От него е видно, че жалбоподателя е правоспособен водач,
притежаващ категории А, с ограничение 79/3, /АМ, В1 и В.
По делото е представена и приета Заповед № ***от
08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал.
3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник
от съответните длъжностни лица между които в
т. 1.8 са младши контрольорите в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник.
От удостоверение УРИ № 313р-7175
от 12.06.2019г. се установява, че към 03.05.2019г. издателят на процесната
заповед заема длъжност- младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Перник.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Доводите в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби
за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са
определени в приложената към преписката Заповед рег. № ***от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник.
Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в
която по т. 1.8 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от
ЗДвП. По делото не е спорно, че издателят на заповедта към
дата 03.05.2019г. заема тази длъжност. При това положение доводите на
жалбоподателя по отношение на компетентност
не се възприемат. Заповед рег. № ***от
08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник е посочена в ЗППАМ, като
оправомощаваща нейния издател. С оглед на това се приема, че процесната заповед
е издадена от териториално и материално компетентен орган и същата не страда от
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената в настоящото производство
заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена
е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Същата е мотивирана.
С оглед на това не се констатира порок по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до
отмяната й.
В
обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено, че на посочена дата и
час, жалбоподателят е управлявал
собственото си МПС-мотоциклет „***“ с рег. № *** без да притежава СУМПС, валидно за категорията към
която спада управляваното от него МПС. За така извършеното административно
нарушение от водача Б.С. на нормата на чл.
150а от ЗДвП е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП по отношение собственика на превозното средство заради това, че го управлява, без да
притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. Изложените от органа мотиви са напълно
достатъчни и същите кореспондират с посочените правни основания. По никакъв начин не е засегнато правото на
защита на жалбоподателя, тъй като фактите са точно установени и същите са
подведени под точната правна норма. Без правно значение за изхода на това производство е има или не издадено наказателно
постановление.
Не е
основание за отмяна на оспорваната
заповед за прилагане на ПАМ и това, че в
разпоредителната й част не е посочен регистрационният номер на ППС, чиято регистрация
се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направена пълна индивидуализация
на моторното превозно средство, по
отношение на което се прекратява регистрацията. От съдържанието на заповедта се установява по безспорен и
недвусмислен начин, че е прекратена регистрацията на
мотоциклет, притежаващ преди прилагане на
ПАМ рег. № ***, собственост на жалбоподателя
Б.В.С..
В разпоредителната
част на оспорената заповед, съдът констатира, че не е изписан приложимия закон, въз основа на
който е наложена мярката прекратяване на регистрацията, но това не е съществено
процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. В титулната част на заповедта е посочен коректно материалния
закон. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното административно
нарушение, то съдът приема, че непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ не представлява
съществено процесуално нарушение. Този
пропуск не е довел до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.
Неоснователно
е и оплакването, че в нарушение на административнопроизводствените правила,
органът не е уведомил адресата на акта за започване на административното
производство по прилагане на ПАМ.
Фактическият състав на приложимата разпоредба изключва задължението за
уведомяване на засегнатото лице за налагането на мярката, т. к. последната цели
да преустанови и предотврати извършването на конкретно правонарушение. В
подобна хипотеза, адресатът не се уведомява за започване на административното
производство, а следва да направи своите възражения пред съда, което в случая е
сторено.
Въз
основа на изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати съществени
нарушения на
административно-производствените правила, които нарушения да са основание за
отмяна на оспорвания административен акт
като незаконосъобразен и които да послужат като
самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от
АПК.
Материалният закон е приложен правилно. За да
бъде приложена конкретната принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а
от ЗДвП е необходимо да бъде установено наличието на
следните обстоятелства: принудителната административна мярка да се налага по
отношение на собственик на пътно
превозно средство, което пътно превозно средство е управлявано от него и за
което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство.
При наличието на тези регламентирани предпоставки
административният орган е длъжен да приложи съответната принудителна
административна мярка.
В
конкретния случай, няма спор относно това, че мотоциклетът е собственост на
жалбоподателя. Няма и спор, че мотоциклет „***“ е с допустима маса 395кг; с обем на двигателя 998куб.м.
