Р Е Ш Е Н И Е

№144

гр. Перник, 10.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря Т. М., като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 292/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.З.Т., ЕГН ********** *** против Решение № 82/01.03.2019 г., постановено по АНД № 2235/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш, серия К № ***, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, предмет на касационен контрол, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Релевират се оплаквания за немотивираност на съдебното решение и нарушение на нормите, регламентиращи оценката на доказателства. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че електронният фиш, предмет на съдебен контрол съдържа реквизитите, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което му е наложено административно наказание. Искането към касационната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да отмени електронния фиш.

В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, не е подал отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не е изпратил представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

За да постанови проверяването по касационен ред съдебно решение, Районен съд – Перник е приел, че с автоматизирано техническо средство № 11743do е установено нарушение, извършено на 10.11.2018 г. в 14.37 ч. в община Перник, АМ „Струма“, км. 26+500 ПВ „Студена“, с посока към гр. София, като при ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 – 120 км/ч, моторно превозно средство марка „***“, модел „***“, собственост на Б.З.Т., се е движело със скорост 146 км/ч. Достигнал е до извода, че заснемането на административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че заснемането на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства /снимков материал/ по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на извършителя му е наложено предвиденото за него в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно нарушение – глоба в размер на 100 лв.

Настоящият състав намира обжалваното решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и веществени доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на касатора за отсъствие на мотиви към обжалваното съдебно решение. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.

 Във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания следва да се посочи, че с оглед датата на извършване на процесното нарушение – 10.11.2018 г. и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, приложимият към него закон е ЗДвП, в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 62/27.07.2018 г., в сила от 31.07.20108 г. Със ЗИЗДвП, бр. 19 на ДВ от 13.03.2015 г. е създадена нова т. 65 на § 6 от ДР на ЗДвП, с която е дадено легално определение на „автоматизирано техническо средство и система“. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Със ЗИДЗДвП бр. 54 на ДВ от 05.07.2017 г. са изменени и допълнени разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП и на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Според т. 7 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби, при изпълнение на функциите си имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за ***озапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Отменена е т. 8 от същата разпоредба, предвиждаща задължение за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци и оповестяване в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.  Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е изменена, като е предвидено, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Изменението на посочените законови норми води до извода, че санкционирането на предвидените в чл. 189, ал. 4 нарушения се извършва с електронен фиш, като установяването им може да е извършено, както със стационарно, така и с мобилно автоматизирано техническо средство или система, като не необходимо предварително обозначаване или оповестяване на участъците, в които се осъществява контрол. Нормативните разпоредби са измени след постановяване на Тълкувателно  № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ВАС, поради което даденото с него тълкуване, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение, може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, не е приложимо към конкретния случай. При това положение, районният съд, като е приел, че заснемането на административното нарушение е извършено при спазване на правилата за това, както и че са били налице предпоставките на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за ангажиране отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш, е приложил правилно закона. Наведените от касатора доводи в обратния смисъл, основаващи се на вида на техническото средство, с което е заснето нарушението и на нарушаване на правилата, свързани с предварителното му обозначаване и оповестяване, са неоснователни и не се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователни са и оплакванията му, че изводът на районния съд за извършване на нарушението не е подкрепен от събраните по делото доказателства. Видно от приобщения в хода на съдебното следствие доказателствен материал, процесното нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол – 11743do, която е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126, със срок на валидност 07.09.2017 г. Следователно автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението, по силата на § 6, т. 65, б. Б, във вр. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е годно да бъде използвано за установяването и заснемането му. Мобилната система за контрол, на 10.11.2018 г. е била с местонахождение пътен възел Студена, км. 26+500 на автомагистрала „Струма“. Чрез нея е осъществяван контрол на скоростта на движение в посочения участък за времето от 14.00 ч. до 16.20 ч., където с пътен знак В26 е въведено ограничение до 120 км/ч. Техническото средство е било настроено на стационарен режим на заснемане, със задействане от приближаващите се МПС. За периода на извършван контрол са заснети 35 броя нарушения. В 14.37 ч. е заснет е лек автомобил с рег. № РВ 7984 ТА, движещ се със скорост 151 км/ч. След приспадане в полза на водача на толеранс от 3% е прието, че скоростта на движение на лекия автомобил е 146 км/ч. Така установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скоростта, сигнализирана с пътен знак. В конкретния ограничението на скоростта на движение е въведено с пътен знак В 26 и е 120 км/ч., поради което превишението е с 26 км/ч. Административното наказание за така осъщественото нарушение е предвидено в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е глоба в размер на 100 лв. Следователно заснетото нарушение е от кръга на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, отговорността на извършителя, на които може да бъде реализирана чрез издаване на електронен фиш. Предвид изложеното настоящият касационен състав счита за законосъобразен извода на районния съд за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за издаване на обжалвания електронен фиш.

Не се споделя оплакването на жалбоподателя, че електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. Видно от същия, съдържанието му изцяло съответства на цитираната норма – отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в утвърдения със заповед № Із – 305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец. Отразената в него фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира от състава на нарушението по чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 100 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му на собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/01.03.2019 г., постановено по АНД № 2235/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: