Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.06.2019 г.

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

С. ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 315 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП), представлявана от председателя, чрез пълномощника му – адв. А.Н.К.,***, против решение № 134 от 15.03.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2236 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № К-14564 от 01.01.2018г., издадено от директора на Регионална дирекция (РД) за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГДКП) при КЗП, с което на „*“ ООД, ЕИК 201284228, седалище и адрес на управление гр. *, представлявано от Л. Р., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

С жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд за материална незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, като се излагат доводи, че в производството е установено, че допълнително споразумение към индивидуален договор за заем с код 242937 от 12.04.2017г., сключено на 28.02.2018 г. съдържа клауза в чл. 4, ал. 1 от същото, съгласно която е предвидена възможност за едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя, без да са налице условията по чл. 10, ал. 4 от ЗПК. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, КЗП, редовно призован за представител изпраща юрисконсулт Ангел Димитров. Поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, „*“ ООД, гр. София, редовно уведомен за касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК подава отговор. В него възразява срещу доводите на касатора. В него поддържа, че уговорената в договора неустойка не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както и че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 11, от ЗПК.

В съдебно заседание, ответникът, „*“ ООД, гр. София, редовно призован, за представител изпраща адв. Х.М.,***. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила оспореното решение по доводите, изложени в депозирания по делото отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

С НП № К-14564 от 01.01.2018г., директорът на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГДКП при КЗП, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗПК, е наложил на „*“ ООД, гр. София имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за това, че на 28.02.2018г., при сключване на допълнително споразумение към индивидуален договор за заем с код 242937 от 12.04.2017г., без да са налице едновременно условията на т. 1 и т. 2 от нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, в чл. 4 от Допълнителното споразумение е предвидена възможност за едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя, поради кумулирането на размера на неустойката, предвиден в чл. 12 в Договора за заем 12.04.2017г., към погасителните вноски, което е довело до оскъпяване на кредита.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник, който с решение № 134/15.03.2019г. го е отменил.

За да постанови този резултат районният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, отразеното в обстоятелствените части на акта и НП.

При извършване на цялостната служебна проверка за законосъобразност на производството решаващият първоинстанционен съд е приел от правна страна, че производството е водено от компетентни органи и при съблюдаване на процесуалните правила. Приел е също, че с процесното наказателно постановление неправилно е приложен материалният закон. Уговорената в договора, респективно в допълнителното споразумение, неустойка за неизпълнение на задължение по договора, не представлява разход, който да се отчита при изчисляване на годишния процент на разходите, съответно не води до промяна на общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. С оглед на това е извел извод, че не е налице нарушение по чл. 10, ал. 4 от ЗПК, поради което е районният съд е отменил процесното наказателно постановление.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно - чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК.

Настоящият касационен състав на Административен съд-Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол. Решението е валидно и допустимо.

Решението е и законосъобразно. При спазване на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събраните доказателства са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, който да дадат повод за отмяна на оспорения акт. Съобразно и чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд-Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Касационният съд напълно споделя и направените от решаващия първоинстанционен състав изводи за неправилно приложен в производството по издаване на процесното наказателно постановление материален закон. По делото, на база безспорно установеното от фактическа страна, не е доказано извършването на нарушение именно по чл. 10, ал. 4 от ЗПО от настоящия ответник, както поради факта, че уговорената неустойка не съставлява разход, който е част от общите разходи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, така и поради факта, че същата освен това е резултат и от уговорка между страните по двустранен договор, което по делото не е спорно. Дори така направената уговорка да покрива смисъла по чл. 143, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на потребителите за неравноправна клауза, то безспорен факт е, че същата освен двустранна е и резултат от индивидуално договаряне без да са налице данни, че потребителят не е имал възможност да се запознае с условията на договора, респективно да влияе върху тях, включително да откаже да сключи допълнителното споразумение. По разбирания на състава тази неустойка не представлява разход, за да се отчита при изчисляване на годишния процент на разходите, поради което и не води до промяна на общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК. Като е достигнал до същия извод районият съд е приложил правилно материалния закон.

Съобразявайки се с изложеното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на обжалваното решение.

Независимо от изхода на делото с оглед на претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски, следва да се посочи, че съгласно ТР № 2/03.06.2009 година по ТД № 7/2008 година на ОС на колегиите на ВАС, задължително включително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен и в съответствие с действащите материалноправни норми, поради което същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административeн съд- Перник, в касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 15.03.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2236 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.