и мах. мощност 110kw.
За да управлява такъв вид моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, съгласно чл. 150а от ЗДвП.
За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства
се делят на категории. Мотоциклетът, с които е станало ПТП-то е категория L3. Не
се формира правен спор, че жалбоподателят е притежавал СУМПС № 280859180,
издадено на 21.02.2011г., с придобити категории В и АМ. По силата на това
СУМПС, жалбоподателят няма правоспособност и не може да управлява мотоциклет, с описаните по-горе параметри. За управлението
му водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
т.е. трябва да притежава категория А, изхождайки от чл. 155, ал. 1 вр. с ал. 4
във вр. с чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и
разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на
жалбоподателя е да обори констатациите на органа. В случая в съдебно заседание се
представи СУМПС издадено на 30.06.2016г. от Великобритания.
От него се установява, че жалбоподателя
е правоспособен водач, притежаващ категории А, с вписано ограничително
условие-79/3/, АМ, В1 и В.
По
силата на чл. 151, ал. 7 от ЗДвП едно и също лице може да притежава само
едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от
държава - членка на Европейския съюз. В случая, българското СУМПС е подменено
със СУМПС, издадено на 30.06.2016г. от Великобритания. Следователно
жалбоподателя има едно СУМПС, това издадено му от Великобритания. От вписания в
същото код на
Европейския съюз се установява, че на водача са наложени ограничения за управление на превозни
средства от категория А. Ограниченията за управление на превозни средства са разписани
в нашето законодателство в разпоредбите на чл. 53, ал.1, т. 11 от ЗБДС, чл.
151, ал. 8 от ЗДвП и чл. 7 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина,
както и са регламентирани в Директива 2006/126/ЕО на ЕП и Съвета от 20.12.2006г.
относно свидетелства за управление на превозни средства. Ограниченията са: медицински; такива
свързани с превозното средство; свързани с ограничено правоуправление и
административни. Вписания код
79.3. в представеното СУМПС срещу категория А означава, че правоспособността, управлението
е ограничено до триколесни превозни средства. Мотоциклетът, управляван от
жалбоподателя няма параметрите на триколесно превозно средство. Същият
представлява двуколесно превозно средство с мощност над 15 kW. Следователно за управлението му е необходимо
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. С оглед вписаното
ограничително условие се приема, че жалбоподателят не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство.
Свидетелствата за управление, издадени от
държавите членки, се признават взаимно. Същите се признават в цялост, ведно с
вписаните в тях ограничения. Същите представляват индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. По
силата на вписаното ограничително условие се приема, че жалбоподателят не
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управлявания от него
мотоциклет.
Въз основа на изложеното по делото е безспорно установено и доказано,
че на 03.05.2019г. Б.С. е управлявал
моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство. Управляването на моторно
превозно средство без да притежава такова свидетелство за управление е
административно нарушение - чл. 177, т. 2 от ЗДвП, а съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, е и основание за прилагане на
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство".
Налице са всички изискуеми от закона
предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ. Административната мярка е
приложена за минимално предвидения в
закона срок, за нарушение, което има
висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й -
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
С
оглед изложеното, се приема, че са налице материалноправните предпоставки и
административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на
жалбоподателят е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея
просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил мярката.
Приложената
принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от
закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в
интерес и на самия водач, който в случая е й собственик на МПС-то, с което е
станало ПТП. Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа
на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на
принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда,
като не е ограничила правата на жалбоподателя в по–голяма степен от
необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца.
С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната
цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Въз основа на изложеното наложената принудителна
административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на
административната принуда.
Правилно административният орган е приложил мярката. Административният
акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за
прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона. При установено нарушение на управление на МПС,
без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство са възникнали
материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поради изложеното по-горе жалбата срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***от 03.05.2019г.,
издадена от Л. М.-мл. автоконрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник ще бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
Страната, която има право на разноски не е поискала присъждане, поради и
което не се дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.С.,***,
мах. „***против Заповед № ***от 03.05.2019г., издадена от Л. Б. М.-мл.
автоконтрольор, в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: