Р Е Ш Е Н И Е

№142

гр. Перник, 06.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря Т. М. и прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 183/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на потребителите, със седалище и адрес на управление: гр. ***против Решение № ***г., постановено по АНД № 1738/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление № ***/22.12.2017 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите С. Н. Н. и И. Х. Г. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з от ЗЗП.

В жалбата е посочено, че решението на районния съд е постановено при неправилно е приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка е направен погрешен извод за несъставомерност на използваната търговска практика по чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з от ЗЗП. Излагат се съображения за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Искането към касационната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да потвърди наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

Ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК е подал писмен отговор. Касационната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането към съда е да го остави в сила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не е представляван.

В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Николай Цветков дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага на съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да потвърди наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С наказателно постановление № ***г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите на „***“ ЕООД на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з от ЗЗП.

За да отмени обжалвания правораздавателен акт, районният съд е приел, че установената в хода да административно-наказателно производство фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, но от нея не следва извода за осъществявана от „***“ ЕООД агресивна и нелоялна търговска практика, представляваща нарушение по чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. 68з от ЗПП. Решаващата воля на съда е мотивирана с уредбата на Общите условия на „***“ ЕООД към договор за потребителски кредит, правилата залегнали в Ред и условия за отпускане на потребителски кредит, съдържанието на използваните от търговеца стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за предлаганите кредитни продукти, начина, мястото и времето на осъществяване на търговската дейност на санкционираното юридическо лице. Прието е, че от уредбата на кредитирането, извършвано от „***“ ЕООД става ясно, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Услугите, включени в пакета са конкретно посочени, като нито една от тях няма определена самостоятелна цена. В допълнителната преддоговорна информация, предоставяна чрез стандартен европейски формуляр, също ясно са конкретизирани услугите, включени в пакета, като е уточнено, че стойността за разходите за услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ представлява 15% от дължимото възнаграждение за целия пакет, но не повече от 300 лв., като с оглед точно определените цени на допълнителните пакети с услуги, може да се направи извод, че съобразно вида на кредитния продукт цената на посочената услуга е съответно 97.03 лв., 42.82 лв., 149.99 лв. и 97.04 лв. Районен съд – Перник е приел, че достатъчно ясно е посочено, че услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ не се предлага самостоятелно, а единствено в пакет с останалите изброени услуги и съответно няма определена или определяема самостоятелна цена. При това положение е счел, че е изпълнено изискването на чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, който дава право на кредитора да събира допълнителни такси и комисионни от потребителя за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, при условие, че ясно и точно е определил видът, размерът и действието, за които се дължат. Направил е извод, че всички включени в пакета услуги са в интерес на потребителя, ясно дефинирани са и не са задължителни, поради което потребителят е в обективна възможност да извърши свободна и информирана преценка, дали да ги закупи или не. Посочил е, че не е установено кредиторът да е прилагал принуда в търговската си практика, тъй като предлаганите услуги не са свързани с определен период от време, в който търсенето на кредитиране е завишено, предлагат се като възможност на веки потребител, закупуването им не е условие за сключване на договор за кредит, сделките се извършват в офис на търговеца и не се проявява настойчивост в предлагането на пакета. Изведен е и извод, че обсъжданата търговска практика не е агресивна, тъй като естеството и не предполага влияние върху потребителя по начин, че да избере решение, което без осъществяването и не би взел. В заключение е прието, че не е осъществено нарушение по чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з от ЗЗП и е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция за извършването му.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че решението е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона. Съображенията за това са следните:

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето, в отсъствие на нарушителя, при наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/надлежно връчена покана, на която не се отзовал/ на АУАН № К – ***г. от компетентно за това съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗП, във вр. със заповед № ***г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, длъжностно лице – Е. Г. Г.. С него е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з от ЗЗП, извършено от „***“ ЕООД. Изводът на актосъставителя за осъществен състав на административно нарушение е основан на резултатите от извършена проверка на 11.07.2017 г. в офис на „***“ ЕООД, находящ се в гр. Перник, ул. ***, от Е. Г. – главен инспектор в РД – София и С. Б. – сътрудник, обективирани в констативен протокол № К – 0261408 от 11.07.2017 г. Въз основа на тях е прието, че търговецът предлага няколко вида кредитни продукти – „Профи кредит Стандарт“, „Профи кредит Стандарт с пакет от допълнителни услуги Екстра“, „Профи кредит Стандарт с пакет от допълнителни услуги Екстра +“, „Профи кредит Стандарт с пакет от допълнителни услуги Бонус“, „Профи кредит Стандарт с пакет от допълнителни услуги Бонус +“. Според стандартните европейски формуляри за посочените кредитни продукти, при заявен кредит от 1000 лв. за срок от 12 месеца, основаните им характеристики не се различават. За всички пет вида кредити годишният лихвен процент е 49.90%, фиксираният лихвен процент – 41.17%, дължимата сума по кредита – 1236.72 лв., месечната вноска – 103.06 лв. Различна е цената на допълнителния пакет услуги за кедитните продукти Екстра, Екстра+, Бонус и Бонус+, съответно: 646.92 лв., 285.48 лв., 999.96 лв. и 646.92 лв. Независимо от това, включените в пакета услуги са идентични: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит – до 24 часа; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Използваният от кредитора критерий за определяне на различна цена за един и същи пакет от услуги е статусът и кредитната способност на кредититоискателя, както и дали той желае да добави солидарен длъжник. В случай, че потребителят не закупи пакетът от услуги, отпуснатата му парична сума се превежда по негова сметка в срок от 5 дни. Услугите, включени в пакета не се предлагат за покупка самостоятелно една от друга. В случай, че кредитополучателят иска да се ползва от една от тях, трябва да закупи целият пакет.

