Р Е Ш Е Н И Е

№141

гр. Перник, 10.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря Т. М., с участието на прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 268/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д.Р.В., ЕГН ********** *** против Решение № 124/28.02.2019 г., постановено по АНД № 96/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш серия К № ***, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ – София, с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателства – касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането към касационната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да отмени електронния фиш, предмет на съдебен контрол.

В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, ответникът по касационната жалба - Главна дирекция „Национална полиция“, не е подал отговор.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Перник.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел за установено, че 02.03.2015 г. в 17.14 ч. по автомагистрала „Люлин“, км. 14+785, тунел „Голямо Бучино“, посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак В26, жалбоподателката е управлявала собственото и моторно превозно средство – лек автомобил марка ***, с рег. № СА ***, със скорост 124 км./ч., при ограничение на скоростта до 80 км/ч, въведено с пътен знак П26, като нарушението е заснето с автоматизирано стационарно техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388. За така извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, с електронен фиш серия „К“ № *** на Главна дирекция „Национална полиция“, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. Електронният фиш е издаден на 05.10.2015 г., изпратен е за връчване на 20.10.2015 г. и е връчен на 01.12.2018 г.

Горната фактическа обстановка е правилно установена от районния съд. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал, в неговата съвкупност. В тази връзка, неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба, за допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата. В хода на съдебното следствие са приобщени писмени и веществени доказателства, от които се изясняват по категоричен начин всички факти, предмет на доказване по делото. Районният съд е изложил подробни мотиви, отразяващи извършената от него дейност по обсъждане и оценка на доказателствата. Ясно е посочил кои факти приема за установени и въз основа на какви доказателства.

При така изложеното, правилно районният съд е приел, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при наличие на условията, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа изискуемите в същата разпоредба реквизити. Видно от приетите писмени доказателства, нарушението е установено със стационарно техническото средство ЗМ система за измерване на средна скорост 388, сериен № 12283 и № 12284, което считано от 01.09.2014 г. е вписано в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и към момента на заснемането е било съответно на одобрения тип. В електронния фиш са отразени данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Правилен е изводът на районния съд, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че лек автомобил марка АНУДИ А8, с ДК№ СА7717МК на 02.03.2015 г. в 17.14 ч. е заснет от измервателно средство № 388, с камери със сериен №№ 12283 и 12284, на автомагистрала „Люлин“, км 14+785, тунел Голямо Бучино, да се движи със скорост съответно 124 км/ч. От приложената схема на организация на движението на АМ „Люлин“ е видно, че в посочения участък скоростта на движение е ограничена със знак В26 до 80 км/ч. Със знак Е24 е обозначено извършването на видеозаснемане. Видно от справка, извършана в база данни, собственик на посочения лек автомобил е жалбоподателката.

Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че установеното нарушение е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган, като такова по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за което е предвидено административно наказание индивидуализирано от законодателя по вид и размер, а именно глоба от 200 лв., наложено с електронният фиш на нарушителя.

Неправилно, обаче, районният съд е направил извод, че не е изтекъл давностният срок, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, погасяващ правото на държавата да преследва нарушителя за реализиране на административно-наказателната му отговорност. Разпоредбите, регламентиращи института на погасителната давност в административно-наказателното производство, са императивни и съдът ги прилага служебно. /в този смисъл мотивите на Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/2014 г./. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН давностният срок, с изтичането, на който се погасява правото на административно-наказателно преследване е три години. В конкретния случай, той е започнал да тече от извършване на нарушението – 02.03.2015 г. и на основание чл. 81, ал. 2 от НК е прекъснат с издаването на електронния фиш – 05.10.2015 г. и с изпращането му за връчване на нарушителя – 20.10.2015 г. От прекъсванията е започвала да тече нова давност. Считано от 20.10.2015 г. до датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателката – 01.12.2018 г., е изтекъл срок от 3 години, 1 месец и 11 дни. Той надвишава предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК три годишен срок, в който държавата трябва да упражни правомощието си за налагане на административно наказание на нарушителя с влязъл в сила правораздавателен акт. С изтичането му, това правомощия, осъществявано чрез административно-наказващият орган, се е погасило. Това е предпоставка за прекратяване на административно-наказателното производство и отмяна на издадения в хода му електронен фиш, като незаконосъобразен.

Като е стигнал до друг извод, районният съд е приложил неправилно закона. Затова на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш, предмет на съдебен контрол.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 124/28.02.2019 г., постановено по АНД № 96/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № ***, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ – София, с който на Д.Р.В., ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.