О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 203

гр. Перник, 13.06.2019 г.

Административен съд-Перник, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 372 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящето дело е образувано по жалба от В.Т.В. против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с № 01-6500/3195 от 22.11.2018г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. С акта е определено по размер публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 10 "Агроекология и климат“, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи в висока природна стойност“ за кампании 2015г..

АУПДВ е получен лично от В.Т.В. на 12.12.2018г., видно от обратна разписка /стр. 15/.

АУПДВ е оспорен по административен ред, като е подадена от В.В. жалба с вх. № 01-6500/3195 от 27.12.2018г. чрез зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ до Министъра на земеделието, храните и горите /стр. 10/. От съдържанието на същата се установява, че се иска от министъра да отмени обжалвания акт.

Жалбата, ведно с административната преписка е изпратена от ДФ“Земеделие“ на Министъра на земеделието, храните и горите за произнасяне. За изпращане на жалбата настоящия жалбоподател е уведомен, видно и от съдържанието на настоящата жалба. Преписката е получена от МЗХГ на 16.01.2019г., с рег. индекс 10-104 от същата дата /стр. 8/.

На 18.03.2019г. В.Т.В. е депозирал в МЗХГ жалба с вх. № 94-591 от 18.03.2019г. до Административен съд София град против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с № 01-6500/3195 от 22.11.2018г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, мълчаливо потвърден от Министъра на земеделието, храните и горите.

По жалбата на В.В. в АССГ е образувано АД № 3281/2019г. С определение № 3244/24.04.2019г., постановено по АД № 3281/2019г. делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Перник, с оглед измененията на чл. 133, ал. 1 от АПК и производството пред АССГ е прекратено.

В Административен съд-Перник е образувано АД № 372/2019г.

От направена служебна проверка в деловодните регистри на съда за 2018г. и 2019г. се установи, че В.Т.В. не е оспорил по съдебен ред Акт за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/3195 от 22.11.2018г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Въз основа на това се налага еднозначния извод, че лицето е оспорило процесния акт единствено и само по административен ред - пред горестоящия орган на издателя на заповедта, на основание чл. 81 от АПК.

Административен съд-Перник въз основа на така установеното приема, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати. Доводите в тази връзка са следните:

В.В. е оспорил по административен ред Акт за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/3195 от 22.11.2018г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. В. е депозирал жалба с вх. № № 01-6500/3195 от 27.12.2018г. против АУПДВ, издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е сезирал Министъра на земеделието, храните и горите и е поискал оспорения акт да се отмени. От съдържанието на жалбата се приема, че акта се оспорва по административен ред пред министъра, като горестоящ административен орган на органа, издал акта. Жалбоподателят е направил еднозначен избор на ред на оспорване на процесния акт, в съответствие със закона и е депозирал жалбата си в четиринадесет дневен срок от получаване на акта.

След като жалбоподателят е направил избор и е упражнил правото си да оспори АУПДВ № 01-6500/3195 от 22.11.2018г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ по административен ред пред по-горестоящия административен орган, то по подадената от него жалба изпратена от ДФ“Земеделие“ и получена с входящ номер № 10-104 от 16.01.2019г. на МЗХГ, ведно с представена преписка по случая, Министърът на земеделието, храните и горите е бил длъжен на основание чл. 97, ал. 1 от АПК да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на тази жалба, а именно до 30.01.2019г.-сряда, присъствен ден, включително. Актовете за установяване на публично вземане, издадени от ДФЗ-РА са индивидуални административни актове по прилагането на Закона за подпомагане на земеделските производители и същите се издават по реда на АПК, съгласно използваната законодателна техника. В случая е пряко приложима разпоредбата на  чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, според която министърът на земеделието, храните и горите е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон. Актовете за установяване на публични държавни вземания се издават в изпълнение на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, която съответно е посочена като правно основание за издаване на процесния акт. С оглед наличието на изрична разпоредба в специалния закон, уреждаща кой е компетентният непосредствено по-горестоящ орган при оспорването на тези категории актове се налага извод, че министърът е следвало да се произнесе. При това положение и при пълно съобразяване с определение № 14289 от 21.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 13855/2018г., VIII о. се приема, че министърът е компетентния по-горестоящ орган, който е дължал произнасяне по жалбата.

По силата на ал. 5 на чл. 97 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. С чл. 149, ал. 3 АПК са указани сроковете, в които може да се упражни обжалването по съдебен ред, а с изтичането им се погасява правото на жалба и първоначалният административен акт влиза в сила.

В случая, Министърът на земеделието, храните и горите като едноличен горестоящ орган е дължал произнасяне в двуседмичен срок от постъпване на преписката съгласно чл. 97, ал. 1, предл. първо от АПК, който срок е започнал да тече от датата на постъпване на жалбата, с преписката при него на 16.01.2019г. и е изтекъл на 30.01.2019г. В този период от време, т.е. в установения от закона срок по-горестоящия административен орган не се е произнесъл. От този момент за жалбоподателя се е породило правото да обжалва първоначалния административен акт по съдебен ред в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК, т.е. от 31.01.2019г. до 14.02.2019г., четвъртък, присъствен ден. В този период от време видно от нарочно направена справка по делото се установява, че жалба против АУПДВ не е постъпила в Административен съд-Перник. Срокът за подаване на жалба пред съда, когато жалбоподателят е упражнил правото си на жалба по административен ред, започва да се брои от датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на горестоящия орган. В случая правото на жалба е погасено и първоначалният административен акт е влязъл в сила на 14.02.2019г.. Противното би означавало да се новира срокът за обжалване и в полза на тези жалбоподатели, които са упражнили правото си за административно обжалване, да бъде даден нов, по-дълъг срок за това, което не съответства с целта на закона. В този смисъл е постановено Тълкувателно решение № 6 от 30 юни 2015 г. по ТД 4/2013г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, като въпросът е разрешен с т.2 на цитираното Тълкувателно решение. Следователно оспореният акт към датата на подаване на жалбата 18.03.2019г. е влязъл в сила, и като такъв не подлежи на обжалване. Подадената на 18.03.2019г. жалба е просрочена и не следва да се разгледа. В тази връзка са Решение № 12420 от 17.10.2017г. на ВАС по АД № 12527/2016г., Решение № 4646 от 28.03.2019г. на ВАС по АД № 5983/2018г..

В жалбата са изложени конкретни основания свързани с искането за отмяна. В същата обаче не са въведени никакви доводи свързани с нищожност на оспорения акт, поради което и за съда не възниква задължение да приеме жалбата за допустима в условията на чл. 149, ал. 5 от АПК и съответно да се произнесе по основателността й.

В случая разписаните в чл. 156, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК срокове са неприложими. Този извод се подкрепя от следното:

Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В ДОПК в чл. 162, ал. 2, т. 8 е разписано, че са публични вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. В ЗПЗП не е разписан ред за установяване на това вземане. С оглед на това намира приложение чл. 166, ал. 2 от ДОПК. В него е предвидено, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен ред, предвиден в АПК. Следователно АУПДВ се издава по реда на АПК. По отношение на оспорването на този вид актове ЗПЗП също няма изрична регламентация, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, съгласно която актът за публично държавно вземане се обжалва-пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на изложеното след като АУПДВ се издава по реда на АПК, след като се обжалва по административен ред по реда на АПК, е правно неприемливо твърдението за приложимост на сроковете разписани в ДОПК за обжалване по съдебен ред.

Не намира и приложение разпоредбата на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Настоящия състав приема, че в случая е налице индивидуален административен акт, издаден по реда на АПК и който е обжалваем единствено по реда на АПК и в сроковете разписани в АПК. Компетентният съд да разгледа жалбата е Административен съд-Перник, който е съдът по постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.

Въз основа на изложеното, при извършената проверка за допустимост, съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима. Налице са предпоставките на чл. 159, т. 1 и т. 5 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата и за прекратяване на производството по делото.

С оглед на изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 159, т. 1 и т. 5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане жалба на В.Т.В. против Акт за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/3195 от 22.11.2018г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 372/2019г. по описа на Административен съд-Перник.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в седмодневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:/п/