Р Е Ш Е Н И Е

№

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, …………

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 236 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) срещу решение № 2 от 08.02.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2098 по описа на съда за 2018г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) №11-01-305 от 23.10.2018 г. на директора на АДФИ, с което на В.М.Ц., в качеството й на кмет на Община Перник, за извършено административно нарушение по чл. 94, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с § 2 от ДР на Закона за публичните финанси (ЗПФ) (ред. ДВ, бр. 43 от 07.06.2016 г.) във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. 

Недоволен от постановения съдебен акт е останал административнонаказващият орган – Агенцията за държавна финансова инспекция. В жалбата се навеждат доводи за наличие на основания за отмяна на решението на районния съд поради постановяването му при несъобразяване със събраните доказателства, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се аргументи, че административнонаказателно обвинение е пълно и конкретно, основано в относими писмени доказателства, кореспондиращо с приложения материален закон, с наложено административно наказание в минимален размер. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, депозирана от процесуалния представител на касационния жалбоподател – ст. ю. к. Е. Т., не възразява делото да се гледа в отсъствие на представител на касатора, поддържа жалбата и прилага писмени бележки. В тях прави искане решението да се отмени и делото да се реши по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, В.М.Ц., в качеството й на кмет на Община Перник, редовно уведомена за касационната жалбата по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, чрез адв. К. И., от АК – Перник депозира отговор по жалбата. Възразява срещу същата, излага становище по същество и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, депозирана от пълномощника на ответника – адв. К. И., от АК-Перник, не възразява делото да се гледа в отсъствие на представител на ответника, поддържа възражението си срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните по делото и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 11-01-305 от 23.10.2018г. директорът на АДФИ е приел, че към 01.01.2018г. в гр. Перник, В.Ц., в качеството й на кмет на Община Перник и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗПФ, не е привела в съответствие показателя за „наличните в края на 2017г. поети ангажименти за разходи“ на Община Перник, с ограниченията, посочени в чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ, а именно – да не надвишават максимално допустимия размер от 50% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години. Прието за установено с процесното НП е, че видно от крайното кредитно салдо на задбалансовата счетоводна сметка 9200 „Поети ангажименти за разходи – наличности“ в отчетна група „Бюджет“ на оборотната ведомост за 2017г., представляващо стойността на наличните (нереализирани) към края на годината поети ангажименти за разходи, са в размер на 33 704 147,78 лв., представляващи 63,70 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години (52 912 739,00 лв.), с което надвишават максимално допустимия размер за поемане на ангажименти за разходи до 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години или до 26 456 369,50 лв., със 7 247 778,28 лв. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 94, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с § 2 от ДР на ЗПФ във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. За така приетото за установено нарушение на В.Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 2/08.02.2019 г., постановено по АНД № 2098/2018 г., го е отменил.

За да постанови решението си районният съд, е приел от фактическа страна, че:

При извършена финансова инспекция на Община Перник, със задача проверка за законосъобразност на отчетените към 31.12.2017г. нови задължения за разходи и поети ангажименти за разходи във връзка с изискванията на чл. 94, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗПФ, е установено, че отчетените към края на 2017 г. ангажименти за разходи по общинския бюджет на Община Перник са в размер на ЗЗ 704 147,78 лв.

Общо отчетените разходи за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. вкл. възлизат на 211 650 956,00 лв., а средногодишният размер на разходите на Община Перник за същия период е 52 912 739,00 лв., в резултат на което максималният размер от 50% на поетите ангажименти за разходи към 31.12.2017г. спрямо средногодишният им размер в абсолютна сума е 26 456 389,50 лв.

С така установеното съотношение на наличните към 31.12.2017г. поети от Община Перник ангажименти за разходи от ЗЗ 704 147,78 лв. към средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години, възлизащ на 26 456 389,50 лв., първите надвишават максимално допустимия размер от 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи с 13,70%, към 01.01.2018г.

Към 01.01.2017г. кредитното салдо по задбалансова счетоводна сметка 9200 "Поети ангажименти за разходи-наличност" е в размер на 32 517 570,36 лв., като през 2017 година са поети ангажименти за разходи в размер на 16 658 376,03 лв., погасени са ангажименти за разходи в размер на 15 471 798, 61 лв. и е отчетен размер на наличните (нереализирани) към 31.12.2017 г. поети ангажименти за разходи в размер на ЗЗ 704 147,78 лв. Най-висок относителен дял (39, 22%) от поетите през 2017г. ангажименти за разходи има договор № 173 от 28.10.2015 г., сключен между Община Перник и ДЗЗД "Перник Комунал", гр. Перник, с предмет: "Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, при летни и зимни условия на урбанизираните територии на Община Перник в това число снегопочистване", със срок от 60 месеца (5 години), считано от 28.10.2015г. до 27.10.2020г., на стойност 17 500 000 лв. без ДДС.

В хода на административнонаказателното производство и до съставяне на акта за процесното нарушение, не са проверени всички ангажименти, поети за разход, формиращи общия размер, съдържащ се в предоставените документи от Община Перник, освен цитирания в АУАН и в процесното НП договор № 173 от 28.10.2015г. и извлечението от счетоводната система за изпълнение на същия към 31.12.2017г.