При тази фактическа обстановка актосъставителят е приел, че пакетирането на услуги, само една от които/предоставяне на кредит до 24 часа/ се ползва реално, а другите са възможност за ползване, представлява агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з от ЗЗП, тъй като кредитоискателят, който желае да получи „бърз кредит“ е длъжен да закупи и останалите, предоставени с него услуги.

Така съставеният АУАН съдържа предвидените в чл. 42 задължителни реквизити, подписан е от актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и е връчен на упълномощен представител на санкционираното юридическо лице, който не е направил възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Законосъобразен и съответстващ на събраните по делото доказателства е изводът на районния съд, че е спазен шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Видно е, че АУАН е съставен на 10.10.2017 г. Наказателното постановление е издадено на 22.12.2017 г., т. е. преди изтичането на шест месеца. Неподкрепени с доказателства са твърденията на санкционираното лице за извършено от административно – наказващия орган антидатиране.

Наказателното постановление е издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, компетентен за това на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, във вр. със Заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя му.

Приетата от административно-наказващият орган фактическа обстановка е идентична с отразената в съставения акт за установяване на административно нарушение. Тя се подкрепя по категоричен и безпротиворечив начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Между тях не съществуват противоречия и се изясняват всички факти, предмет на доказване по делото. Констатациите на административно-наказващият орган са приети изцяло от районния съд и се споделят от настоящия касационен състав. Същите налагат извод за осъществена от „***“ агресивна нелоялна търговска практика.

Уредбата на нелоялната търговска практика се съдържа в глава ІV, раздел ІІІ от ЗПП. Тя съответства на разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните търговски практики.

Понятието „търговска практика“ е дефинирано в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С нормата на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за извършване на нелоялна търговска практика. Според чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от потребители. „Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“ е налице, когато в резултат на използваната търговска практика се намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика - § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП. В чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни практики са и заблуждаващите и агресивни търговски практики, уредени в чл. 68д – 68к от ЗЗП. Те са такива, дори и да не съдържат белезите, посочени в легалната дефиниция по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 68з от ЗЗП търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

В конкретния случай използваната от „***“ ЕООД агресивна нелоялна търговска практика се изразява, в това, че при желание на потребителя да се възползва от услугата приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, той е принуден задължително за заплати и останалите четири услуги, включени в пакета, като нежеланото търговско решение се взема, поради невъзможността за алтернативен избор.

От изложеното по-горе следва, че фактическият състав на агресивна търговска практика, включва: лицето да е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП; да е налице търговска практика по смисъла на § 12, т. 23 от ЗЗП; от целият и фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на принуда тази практика да е възможно да има за резултат вземането на решение, което без нея средният потребител не би взел.

Настоящият състав счита, че от доказателствата по делото следва несъмненият извод за кумулативното наличие на посочените предпоставки. Не е спорно, че „***“ ЕООД има качеството търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, който управлява и стопанисва процесния търговски обект – офис, находящ се в гр. Перник, ул. ***. Предоставянето на кредитни услуги представлява търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗПП. Продажбата на самостоятелни услуги в общ пакет е типичен пример за агресивна нелоялна търговска практика, тъй като върху потребителя пожелал да закупи една от услугите се упражнява принуда за закупуване и на услуги, които без тази практика не биха били закупени. В конкретния случай потребителят поискал да ползва една от включените в пакета услуги е длъжен да закупи и останалите четири. Затова, за да се възползва от желаната услуга, той принудително заплаща и цената за останалите. Безспорно установено е по делото, че нито една от петте услуги не се предлага самостоятелно. Търговецът не осигурява възможност на потребителя да закупи само една от изброените услуги и да заплати дължимата за нея цена. Отсъствието на такава алтернатива, представлява принуда за закупуване на нежелани услуги, за да бъде ползвана тази, която е необходима на потребителя. Последният ще заплати и определената обща цена за тях, вместо дължимата само за желаната услуга. В случая съгласно допълнителната преддоговорна информация стойността на услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит“ е 15% от възнаграждението по закупения пакет допълнителни услуги, но не повече от 300 лв. Следователно останалите четири услуги представляват 75% от пакетната цена. При това положение предлагането им в пакет безспорно създава възможност за съществена промяна на свободния избор и на поведението на средния потребител, който при желание да ползва една от услугите в пакета, закупува и останалите такива, от които не би се възползвал, ако бяха предлагани като самостоятелни услуги. Предвид изложеното настоящият състав намира, че осъществяваната от „***“ ЕООД търговска практика представлява агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з от ЗЗП.

Имуществената санкция за юридическо лице, нарушило посочените разпоредби е предвидена в чл. 210а от ЗЗП и е в размер от 1000 лв. до 30000 лв. В настоящия случай административно-наказващият орган е наложил такава в минимален размер от 1000 лв.

Предвид изложеното настоящият състав намира наказателното постановление, предмет на съдебен контрол за законосъобразно. Съдебното решение на Районен съд – Перник, с което е отменено е постановено при неправилно приложение на закона. Затова на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН то следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № ***г., постановено по АНД № 1738/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/22.12.2017 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите С. Н. Н. и И. Х. Г. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, във вр. с чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з от ЗЗП.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.