Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Перник, 03.06.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия
Димитрова
при съдебния секретар Т. М. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Силвия Димитрова КАНД № 245 по описа за 2019 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на ОДМВР –
Перник, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, чрез главен
юрисконсулт З. В., срещу Решение № 9/11.02.2019 г., постановено по НАХД №
109/2018 г. по описа на Районен съд – Брезник. С атакуваното съдебно решение е
отменено Наказателно постановление № 18-0249-000376/10.07.2018 г., издадено от
В. В. – началник отдел при ОДМВР – Перник, РУ – Брезник, с което, на основание
чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, на К.Й.М. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Касационният жалбоподател ОДМВР – Перник
счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Излага
становище, че Районен съд – Брезник е установил правилно относимите към
предмета на делото фактически обстоятелства досежно извършеното нарушение, но е
направил необосновани изводи относно наличието на предпоставките на чл.28 от
ЗАНН. Твърди, че като е приел случая за маловажен без да са съобразени
разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК, съдът е отменил едно напълно
законосъобразно наказателно постановление и с оглед на това се моли за отмяна
на атакуваното съдебно решение.
Ответникът по касационната жалба К.Й.М. не изразява становище
по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Перник, в
съдебно заседание, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
оспорваното решение на Районе съд – Брезник – правилно и законосъобразно,
поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, поради което производството по нея е процесуално
допустимо, а разгледана по същество е основателна.
Административен съд – Перник, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното:
С оспореното пред Районен съд – Брезник Наказателно
постановление № 18-0249-000376/10.07.2018 г., издадено
от Васил Василев – началник отдел при РУ – Брезник към ОДМВР – Перник, на
основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, на К.Й.М. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. За да направи този извод административнонаказващият
орган е възприел констатациите, обективирани в АУАН с бланков №
586216/23.05.2018 г. Според тях, на 23.05.2018 г., около 14:30 часа, в община
Брезник, на път Втори клас № 63, срещу бившето „ДЗРЧ“, е бил спрян за проверка
лек автомобил с рег. № *****, управляван от К.Й.М. с ЕГН ********** и адрес: ***.
Същият обаче не бил изпълнил задължението си, като собственик на МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да
сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това
му деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл.483, ал.1
от КЗ.
След проверка по реда на чл.52, ал.4 от
ЗАНН и базирайки
се на събраните по преписката доказателства административнонаказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и като счел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН, издал срещу М. Наказателно
постановление № 18-0249-000376/10.07.2018 г.
След обжалване на горепосоченото
наказателно постановление пред Районен съд – Брезник, същото било отменено с Решение № 9/11.02.2019 г. по НАХД № 109/2018 г. За да
постанови този резултат районният съд счел, че деянието, съставляващо
административно нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ, действително е извършено от
соченото лице. Същевременно обаче приел, че то представлява маловажен случай,
тъй като от една страна: веднага след проверката М. сключил задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за което представил
надлежно доказателство; и от друга: проявил критичност към поведението си и
признал вината си с обяснението, че е пропуснал да изпълни задължението си, тъй
като в този период майка му била болна и той бил силно притеснен за състоянието
й.
При съвкупната преценка на
събрания доказателствен материал по делото, касационният състав намира
процесното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Описаната в НП и
възприета от районния съд фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин, както от приложените по делото писмени доказателства, така и
от събраните такива по инициатива на нарушителя. С оглед на това същата се
възприема изцяло. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови
писмени доказателства.
С оспореното пред първата инстанция наказателно
постановление, К.Й.М. е санкциониран за
това, че не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за притежаваното от него МПС – лек автомобил с рег. № *****,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. За това деяние, съставляващо нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ, на М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева.
С оглед събрания в хода
на производството доказателствен материал, настоящият състав намира
осъществяването на горепосоченото деяние за доказано по безспорен и несъмнен
начин.
От друга страна: описаната фактическа обстановка съответства
на посочената като нарушена законова разпоредба - чл.483, ал.1 от КЗ.
На основание чл.638, ал.1, т.1 вр.
чл.461, т.1 от КЗ за извършено нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ се налага
административно наказание глоба от 250,00 лв., в какъвто размер е и глобата,
определена от АНО на К.М.. В този смисъл същата се явява съобразена с
изискванията на закона, както по вид, така и по размер.
Същевременно, настоящата съдебна
инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за маловажност на извършеното
деяние. Действително, нарушителят е предприел своевременни действия и около час и половина след
проверката е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, за което е представил надлежни доказателства. Освен това е
представена и епикриза, издадена от МБАЛ „Рахила Ангелова“ на Е. Г. П. /майка
на М./, от която е видно, че е постъпила за лечение на 21.05.2018 г., т.е. в
деня преди проверката. Въпреки това настоящият състав не споделя изводите на
районния съд, че тези обстоятелства сами по себе си обосновават наличието на
маловажен случай, тъй като за такъв може да се приеме само това административно
нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид /арг. чл.93, т.9 НК във връзка с чл.11 от ЗАНН/. Нарушението по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е формално, на просто извършване и за да са осъществени
елементите от фактическия му състав не е необходимо да са настъпили вредни
последици. Тоест в случая определящо е наличието, респ. липсата на други
смекчаващи отговорността обстоятелства. В конкретиката на настоящия казус,
посоченото поведение не може да обоснове извода, че са налице обстоятелства, които да обосновават
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. В този смисъл, резонно е възражението на касатора,
че сключеният след установяване на нарушението застрахователен договор не може
да санира неправомерното поведение. Обстоятелството, че установяването на
нарушението е стимулирало водача да изпълни вменените му задължения, не
означава че е постигнат желания от закона предупредителен и превъзпитателен
ефект, за да отпадне необходимостта за налагане на наказание. Това, че
нарушението е първо от същия вид също не е достатъчно, за да се обоснове
неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на маловажен
случай.
От изложеното следва, че като е отменил обжалваното пред
него наказателно постановление, Районен съд – Брезник е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а наказателното постановление срещу К.Й.М. да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 9/11.02.2019 г., постановено по НАХД №
109/2018 г. по описа на Районен съд – Брезник.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0249-000376/10.07.2018 г., издадено от В. В.
– началник отдел в РУ – Брезник при ОДМВР – Перник, с което на основание
чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, на К.Й.М. с ЕГН ********** и адрес: ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за извършено
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/