При така установеното от фактическа страна районният съд, след извършена служебно цялостна проверка за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и производството по неговото издаване, е приел от правна страна, че актът за процесното нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, че НП законосъобразно е издадено срещу кмета на Общината по арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗПФ и чл. 11, ал. 3 от ЗПФ и конкретно срещу В.Ц., заемаща длъжността кмет на Община Перник на основание решение № 517-МИ от 02.11.2015г. на ОИК.

Районният съд не е установил и допуснати в производството по издаване на НП съществени процесуални нарушения, що се отнася до съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, участие на наказаното лице в производството, съобразяване на изискванията за форма/реквизити на АУАН и НП, връчване и съобщаване на същите.

При извършената проверка на обстоятелствената част на акта във връзка с вмененото със същия административно нарушение районният съд е направил извод, че описанието на нарушението в АУАН и в процесното НП само формално покрива фактическия състав на административно нарушение на чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с § 2 от ДР на ЗПФ, тъй като в същите не са отразени обстоятелствата по извършването на самото деяние, каквото е императивното изискване на чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че за същите не са ангажирани съответните доказателства. Прието с обжалваното решение е, че в обстоятелствената част на АУАН, освен вписания договор № 173 от 28.10.2015г., сключен между Община Перник и ДЗЗД "Перник Комунал", гр. Перник, не са описани другите източници на налични (нереализирани) към 01.12.2017г., поети ангажименти за разходи – конкретни договори, клаузи, нормативни актове, съответно разпоредби, съдебни и арбитражни решения, които обвързват общината с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи, които да са с определяема стойност и формиращи общия размер на поетите ангажименти за разходи към 2017г. В тази връзка взето под внимание при постановяване на решението е и, че цитираните в акта Методически указания по прилагането на чл. 130а, ал. 1 от ЗПФ № АД-6/07.06.2016г. са приети след сключване на договор № 173 от 28.10.2015г. (със срок от 5 години), поради което към момента на сключването му не е било регламентирано, че налични ангажименти за разходи са и тези, които следва да бъдат изпълнявани през следващите бюджетни години, а не само през годината, която следва поемането на ангажимента. Районният съд е установил, че така непълно и формално е описано фактически нарушението и в издаденото въз основа на АУАН процесно наказателно постановление. С тези мотиви районният съд е приел предявеното с АУАН административнонаказателно обвинение, възприето и от наказващия орган в НП, за бланкетно, в което не са отразени съответни релевантни факти и обстоятелства, които са гаранция за пълната индивидуализация на административното нарушение. На това основание решаващият първоинстанционен състав е приел, че производството страда от съществен процесуален порок, тъй като е ограничено правото на защита на нарушителя, като същевременно е налице и пречка за осъществяването на цялостен съдебен контрол.

Решението е правилно.

Не се приема за основателно оплакването в касационната жалба, че обжалвания съдебен акт е постановен при несъобразяване със събраните доказателства и в нарушение на процесуалния закон. Първоинстанционният съд е постановил решението си в процесуално законосъобразно производство и без нарушения, които да съставляват основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Районният съд се е произнесъл при съблюдаване на процесуалния ред, след проведено в пълнота съдебно следствие и на база приобщените доказателства, като е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 18 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Без основание са оплакванията по приложението на закона. Касационният съд напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснато в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, а същевременно и препятстващо съдебната проверка за материална законосъобразност на издадения акт на административнонаказателно правораздаване. Описанието на нарушението в акта, съответно в наказателното постановление, формално изпълва фактическия състав на административно нарушение по чл. 94, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с § 2 от ДР на ЗПФ (ред. ДВ, бр. 43 от 07.06.2016 г.) във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. Не могат да се направят такива изводи обаче по отношение „предявените“ обстоятелства по извършване на нарушението, които следва да са и във връзка с доказателствата, събрани в хода на производството. В акта и атакуваното НП не е описано точно в какво се състои нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, каквото е императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Наказващият орган се е задоволил да посочи само общата стойност на наличните (нереализирани) ангажименти за разходи към 01.01.2018г., като освен вписания договор № 173 от 28.10.2015г., сключен между Община Перник и ДЗЗД "Перник Комунал", гр. Перник, не са описани другите източници на налични (нереализирани) към 01.12.2017г., поети ангажименти за разходи. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря останалата част от мотивите на районния съд във връзка с така направените правни изводи. С последното без съмнение се ограничава както правото на защита на наказаното лице, така и се препятства проверката относно правилното приложение на материалния закон.

Тук следва да се отбележи и непълната правна квалификация на процесното нарушение, част от която не е основната материалноправна разпоредба на § 20 от ДР на ЗПФ, с която именно общините се задължават в срок до 3 години от влизане в сила на закона, да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2. Макар и не абсолютно съществен порок на акта и НП (наказаното лице се защитава срещу фактите), посочването на цитираната разпоредба само в обстоятелствената част на акта и НП, е несъобразяване с изискванията на ЗАНН за посочване на нарушените законови разпоредби.

Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че отменил процесното наказателно постановление на основание допуснато при издаването му съществено процесуално нарушение, ограничаващо съществено правото на защита на наказаното лице, а същевременно препятстващо съдебната проверка относно правилното приложение на закона, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид това касационният състав не намира да са налице основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила или неправилно приложение на закона. Решението е правилно и ще бъде оставено в сила.

Предвид това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник Анотирана съдебна практика

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 08.02.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2098 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.